Решение на Върховния административен съд № 6115/ 07.05.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№6115
София, 07.05.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на осми април две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "К.Б.М." ЕАД, гр. София против решение №1842 от 04.04. 2012г., постановено по адм. дело №6476/2011г. по описа на Административен съд София– град в частта, в която жалбата на дружеството против решение №847/15.06.2011г. на Комисията за защита на личните данни по т.3 от същото, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано– отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съдебният акт в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството за отмяна на имуществената санкция в размер на 18000лв. поради допуснато нарушение по чл.4, ал.1, т.2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) да бъде отменен или алтернативно изменен, като се намали размера на наказанието. Претендира присъждане на разноски за заплатена държавна такса за касационната инстанция.

Ответниците Комисията за защита на личните данни и Б.Е.Б. не взимат становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт в обжалваната част е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение е отменено решение №847/15.06.2011г. на Комисията за защита на личните данни в частта (КЗЛД) в частта по т.1, с която е уважена жалба рег. №847/21.02.2011г. на Б.Е.Б. срещу "К.Б.М." ЕАД и в частта по т.2, с която на основание чл.10, ал.1, т.7, чл.38, ал.2 и чл.42, ал.9 от ЗЗЛД на дружеството е наложена имуществена санкция в размер 4 500 лв., като в тези му части съдебният акт не е обжалван и е влязъл в сила.

С касационната жалба се атакува решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение №847/15.06.2011г. на КЗЛД по т.3, с която на основание чл.10, ал.1, т.7, чл.38, ал.2 и чл.42, ал.1 му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 18000лева за нарушаване на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспореното решение на КЗЛД е издадено от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон по отношение установеното нарушение по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

Решението на Административен съд София-град в обжалваната част е правилно.

Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените от ответника с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Правните изводи на съда са обосновани и се споделят от настоящия състав.

Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение №847/15.06.2011г. от компетентен орган- КЗЛД в съответствие с правомощията й по чл.38, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, в предписаната от закона форма, като съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.

Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства, с което е спазена нормата на чл.36 от АПК. Възражението на касатора, че цитираната разпоредба е приложена формално, е неоснователно. В хода на административното производство на дружеството е дадена възможност да изрази позицията си и да представи доказателства в нейна подкрепа, като доводите му са обсъдени подробно в мотивите на оспореното решение. Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание съгласно чл.9, ал.4 от ЗЗЛД и чл.39, ал.1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл.9, ал.3 от ЗЗЛД).

Законосъобразно е заключението на съдебния състав за постановяване на решението в оспорената му част по т.3 в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Като администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД жалбоподателят "К.Б.М." ЕАД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от изброените в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

По безспорен начин по делото е установено, че Б.Е.Б. като абонат на "К.Б.М." ЕАД е притежавал и използвал три броя сим– карти по силата на сключени през 2003г., 2008г. и 2010г. договори. Предвид представените доказателства обосновано съдът приема, че е доказано допуснатото от оспорващото дружество нарушение на 4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, изразяващо се в това, че в качеството си на администратор на лични данни обработва личните данни на Б.Е.Б., като без негово знание и съгласие регистрира на негово име 149 броя предплатени сим– карти. Въпреки дадените указания дружеството не представя необходимите в случая попълнени със задължителните реквизити формуляри за регистрация на предплатени номера, с които да се докаже правомерното обработване на личните данни. Относно представените 8 броя формуляри за регистрация на предплатени услуги за общо 26 предплатени мобилни номера, регистрирани на името на Б.Е.Б. съдът, позовавайки се на приетото по делото и неоспорено от страните заключение на назначената експертиза, обосновано констатира, че подписите, изхождащи от името на Б.Е.Б. не са изпълнени от него. Правилно съдът приема, че дружеството при продажбата на предплатени пакети има задължение да спазва утвърдените правила за регистрация на потребителите. Данните на потребителите, които по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗЗЛД са лични данни, се отразяват във формуляри за регистрация на потребителите на предплатени услуги, утвърдени от "К.Б.М. " ЕАД или чрез въвеждането им в електронната система на дружеството (Общи условия за взаимоотношенията му с потребителите на мобилни телефонни услуги). По делото е установено, че личните данни на Б.Е.Б. са използвани без негово знание и съгласие от страна на касационния жалбоподател за регистрацията на 149 броя предплатени карти, за издаването на които не са представени формуляри за регистрация. В административното и съдебното производство не са ангажирани доказателства, които да установяват, че за извършените регистрации на предплатени карти на името на Б.Е.Б. са съставени изискуемите регистрационни формуляри, а от представените по делото такива е видно, че положените подписи в графа потребител не са на Б.Е.Б..

Твърдението на касационния жалбоподател, че личните данни на Б.Е.Б. са предоставени на "К.Б.М." ЕАД от самия него, с цел регистрация на предплатена- сим карта и съответно същите не са неправомерно обработени, не се споделя от настоящия състав. Съгласно чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД обработването на лични данни е допустимо, когато физическото лице, за което се отнасят данните, дава изрично своето съгласие. В случая тази предпоставка на закона не е налице. Не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че след като Б.Е.Б. предоставя личните си данни с цел регистрация на конкретна предплатена- сим карта, то те могат да бъдат обработвани от дружеството по негово решение и за други услуги. Обработването на личните данни следва да е съобразено с императивните правила на ЗЗЛД. Съгласието да се обработват лични данни и във връзка с предоставянето на други услуги не е абсолютно, каквото е становището на жалбоподателя. Този довод противоречи на разпоредбата на чл.2, ал.2, т.1 от ЗЗЛД, която предвижда, че личните данни трябва да се обработват законосъобразно и добросъвестно. В случая няма твърдения и доказателства обработването на личните данни на Б.Е.Б. да е направено при наличие на някое от останалите, предвидени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД условия. Обосновано е заключението на съда, че ирелевантни за спора са конкретните причини и механизми, които довеждат до извършването на констатираното нарушение по цитирания текст. Ето защо, при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд обосновава извод, че като използва лични данни на посочения потребител без негово знание и съгласие, касаторът "К.Б.М." ЕАД допуска нарушение на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, за което законосъобразно административният орган ангажира отговорността му по чл.42, ал.1 от ЗЗДЛ.

Аргументирано съдебният състав приема, че размерът на административното наказание е индивидуализиран от ответника в съответствие с целта на закона в размер на 18 000 лева, което е около минималния, установен в нормата (от 10000 до 100000 лева), като е съобразена степента на засягане на обществените отношения по защита на личните данни, правилно е отчетен факта на големия брой случаи на регистриране на предплатени карти на името на Б.Е.Б. без негово знание и съгласие и обстоятелството, че в случая не е налице епизодичност на съставомерното поведение, както се твърди в касационната жалба. Ето защо, като достига до заключение за законосъобразност на административния акт в частта по т.3 и по тези съображения отхвърля жалбата, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие със закона.

Касационният довод за необоснованост на съдебния акт в обжалваната част е неоснователен. Изводите на съда за издаване на административния акт от компетентен орган, в съответната писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел се подкрепят от всички събрани по делото доказателства.

Решението на Административен съд София– град е постановено при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В случая съдът прави задълбочен анализ на установените по делото факти, обсъжда доводите на жалбоподателя и служебно проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на приетите по делото доказателства е направен обоснован и правилен извод, че решението на КЗЛД по т.3 е законосъобразно.

Съобразно изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд София- град е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

По тези съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1842 от 04.04.2012г., постановено по адм. дело №6476/2011г. по описа на Административен съд София– град в частта, в която е отхвърлена жалбата на "К.Б.М." ЕАД против решение №847/15.06.2011г. на Комисията за защита на личните данни по т.3 от същото.

Решението е окончателно.