Решение на Върховния административен съд № 8331/ 13.06.2011 г.

РЕШЕНИЕ

№8331
София,13.06.2011

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България –Петчленен състав – II колегия,всъдебнозаседаниена дванадесети май две хиляди и единадесета годинав състав:

Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба от процесуален представител на Комисия за защита на личните данни (КЗЛ) – София, против решение
№ 157/06.01.2011 год., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, по адм. дело № 4767/2010 год., с което е отменено като незаконосъобразно решението на КЗЛД
№ 82/15.04.2009 год., в частта му по т. І и т. ІІІ, като е върната административната преписка за ново произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, а жалбата на министъра на вътрешните работи, в останалата й част, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.

В мотивите на съдебния акт е посочено, че оспореното решение епостановено в нарушение на предписаната от закона форма, същото не съдържа фактически основания, обосноваващи постановениярезултат,Комисиятане е обсъдила дали в случая са налице лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, както и кои са правните основания за приетото нарушаване на нормите на ЗЗЛД. Посочено е също, че изводът за извършено от министъра на вътрешните работи нарушение е необоснован, а същевременно издателят на справката – ГД„ГП” на А.„М.”, не е конституиран като страна в административното производство.

Така постановеното решение касаторът счита неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, с оглед което претендира отмяната му.

В съдебното заседание касационният жалбоподател сепредставлява от юрисконсулт С., която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея.

От ответните страни: Министърът на вътрешните работи не изпраща представител, постъпили са писмени бележки от юрк. И., с искане решението да се остави в сила. М.И.В. от гр. П. не се явява и не се представлява. Управителят на НОИ, гр. София – не изпраща представител, а за Директора на А."М.", гр. С. – юрк. К. моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна, а решението на ВАС, като правилно – да се остави в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и по същество – за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, процесуално е допустима.

За да се произнесе по съществото на спора, Върховният административен съд, в настоящия си петчленен състав при Втора колегия, съобрази следното:

От доказателствата по делото е видно, че производството пред административния орган е образувано по жалба на М.И.В., (държавен служител в А.„М.”), с твърдения за нарушения на ЗЗЛД, от страна на А.„М.” и НОИ, изразяващи се в придобиване и използване на класифицирана информация, съдържаща нейни лични данни, по повод извършвана проверка по сигнал, че В. е била в чужбина по време на разрешен отпуск за временна нетрудоспособност. В резултат на последната се установило, че държавната служителка действително не е била в страната по време на отпуска й по болест, по приложените 12 броя болнични листове, с вписан режим „домашно-амбулаторен”. Получавайки (от ГД „ГП”) исканата информация, А.„М.”, в качеството си на осигурител, сигнализирала НОИ, като справката, с оглед факта, че е била с гриф за сигурност – „за служебно ползване”, се съхранявала и от А.„М.” и от НОИ, съобразно изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

При така установените от фактическа страна данни, настоящата инстанция споделя становището на тричленния съдебен състав, че решението на КЗЛД, (подписано с две особени мнения в петчленния й състав), с което е приета основателност на жалбата за неправомерно предоставяне на личните данни на И., (от страна на ГД„ГП” на А.„М.”) и е дадено задължително предписание на министъра на вътрешните работи (при предоставяне на достъп до лични данни, обработвани в информационните фондове на министерство на вътрешните работи да се извършва преценка за всеки конкретен случай относно наличие на основание по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД и преценка относно необходимостта от предоставянето й), е незаконосъобразно.

Обоснован и в съответствие с доказателствата по делото е изводът, че същото е постановено в нарушение на материалноправните норми на ЗЗЛД, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на предписаната от закона форма, поради което правилно е било отменено. Не е спорен фактът, приемат го и Комисията и съда, че в качеството си на работодател и осигурител на В., А.„М.” е администратор на личните й данни и обработва същите, което качество има и НОИ, във връзка с държавното обществено осигуряване. На стр. 8 от решението, КЗЛД е посочила и правните основания, по силата на които е извършена вътрешната целева проверка – именно за нуждите на която е изискана процесната справка (чл. 12, ал. 2, т. 1 от УП на А.„М.”, вр. чл. 46, ал. 1, т. 2 КСО), цитирано е дори съдържанието на последната, (засягащо правото да не се изплаща обезщетение за временна нетрудоспособност при нарушаване на режима, определен от здравните органи), което действително е и в обществен интерес, и в защита интересите на администратора – основания по чл. 4, ал. 1, т.т. 5 и 7 ЗЗЛД. Въпреки това, както с основание е отчетено в мотивите на решението, административният орган се е задоволил да обсъжда само нормата на чл. 5 ЗМ, игнорирайки основанията за прилагането й. В същото време са дадени задължителни предписания на министъра, който не е осъществил предоставянето – т.е. действието, чрез което е прието нарушаване на нормите на ЗЗЛД, а в случая не става въпрос за отговорност за вреди, предвидена в чл. 24, ал. 5 ЗЗЛД. Законът позволява обработването на лични данни да се извършва чрез възлагане на обработващ данните, каквото лице се явява директорът на ГДГП. При това положение, приемайки, че изготвилият справката не е администратор по смисъла на закона, асъгласно чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД, Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите и третите лица по този закон,е следвало да отхвърли жалбата на М.И. и в тази й част. Разпоредбата на чл. 159, ал. 7 от ЗМВР е тълкувана ограничително и изолирано, не са съобразени относимите текстове от Наредба № Із-1215/2006 г. за реда за достъп до информационните фондове на МВР – чл. 4 ал. 1 от същата визира "информацията", (а не достъп до лични данни – очевидна е разликата с правомощието по чл. 6, ал. 2 от Наредбата), да се предоставя на заявителя или от министъра, или от ръководителя на съответното структурно звено на МВР, каквото е ГДГП по силата на чл. 9, ал. 1, т. 4, вр. чл. 10, ал. 1,т. 4 ЗМВР, като не е необходимо то да е юридическо лице, за да е участник в административното производство, чл. 6, ал. 1 пък определя начина на произнасяне на "органа по чл. 4, ал. 1" и определя сроковете за това.
С оглед тези съображения, касационната жалба е неоснователна. Доводите в нея, целящи допълване и "изясняване" на постановеното решение, не следва да бъдат коментирани.

Съдебният акт следва да бъде отменен само в частта му, с която е разпоредено връщане на делото като преписка на КЗЛД за ново произнасяне по жалбата. Връщане не се налага, тъй като делото е изяснено от фактическа страна, попълнено е с доказателства, деянието не е извършено от администратор по смисъла на закона, а въпросът не е предоставен на преценката на административния орган. Не е без значение в тази връзка и фактът, че с протокол № 311, още на 21.04.2010 год., въпросната справка е била унищожена.

Отговорността на НОИ не е ангажирана, с основание по отношение на тази страна производството е било прекратено и в тази част съдебният акт, като необжалван от касатора, е окончателен. В останалата му част, като правилно, решението следва да се остави в сила, с оглед което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,

ОТМЕНЯ решение № 157/06.01.2011 год., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, по адм.
дело № 4767/2010 год., само в ЧАСТТА му, с която е разпоредено връщане на административната преписка на Комисия за защита на личните данни за ново произнасяне, като вместо това ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.И.В. от гр. П. от 18.12.2008 год., подадена на основание чл. 10, ал. 1 ЗЗЛД.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 157/06.01.2011 год., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, по адм. дело № 4767/2010 год. в частта му, с която е отменено като незаконосъобразно решението на КЗЛД № 82/15.04.2009 год., в частта му по т. І и т. ІІІ.

Решението е окончателно.