Решение на Върховния административен съд № 5398/ 17.04.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№5398
София, 17.04.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.38, ал.6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по касационна жалба на „Б.М.”АД, София (Дружеството), против Решение №1995/10.04.2012г., постановено по а.д. №10586/2011г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на „Б.М.”АД против Решение №938/10.08.2011г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията).

Недоволно, Дружеството обжалва решението. Счита същото за нищожно, като преди това се развиват доводи за неправилността му поради допуснато нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. По въпроса за първоначалната му жалба и решението на КЗЛД не взема становище.

Ответната страна – КЗЛД, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна.

Заинтересованата страна – П.Б.-С., чрез писмен "Отговор" на процесуалния си представител, също счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата на „Б.М.”АД, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от състава на АССГ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда.

Безспорно е, че заинтересованата страна П.Б.-С. е публично известна личност с оглед заеманата от нея длъжност на председател на Надзорния съвет на „И.” АД и пространната й дейност като бизнес дама, отразявана многократно в медиите в Република България (РБ). Въпреки липсата на легално или друго точно определение за понятието „публична личност”, ноторно е, че то означава личност, завоювала си известност в много кръгове от обществото, за която се говори и пише по медиите.

П.Б.-С. е присъствала на 04.11.2008г. на сбирка в Гранд-хотел София, по повод обсъждане на Закона за туризма. По същото време, фоторепортери на вестник „С.19М.” (вж. л. 48 от делото на АССГ), с прието от КЗЛД и АССГ наименование „Супер 19”, издаван от касатора, са направили фотографии на П.Б.-С. По-късно – на 26.11.2010г., шест от тези снимки били публикувани във вестник „С.19М.”, придружени с текст, нямащ общо с тематичната насоченост на срещата, проведена на 04.11.2008г.

По повод постъпила на 28.02.2011г. жалба от П.Б.-С., в КЗЛД било образувано производство по което е било постановено Решение №938/2011 година. Видно от последното, Комисията е приела съществуването на извършено от касатора нарушение по смисъла на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД: наличие на неправомерно и допълнително обработване на лични данни на П.Б.-С. под формата на публикация на нейни фотографии и разпространяването им до неограничен брой лица в нарушение на правото й на личен живот. Прието е, че личните данни не са в първоначалния вид в който са събрани, поради липса на съответствие между събитието, на което са направени фотографиите от една страна и от друга – текстовите статии към тях – „Най-богатата българка в премеждие” и „П.Б.-С. била келнерка в шкембеджийница!!!”. За извършеното нарушение, при наличието на утежняващо отговорността обстоятелство – извършено друго нарушение от аналогичен вид, без да е налице повторност по смисъла на чл.42а от ЗЗЛД, на касатора е наложено наказание „глоба” в размер на 3700лева.

Решението на КЗЛД е било обжалвано пред АССГ. Посочените фактически и правни изводи на Комисията са изцяло възприети от последния. Тезите от решението са доразвити от съда, който е приел, че в случая „…чрез достоверни факти се цели не информиране, а създаване на неблагоприятно впечатление, дори при липса на основание за това”. Предвид спецификата на извършеното, изложена по-горе, АССГ е приел, че с публикацията в случая „…е нарушено право на личен живот, а следователно – недопустимост на обработката на лични данни съгласно чл.4, ал.2 от ЗЗЛД и незаконна форма на обработване по смисъла на чл.23, ал.1 от с.з.”. Жалбата на „Б.М.” АД е била отхвърлена.

При така установеното от фактическа страна, което е безспорно между страните, касационната жалба се явява основателна.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение възприема изцяло теоретичните разсъждения на КЗЛД и АССГ за съотношението между конституционно закрепените права на информираност на обществото чрез правото на свободно разпространение на информация по чл.41, ал.1 от Конституцията на РБ и гарантирането на правата на личността, в частност – това на неприкосновеност на личния живот на гражданина. Изводът за нарушено право на личен живот на П.Б.-С. обаче, направен от страна на АССГ, се явява необоснован, като несъответен на събраните по делото доказателства.

Видно от удостоверение изх. №20111212133837/12.12.2011г. (л. 56), касаторът е търговско дружество с предмет на дейност публицистика, издателска, печатна дейност и др. Ноторен е фактът, че той е издател на безплатно разпространявания вестник „С.19М.”. Издавайки го, той (касаторън) реализира в цялост собственото си право да разпространява информация и частично – това на гражданите да получават такава.

АССГ е възприел изводите на КЗЛД, че „лични данни” по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД в случая са само публикуваните 6 броя фотографии на П.Б.-С.. Сам по себе си фактът на публикуването на фотография на публична личност, не съставлява нарушение на правото му на личен живот. Нещо повече – ноторен е фактът, че поради проявявания значителен обществен интерес, водещ и до необходимост от задоволяването му, личният живот на публичните личности не е защитен в степента, в която е защитен този на обикновения член на обществото. Нарушение обаче, ще е налице тогава, когато тези лични данни са допълнително третирани по начин (технически чрез компютърни програми, ретуширане, или друг подобен), щото полученият краен продукт, който е разпространен при публикацията им, не съответства на оригинала. Подобно допълнително третиране на публикуваните 6 фотографии по делото не е установено. Самата П.Б.-С. не твърди подобно нещо. Нещо повече – видно от отговор вх. №938/11/23.03.2011г. на „Б.М.”АД до КЗЛД (л. 38), публикуваните снимки към посочената дата са били съхранявани в издателството. Било е предложено от касатора предоставянето им за установяване дали са обработвани и манипулирани преди публикуването им. Такова изследване е преценено като ненужно, поради което не е било направено от Комисията или АССГ. По посочената причина изводът на КЗЛД (стр. 4, абз. 3 от решение №938/11г.), възприет и от съда, че „…личните данни съдържащи се във фотографските изображения (на?) П.Б.-С. са обработени по допълнителен начин…”, се явява необоснован. Комбинирането от своя страна, на фотографиите като материален носител на лични данни, с какъвто и да е текстов коментар, не може да промени техния вид и характер и не съставлява „допълнителна обработка” по смисъла на чл.2, ал.2 и 3 от ЗЗЛД. Фотографската снимка отразява състоянието на личността в момента на направата й, поради което няма основания да се твърди, че тя е била допълнително и неправомерно обработена при липсата на доказателства в тази насока.

Безспорно е, че текстовата част от публикацията във вестник „С.19М.” не е във връзка с мероприятието, проведено на 04.11.2008г. Този факт обаче също не води до „неправомерната” обработка на фотографиите. „Неблагоприятното внушение” установено от АССГ, може да се реализира благодарение на фотографиите или текстовата част на публикацията. Фотографиите както се каза, сами по себе си отразяват състоянието и поведението на лицето, което фигурира на тях, в момента на направата им. Съществуването на нещо „неблагоприятно” (ако такова има), е следствие поведението на самия фотографиран, не и на фотографа, отразил обективни момента от поведението на лицето по време на проведената среща. От друга страна, неблагоприятно внушение от текстовата част може да се създаде само при изнасянето на неверни и позорни твърдения за заснетото лице. Това обаче, не накърнява правата на последното във връзка с опазване на личните му данни. Съществено при прилагане на текстови коментар към фотографиите е не дали той е благоприятен или не, а дали е верен или не. Ако П.Б.-С. се е почувствала засегната от съществуването на неверни и позорни изявления по неин адрес, съществуващи в текстовите публикации, тя е следвало да защити правата си по реда на частното обвинение предвид обстоятелството, че от такъв коментар ще бъде засегнато нейната чест и достойнство (обект на защита чрез нормата на чл.147 и 148 от Наказателния кодекс (НК), а не нейните лични данни.

Настоящият състав не възприема и мотивите на АССГ в частта им, че по описания начин на обработка чрез разпространяване на фотографиите й, като носител на личните й данни, се засяга правото й на личен живот. Наред с посоченото за ограниченията, които търпят публичните личности при защита на правото им на личен живот, следва да се посочи и това, че публикуваните фотографии не са от моменти, които са от „личния живот” на лицето. Фотографиите са направени на публично събиране на много хора и отразяват моменти от поведението на П.Б.-С. пред всички тези хора, поради което липсват основания да се твърди, че правото й на „личен” живот е накърнено.

Без отражение върху практическия резултат от делото, но с оглед правната прецизност, настоящият състав на ВАС счита, че е незаконосъобразен и изводът на АССГ за наличие на доказана и налична „повторност” на деянието на „Б.М.”АД, предвид резултатите от съдебните актове по а.д. №15973/2010г. и а.д. №16316/2011г. по описа на ВАС. Съгласно §1, т.9 от ДР на ЗЗЛД, „повторно” е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение. Наложеното с Решение №8911/05.11.2010г. на КЗЛД наказание на „Б.М.”АД от 2500 лв. глоба е влязло в сила на 09.01.2012г., когато е постановено окончателното определение №280 от същата дата по а.д. №16316/2011г. по описа на ВАС, 5-членен състав. Деянието, квалифицирано от АССГ като „нарушение” по смисъла на чл.23, ал.1 от ЗЗЛД е осъществено от касатора на 26.11.2010г., поради което липсва „повторност” на нарушението.

Настоящият състав на ВАС счита, че „папарашката” журналистика (понятието все още няма легално и/или научно определение, но се е наложило в съвременния език) е един уродлив елемент от демократичните права на свобода на словото и право на информираност на обществото ни, но тя е част от тези права. Същевременно тя отговаря и задоволява правото на част от обществото да търси и получи именно такава по своята същност информация, колкото и подбрана (вкл. и изкривена) да е тя понякога. Ако в поднесената информация обаче няма незаконосъобразно обработени лични данни и/или невярна и позоряща личността такава, не може да се твърди наличието на нарушения по смисъла на ЗЗЛД или НК.

По изложените съображения следва да се отмени обжалваното решение на АССГ и вместо него се постанови друго, с което се отмени като незаконосъобразно решение №938/2011г. на КЗЛД.

По делото е направено искане от „Б.М.”АД, за присъждане на направените разноски по воденето на делото. С оглед изводите на ВАС, същото се явява основателно. Предвид представените доказателства за такива, следва да бъде осъдена КЗЛД да заплати на „Б.М.”АД сумата 25,00 лева, за каквато сума са представени доказателства за производството пред касационната инстанция. За първата инстанция не са представени доказателства за направени разноски, поради което такива не се дължат.

Предвид горното и на основание чл.221, ал.2 и чл.143, ал.4 от АПК, ВАС

ОТМЕНЯ Решение №1995/10.04.2012г., постановено по
а.д. №10586/2011г. по описа на Административен съд София-град и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Решение №938/10.08.2011г. на Комисията за защита на личните данни.

Осъжда Комисията за защита на личните данни, да заплати на „Б.М.”АД, София, сумата 25,00 (двадесет и пет) лева, направени разноски по делото пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.