Решение на Върховния административен съд № 6280/ 09.05.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№6280
София, 09.05.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравоосигурителна каса (РЗОК)- Плевен срещу решение №4208 от 19.07.2012г. по адм. дело №11085/2011г. на Административен съд София- град (АССГ), с което по жалба на С.С.С., действаща чрез законния й представител П.Д.С., е отменено решение №1967 от 14.11.2011г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), а преписката е върната на органа за ново произнасяне в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. С доводи за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон се иска отмяната му с всички произтичащи от това последици.

Ответникът КЗЛД не е изразил становище. Представя копие от решение №1967 от 28.12.2012г., постановено след решението на АССГ, с различен правен резултат.

Ответникът- областен управител на област Плевен счита жалбата за основателна.

Ответницата С. и НЗОК не са взели отношение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

За да се произнесе, настоящата инстанция съобрази следното:

Жалбата на директора на РЗОК- Плевен е подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Не е налице спор относно фактическата обстановка, която е правилно установена от първоинстанционния съд. Касае се за предоставена информация от РЗОК под формата на становище с приложени към него 3 броя амбулаторни листове за здравословното състояние на детето С.С.С. Тази информация е във връзка с искане за проверка на неговия здравен статус, направено от областния управител на област Плевен- страна по служебното правоотношение с майката П.Д.С. Искането е основано на съмнения на органа по назначаването за истинността на данните, дадени от майката относно необходимостта от кърмене на детето с цел ползване на отпуск от същата по чл.166, ал.1, изр. второ от Кодекса на труда (КТ). Към датата на проверката детето е на 1 година и 9 месеца, поради което областният управител е предприел действия по установяване на обстоятелството налице ли е вярна и компетентна преценка на здравните органи за необходимостта от кърмене.

Както правилно е приел АССГ, в решението си КЗЛД се позовава на чл.68 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) като аргумент за отхвърляне на жалбата на С., но не сочи въз основа на кой закон е счетено, че информацията за здравното състояние на малолетната С.С.С. може да се предостави на областния управител. Видно от разпоредбата, извън случаите по ал.1, НЗОК може да предостави данни на държавни органи за личността на осигурено лице или на изпълнител, ако това е предвидено със закон- ал.4. Служителите в НЗОК и РЗОК нямат право да разпространяват данни, свързани с личността на осигурено лице, изпълнител на медицинска помощ или работодател освен в случаите, предвидени в закон- ал.5. Обоснован е изводът на съда, че в случая областният управител действа не като държавен орган, а като страна по служебно правоотношение (орган по назначаването) и исканата информация му е била необходима във връзка с това правоотношение. В ЗДСл и в КТ липсва разпоредба, която да предвижда такава възможност, а именно, администраторът на лични данни да предоставя информация на органа по назначаването във връзка с реализиране на правата на държавен служител по служебното му правоотношение, и то не по отношение на самия държавен служител, а на негово дете. Така че нарушението на специалната по отношение на ЗЗЛД норма на чл.68 от ЗЗО е самостоятелно основание за отмяна на постановеното от комисията решение.

Настоящата инстанция споделя и изложените от АССГ мотиви относно наличието на нарушение на чл.2, ал.2, т.3 от ЗЗЛД, съгласно която личните данни трябва да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват. От една страна, РЗОК няма правомощие да формира експертно мнение за здравословното състояние на детето и необходимостта от кърменето му, тъй като това може да бъде извършено само от органи на медицинската експертиза- лекуващ лекар, ЛКК, ТЕЛК и НЕЛК. От друга страна, областният управител също не е компетентен да прецени тази необходимост въз основа на съдържанието на предоставените му амбулаторни листове. Според мотивите на обжалваното съдебно решение, дори и да се приеме, че в случая областният управител е реализирал свои законни интереси в хипотезата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД (обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните), комисията е следвало да обсъди дали пред интересите на областния управител в качеството му на работодател на майката имат преимущество интересите на детето.

И на последно място, неоснователно е оплакването на касатора, че изводите на първоинстанционния съд противоречат на разпоредбата на чл.5, ал.2, т.1 от ЗЗЛД. Съгласно същата, забраната за обработване на лични данни в случаите по ал.1 не се прилага, когато обработването е необходимо за целите на специфични права и задължения на администратора в областта на трудовото законодателство. АССГ е изложил примери за приложимост на нормата, между които очевидно не попада настоящият казус.

Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да се остави в сила.

Обстоятелството, че КЗЛД е постановила ново решение по съществото на спора преди да има влязло в сила съдебно решение по него, т.е. преди произнасянето на касационната инстанция, следва да е предмет на преценка в производството по неговото обжалване пред АССГ.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4208 от 19.07.2012г. по адм. дело №11085/2011г. на Административен съд София- град.

Решението е окончателно.