Решение на Върховния административен съд № 3084/ 01.03.2012 г.

РЕШЕНИЕ
№3084
София, 01.03.2012

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и дванадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д.И.А. и на Г.Д.А., чрез неговия баща и законен представител Д.И.А. против решение №9834 от 17.03.2011г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалбата на двамата против Застрахователна компания „У.” АД, гр.София е оставена без уважение. Жалбоподателите поддържат, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на административнопроизводствените правила и целта на закона, тъй като личните им данни са обработени от застрахователната компания неправомерно, в отклонение от целите, за които са предоставени и по начин, който е несъвместим с тези цели. Молят решението да бъде отменено и да се постанови нов акт, с който нарушителят да бъде задължен да преустанови действията си и да му бъде наложена имуществена санкция. Претендират и направените по делото разноски.

Ответникът– Комисията за защита на личните данни не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна Застрахователна компания (ЗК) „У.” АД, гр.София оспорва жалбата и моли да бъда отхвърлена.

Заинтересованата страна „О.Б.Б.” (ОББ) АД, гр.София също оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Производството пред административния орган е образувано по жалба на Д.И.А. и на Г.Д.А., чрез неговия баща и законен представител Д.И.А. Жалбоподателите твърдят, че с решение по гр.дело №4086/ 2010г. на Софийски градски съд ЗК „У.” АД, гр.София, заинтересована страна в производството, е осъдена да им заплати обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пътнотранспортно произшествие. Преди влизане на решението в сила двамата са уведомени, че сумите, присъдени като обезщетение на малолетния Г.Д.А. са изплатени, като са преведени от компанията по банкова сметка, открита от дружеството на името на малолетния жалбоподател Г.Д.А. в „ОББ” АД– клон Р. Според жалбоподателите откриването на банкова сметка на името на малолетния Г.Д.А. е свързано с използване на акта за раждане на детето и съдържащите се в него лични данни. Това е направено без тяхно знание и съгласие и в нарушение на изискванията на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). При отриване на банковата сметка личните им данни са разкрити на банката- трето лице неправомерно и са обработени по начин, който застрашава неприкосновеността на личния им живот и здраве.

Комисията за защита на личните данни разглежда жалбата в няколко заседания, проведени на 12 и 13 януари 2011г. и на 09.02.2011г., като призовава страните, приема писмените им становища, изисква и събира доказателства.

От представените доказателства комисията установява, че с решение №3433/ 06.07.2010г. по гр.дело №4086/ 2007г. на Софийски градски съд ЗК „У.” АД, гр.София е осъдена да запрати на малолетния жалбоподател Г.Д.А., на основание чл.226, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), общо сумата 66000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва. В тази част решението на съда не е обжалвано от застрахователната компания и е влязло в сила. В изпълнение на съдебното решение заинтересованата страна ЗК „У.” АД, гр.София сключва с „ОББ” АД– клон Р. договор в полза на трето лице и открива на името на малолетния жалбоподател Г.Д.А. банкова сметка, по която превежда сумата 92247.18лв., представляваща главница и лихви. За отриване на сметката са използвани данните на детето, посочени в съдебното решение– имена и ЕДИНЕН гр.НОМЕР.

На основание събраните доказателства с решение №9834 от 17.03.2011г., предмет на оспорване в настоящото производство, Комисията за защита на личните данни, единодушно приема, че от страна на ЗК „У.” АД, гр.София като администратор на лични данни, не са допуснати нарушения при обработването на личните данни на жалбоподателите, а личните им данни за обработени правомерно, при условията на чл.4, ал.1,т.1 и т.7 от ЗЗЛД. На това основание жалбата е оставена без уважение.

При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лица, чиито права са пряко засегнати от акта и в предвидения в чл.38, ал.6 от ЗЗЛД срок за оспорване на решенията на комисията. Решението на комисията е съобщено на жалбоподателите на 21.03.2011г., а жалбата е подадена по пощата на 04.04.2011г. В този смисъл съдът кредитира изложеното в разписката за изпращане, което не се опровергава от останалите доказателства по делото. Действително в същата не е описаносъдържанието на пратката, но доколкото кореспонденцията между комисията ижалбоподателите е само по повод образуваното пред комисията производство, а пратката е получена от административния орган на 06.04.2011г., на която дата е заведена и жалбата, предмет на разглеждане в настоящия процес, съдът приема, че посоченият документ удостоверява изпращането на жалбата против решението на комисията от 17.03.2011г. на посочената в разписката дата. Поради това и съгласно чл.62, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс съдът приема, че срокът за оспорване на административния акт не е пропуснат, а възражението на представителя на заинтересованата страна ЗК „У.” АД, гр.София за недопустимост на жалбата, е неоснователно.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Оспореното решение е постановено от компетентния орган. Съгласно чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е органът, който разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица. Спазени са и изискването за форма и административнопроизводствените правила- решението е постановено в писмена форма, след разглеждане на жалбата по същество в открито съдебно заседание съгласно чл.9, ал.4 от ЗЗЛД и чл.39, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал.3 от ЗЗЛД). Оспореният акт на Комисията за защита на личните данни е постановен и в съответствие с материалноправните норми.

Като администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД заинтересованата страна ЗК „У.” АД, гр.София има задължение да обработва личните данни на физическите лица в случаите, когато това е допустимо при наличие на поне една от посочените в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД предпоставки и в съответствие с изискванията на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

В разглежданата хипотеза съдът приема, че условията на цитираните разпоредби са спазени. Данните на малолетния жалбоподател Г.Д.А. са обработени, разкрити са на заинтересованата страна „ОББ” АД чрез сключване на договор за банков влог в негова полза. Това е направено в изпълнение на задължението на застрахователната компания да покрие отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, т.е да заплати на пострадалите от действията на застрахования (мололетният Г.Д.А. е увреден при причинено от застрахованото лице пътнотранспортно произшествие) обезщетение (чл. чл.223, ал.1 от КЗ). Като лице осъдено с влязъл в сила съдебен акт да заплати парична сума (решението по гр.дело №4086/ 2007г. на Софийски градски съд в частта, в която на малолетния Г.Д.А. е присъдено обезщетение не е оспорено от страните) застрахователната компания има интерес да направи това във възможно най–кратък срок, за да избегне увеличаването на лихвите за забава и разноските по евентуалното принудително изпълнение. Поради това настоящият съдебен състав приема, че са налице основания за обработване на личните данни на малолетния жалбоподател Г.Д.А. по чл.4, ал.1, т.1 и т.7 от ЗЗЛД– данните са предоставени заинтересованата страна „ОББ” АД, гр.София и договорът в полза на малолетния Г.Д.А. е сключен в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни и за реализиране на неговите законни интереси.

При обработването на личните данни на малолетния жалбоподател са спазени и изискванията на чл.2, ал.2 от ЗЗЛД. Данните са обработени добросъвестно, за точно определена цел– изпълнение на нормативно установено задължение след влязъл в сила съдебен акт, без да надхвърлят условията за постигане на тези цел.

Обстоятелството, че данните са обработени без съгласието на лицето, за което се отнасят, също не налага извод за незаконосъобразни действия на администратора.

Изричното съгласие на лицето, чиито данни се обработват, е една от предпоставките, посочени в чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, а наличието само на едно от изброените в текста на чл.4, ал.1, т.1 до т.7 условия, е достатъчно да обоснове допустимост на обработването на личните данни. В случая, както се посочи, данните на жалбоподателя са обработени на основание чл.4, ал.1, т.1 и т.7 от ЗЗДЛ.

Доводът, че за разкриване на личните данни е използван като източник документ (удостоверение за раждане), до който застрахователната компания не би следвало да има достъп, също е неоснователен. Доказателства в този смисъл не са ангажирани, а сметката на малолетното дете е открита единствено на база личните данни, съдържащи се в съдебния акт, с който ЗК „У.” АД, гр.София като страна по делото разполага.

Доводите, че със сключването на договор за банков влог в полза на малолетното дете, неговите права и интереси са накърнени, а личния му живот и здравето– застрашени, също са неоснователни. Сключеният договор между застрахователната компания и банката е изцяло в полза на малолетния жалбоподател, който получава определена парична сума. Последният е лице, ползващо се от договора, за което задължения не възникват (чл. 22 от Закона за задълженията и договорите) и освен това същият може да се откаже да се ползва от уговорката по договора след като бъде уведомен, в какъвто смисъл са Общите условия на банката за този вид договори.

Личните данни на жалбоподател Д.И.А. не са обработени от заинтересованата страна ЗК „У.” АД, гр.София по описания в жалбата начин, тъй като не са предоставени на „ОББ” АД– клон Р. за откриване на банкова сметка. Поради това и с оглед липсата на твърдения за обработване на данните по друг начин в нарушение на закона, съдът приема, че спрямо жалбоподателя Д.И.А. също не е допуснато нарушение за изискванията на ЗЗЛД.

Оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е постановено и в съответствие с целта на закона, чиято задача е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните (чл.1, ал.2 от ЗЗЛД). В случая данните на малолетния Г.Д.А. са обработени добросъвестно, на основанията, предвидени в закона, за точно определени и законни цели, т.е при спазване на правилата, които гарантират неприкосновеността на личния живот и данни на лицето.

С оглед изложеното съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния орган, при правилно тълкуване и прилагане на закона, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона, поради което жалбата следва да се отхвърли.

По тези съображения и на основание чл.172, ал.2, пр. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И.А. и на Г.Д.А., чрез неговия баща и законен представител Д.И.А. против решение №9834 от 17.03.2011г. на Комисията за защита на личните данни.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.