Решение на Върховния административен съд № 10663/ 15.07.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№10663
София, 15.07.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството по делото е образувано на основание чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на С.Л.И., С.Г.И., чрез майка и законен представител Г.Й.И., В.Д.М. и В.И.М., чрез майка и законна представителка В.Д.М. представлявани от адв.К. против решение от 04.06.2012 година, постановено по адм. дело №7151/2011 година на Административен съд София- град /АССГ/.

Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и материален закон- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК.

Ответникът- Комисията за защита на личните данни, не е взeла становище по касационната жалба.

Ответникът- "ДЗИ О.З." ЕАД оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение АССГ е отхвърлил жалбата на С.Л.И., С.Г.И., чрез майка и законен представител Г.Й.И., В.Д.М. и В.И.М., чрез майка и законна представителка В.Д.М. срещу решение №573/15.07.2011 година на Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение жалбата им срещу "ДЗИ О.З." ЕАД за неправомерно предоставяне на личните им данни от "ДЗИ О.З." ЕАД на "С." АД.

Като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, АССГ е изложил мотиви, че оспореният административен акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 38, ал.2 от ЗЗЛД правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила съгласно Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация, като същият е постановен в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

В мотивите на решението е прието, че застрахователите и банките са администратори на лични данни по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗЗЛД, като в съответствие с разпоредбата на чл.2, ал.2 т.2 от ЗЗЛД застрахователят е събрал личните данни на жалбоподателите с конкретна, точно определена и законна цел- за удовлетворяване на претенциите им на увредени лица при настъпило застрахователно събитие. Прието е също така, че в конкретния случай съгласие на физическите лица не се изисква, тъй като е налице хипотезата на чл.4 , ал.1, т.1 от ЗЗЛД, според която обработването на лични данни е допустимо, когато обработването им е необходимо, за да се изпълни нормативно установено задължение на администратор на лични данни. Изложени са мотиви, че застрахователят е изпълнил свое задължение произтичащо пряко от разпоредбата на чл.271, ал.1 и ал.2 от Кодекса за застраховането (КЗ), която предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да бъде по-дълъг от три месеца от нейното предявяване пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции, като в тримесечния срок застрахователят трябва да определи и изплати размера на обезщетението.

Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно.

Като администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД ответната страна "ДЗИ О.З." ЕАД има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД. Личните данни на жалбоподателите са обработени законосъобразно, като са предоставени от "ДЗИ О.З." ЕАД на "С." АД чрез сключване на договор за безвъзмездно откриване на служебни банкови сметки за изплащане на обезщетения на увредени лица и наследници на починали лица, за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, по силата на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Това е направено в изпълнение на задължението на застрахователната компания в тримесечен срок да определи и да изплати обезщетение на пострадалите лица по настъпило застрахователно събитие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Застрахователната компания има интерес да направи това в императивния законоустановен тримесечен срок от предявяването й, за да избегне увеличаването на лихвите за забава и разноските по евентуалното принудително изпълнение. От това следва, че са налице основания за обработване на личните данни на жалбоподателите по чл.4, ал.1, т.1 и т.7 от ЗЗЛД- данните са предоставени от ответната страна "ДЗИ О.З." ЕАД на "С." АД и договорът за откриване на банкови сметки е сключен в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни и за реализиране на неговите законни интереси.

В мотивите на решението на АССГ правилно е прието, че изричното съгласие на лицето, чиито данни се обработват, е една от предпоставките, посочени в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, а наличието само на едно от изброените в текста на чл.4, ал.1, т.1 до т.7 условия, е достатъчно да обоснове допустимост на обработването на личните данни. В конкретния случай данните на жалбоподателите са обработени на основание чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД.

В касационната жалба са правят оплаквания, че чрез сключване на договор за безвъзмездно откриване на служебни банкови сметки за изплащане на обезщетения на увредени лица и наследници на починали лица, за претърпени неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно произшествие, по силата на застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите лицата са били лишени от възможността да избират конкретна банка и при какви условия да бъдат открити банкови сметки. Касационната инстанция намира тези оплаквания за неоснователни. Сключеният договор между застрахователната компания и банката е изцяло в полза на жалбоподателите, които получават определена парична сума. Последните са лица, ползващи се от договора, за които не възникват задължения (чл. 22 от Закона за задълженията и договорите) и освен това същите могат да се откажат да се ползват от уговорката по договора след като бъдат уведомени, както и да претендират за размера на обезщетението при евентуален гражданскоправен спор.

Касационната инстанция приема, че в случая данните на жалбоподателите са обработени добросъвестно, на основанията, предвидени в закона, за точно определени и законни цели, т.е при спазване на правилата, които гарантират неприкосновеността на личния живот и данни на лицето.

Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Разноски от касационните ответници не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не следва да бъдат присъдени.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 04.06.2012 година, постановено по адм.дело №7151/2011 година на Административен съд София- град.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.