Решение на Върховния административен съд № 5813/ 24.04.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№5813
София, 24.04.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на първи април две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Г.Д.-Т." АД чрез процесуалния представител адв. Ц. против решение №2056 от 18.04.2012г., постановено по адм. дело №1354/2012г. по описа на Административния съд София- град.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Прави искане за отмяната му и за отмяна на оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд- състав на пето отделение, като обсъди наведените в касационните жалби доводи, становищата на страните и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "Г.Д.-Т." АД срещу решение №4011/2011г. от 10.01.2012г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). С последното са уважени жалбите на Б.Н.Ф. и Й.А.З. срещу "Г.Д.-Т." АД (т. 1) и на основание чл.42, ал.9 във вр. с чл.38, ал.2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 23 000лв. за нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД (т. 2 от оспореното решение).

За да постанови този резултат, съдебният състав приема, че решението на КЗЛД е издадено от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон.

Касационният довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването на съдебния акт е неоснователен. Касационният жалбоподател поддържа, че неправилно съдът не отлага разглеждането на делото при наличие на изрично искане от страна на процесуалния му представител с приложени към него писмени доказателства, удостоверяващи причината за невъзможността му да се яви в съдебно заседание, като по този начин е нарушено правото на защита на страната. Съгласно чл.139, ал.1 АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В конкретния случай искането за отлагане е направил само пълномощникът, поради което и с оглед допълнително изложените аргументи в определението от съдебно заседание на 10.04.2012г. не са били налице основанията на посочения текст за отлагане на делото и законосъобразно съдът дава ход на производството. Съдебният състав се произнася и по направеното в жалбата срещу оспореното решение искане за събиране на доказателства- паметни записки (стенографски записки), въз основа на които са изготвени приложените по делото протоколи от заседанията на комисията, като правилно приема, че същото не е относимо към предмета на спора. При тези данни следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено и първоинстанционният съд не допуска твърдяното съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Обжалваното решение е постановено след събиране и обсъждане на всички относими по делото доказателства, а оспореният административен акт е преценен за законосъобразност съгласно чл.168, ал.1 от АПК на основанията по чл.146 от АПК, след излагане на аргументирани съображения по направените от страните възражения.

Съдебният акт на Административния съд София- град е правилен в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против решението на КЗЛД по т.1 от същото.

Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка писмени доказателства.

Правните изводи на съда в тази част са обосновани и се споделят от настоящия състав.

Аргументирано е заключението на Административния съд- София-град, за издаване на оспорения акт от компетентен орган в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което е валиден акт. Съгласно чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Решението е прието със законоустановеното мнозинство от членовете на административния орган съгласно чл.9, ал.3 от ЗЗЛД. В случая открито заседание за разглеждане на жалбите по същество е проведено на 07.12.2011г., на което са изслушани явилите се страни от участващите в заседанието трима членове на КЗЛД. Съгласно чл.9, ал.3 от ЗЗЛД решенията на комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й, което е обикновено, а не квалифицирано мнозинство, в какъвто смисъл е заключението на съда. Настоящият състав не споделя довода на касатора, че законовото изискване за вземане на решенията с мнозинство от общия брой на членовете на комисията следва да се тълкува в смисъл, че на заседанието трябва да присъстват всички членове, като мнозинството се формира на тази основа.

Анализът на цитираната разпоредба налага извод, че решенията на комисията са валидни, ако са приети с гласовете на поне трима от петимата членове на комисията (чл. 7, ал.1 от ЗЗЛД), като по този начин се осигурява изискуемото мнозинство (50% плюс 1 глас). Това законово изискване намира отражение в чл.8, ал.6 и 7 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА). В случая на проведеното на 7.12.2011г. заседание присъстват трима от членовете на комисията. На второто заседание, проведено на 14.12.2011г., когато е взето оспореното решение, присъстват освен участвалите на предходното заседание членове и М.М., която не е следвало да участва в гласуването на решението, но този порок не е съществен по своя характер и не се отразява на валидността на приетия административен акт, доколкото е налице изискуемото по закон мнозинство и в гласуването участват тези членове на комисията, които изслушват страните. Настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд в тази насока.

Не е налице и твърдяното нарушение на нормата на чл.39, ал.2 от ПДКЗЛДНА, изразяващо се в неспазване на 30-дневния срок за постановяване на решението на комисията от постъпването на жалбите. Както правилно приема съдът, този срок е инструктивен, а не преклузивен, поради което не влияе на валидността на оспореното решение. Процедурата за провеждане на открито заседание с участието на страните е изпълнена, като им е предоставена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства (чл. 36 от АПК). Не съставлява съществено нарушение на административното производство провеждането на второто заседание без участието на страните, тъй като видно от приложения протокол, на същото е прието становище на дирекция "Правни производства и надзор", което представлява разяснение по приложимата правна уредба, и с явно гласуване е приет оспореният административен акт, надлежно съобщен по реда на чл.39, ал.3 от ПДКЗЛДНА. Ето защо напълно обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното решение.

Изводът на съда за материална законосъобразност на акта по т.1 се подкрепя от събраните по делото доказателства. Като администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД касаторът има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо, при наличие на поне една от посочените в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

В случая е безспорно установено по делото, че жалбоподателят публикува на интернет страницата си пълномощно, издадено от Б.Н.Ф. на Й.А.З., да го представлява и гласува от негово име в общото събрание на дружеството на 30.07.2011г. Пълномощното съдържа трите имена, ЕДИНЕН ГР. НОМЕР и номер на личната карта на упълномощителя и пълномощника, като посочените данни представляват лични данни на двете лица по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД.

Аргументирано е заключението на съда, че при липса на нормативно задължение за публичното дружество с оглед разпоредбите на чл.117, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.116, ал.1 и 3 от Закона за публично предлагане на ценни книжа да публикува данните за присъствалите акционери или техните представители на проведеното общо събрание, същото в качеството на администратор на лични данни извършва обработване на личните данни на Б.Н.Ф. и Й.А.З., което превишава целите, за които по закон тези данни са му предоставени да ги обработва- нарушение по чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД. Като приема, че решението на КЗЛД е законосъобразно в частта по т.1, в която са уважени жалбите на Б.Н.Ф. и Й.А.З. против "Г.Д.-Т." АД, Административният съд- София-град постановява правилен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Изводът на съда, че оспореното решение по т.2 относно наложената с него санкция е в съответствие с материалния закон, е незаконосъобразен. В решението на КЗЛД е прието, че административното наказание следва да се определи на основание чл.42, ал.9 във вр. с чл.38, ал.2 от ЗЗЛД, като размерът на имуществената санкция от 23000лв. е обоснован с обстоятелството, че са обработени личните данни на две лица. В случая е допусната техническа грешка, тъй като разпоредбата на чл.42, ал.9 от ЗЗЛД, предвиждаща налагане на глоба или имуществена санкция от 500лв. до 5000лв., не е основание за налагане на административно наказание за нарушение по чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

Административният орган излага съображения при определяне размера на санкцията в рамките на законоустановената в чл.42, ал.1 от ЗЗЛД, който текст е действителното правно основание за налагането й. Неточното цифрово изписване на разпоредбата за налагане на санкцията не се отразява на извода на ответника относно нейната дължимост с оглед констатираното нарушение и правомощието на органа по чл.38, ал.2 от ЗЗЛД. За нарушение по чл.2, ал.2, т.3 разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗЗЛД предвижда имуществена санкция в размер от 10000лв. до 100000лв. В случая размерът на санкцията, определен от комисията, е завишен, поради което решението по т.2 е незаконосъобразно в частта, в която е определена имуществена санкция над 10000лв. С оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е допуснато и последиците от него (чл. 27, ал.2 от ЗАНН) съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален, като се определи такава в минималния предвиден в закона размер от 10000лв. Санкцията следва да е насочена към постигане и на целта на наказанието, което има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не създаване на икономически затруднения на дружеството, допуснало нарушението. По тези съображения обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения акт по т.2 за размера на наложената санкция над 10000лв., като вместо него се постанови друго, с което решението на КЗЛД се измени и се намали същата в посочения минимален размер.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд- пето отделение,

ОТМЕНЯ решение №2056 от 18.04.2012г., постановено по адм. дело №1354/2012г. по описа на Административния съд София- град в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Г.Д.-Т." АД срещу решение №4011/2011г. от 10.01.2012г. на Комисията за защита на личните данни по т.2 относно наложената имуществена санкция над 10000лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №4011/2011г. от 10.01.2012г. на Комисията за защита на личните данни в частта по т.2, с която на "Г.Д.-Т." АД е наложена имуществена санкция в размер на 23000лв., като намалява същата на 10000 (десет хиляди) лева.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №2056 от 18.04.2012г. по адм. дело №1354/2012г. по описа на Административния съд София- град в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.