Решение на Върховния административен съд № 11015/ 22.07.2013 г.

РЕШЕНИЕ
№11015
София, 22.07.2013

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на шести март две хиляди и тринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисията за защита на личните данни, срещу решение №5837/02.11.2012г. по адм. д. №4129/2012г. на Административен съд- София-град /АССГ/, с което по жалба на община Е. е отменено решение №Ж-69/2006/2009/12.03.2012г. на Комисия за защита на личните данни /КЗЛД/.

Касатора поддържа, че обжалваното решение е неправилно- материално правно незаконосъобразно, необосновано, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КЗЛД.

Ответникът по касационна жалба- община Е., в писмен отговор, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила.

Заинтересованата страна- Е.Д.К., не взима становище по касационната жалба.

Становището на представителя на Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че производството пред КЗЛД е образувано по жалба на заинтересованата страна Е.Д.К., от 09.12.2009г., с твърдение, че Община Е., като администратор на лични данни, не е упражнила достатъчен контрол, поради което са издадени официални документи /удостоверение за наследници и препис от акт за смърт/, в които се съдържат лични данни за починалия й баща. Съдът е приел, че не е спазен 5-годишния срок от извършване на нарушението по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, в който физическите лица могат да сезират КЗЛД за него и е отменил решението на КЗЛД в обжалваната му част като незаконосъобразно. Също така съда е приел, че Е.Д.К. няма интерес от търсената защита, доколкото в документите се съдържат не нейни лични данни, а такива на нейния наследодател.

Решението е правилно. Съдът е направил обосновани фактически констатации и правилно е приложил разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, съгласно която при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. И след като безспорен е факта, че Е.Д.К. е узнала за издаването на удостоверение за наследници -№4/03.02.2006 година-най- късно на 310.2006 , т.е. след като са изминали повече от 5 години до подаване на жалбата до КЗЛД на 09.12.2009г., жалбата до КЗЛД се явява просрочена и сезирането на КЗЛД срещу това нарушение на община Е. не е надлежно.

Не може да бъде споделен довода на касатора, че соченият в закона срок не я обвързва, доколкото законово задължение е на административния орган да извършва контрол и санкциониране на всяко нарушение на закона, независимо от времето когато е извършено.

Обоснован и правилен е извода на съда, че закрилата на ЗЗЛД не се разпростира и по отношение наследниците на физически лица, чиито данни са обработвани по смисъла на закона. Анализа на чл.38,ал.1 ЗЗЛД- сочи ,че се касае се за права „интуито персона”, поради което недопустимо е Кошарода да търси защита от неправомерно обработвани, не нейни лични данни, а такива на наследодателя й.

Предвид изложеното АССГ е постановил правилно решение, в съответствие с доказателствата по делото и нормата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. Решението следва да бъде оставено в сила, като с оглед изхода на делото не могат да бъдат присъдени претендираните от касатора юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

ОСТАВЯ В СИЛА решение №5837/02.11.2012г. по адм. д. №4129/2012г. на Административен съд- София-град.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.