РЕШЕНИЕ
№ 6953
София, 11.06.2015
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на двадесети май в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
АНДРЕЙ ИКОНОМОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДОНКА ЧАКЪРОВА |
|
при секретар |
Николина Аврамова |
и с участието |
|
на прокурора |
Вичо Станев |
изслуша докладваното |
|
от съдията |
ДОНКА ЧАКЪРОВА |
|
| по адм. дело № 11747/2014. | ||
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „С.Г.Груп“ООД решение № 4454/30.06.2014г., постановено по адм. дело № 1557/2014г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).
Образувано е по касационна жалба на „С.Г.Груп“ООД решение № 4454/30.06.2014г., постановено по адм. дело № 1557/2014г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).
Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и бъде прогласена нищожността на Решение № Ж 207/2012/17.06.2013г. на Комисията за защита на личните данни в частта, с която е жалба рег. № Ж207/24.07.2012г. е обявена за основателна и на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 22 000 лв. При условията на евентуалност се иска да бъде върнато делото за ново разглеждане като в писмената защита, депозирана след приключване устните състезания по спора е въведено като касационно основание и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което не е конкретизирано. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба и писмена защита. Не претендира заплащане на разноски.
Ответникът Комисия за защита на личните данни (Комисията, КЗЛД) оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът Д.С.М., редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение № 4454/30.06.2014г., постановено по адм. дело № 1557/2014г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на „С.Г.Груп“ООД с искане за обявяване на нищожност на Решение № Ж 207/2012/17.06.2013г. на КЗЛД в частта, с която жалба рег. № Ж207/24.07.2012г. е обявена за основателна и на „С.Г.Груп“ООД е наложена имуществена санкция в размер на 22 000 лв. Административният съд е приел, че оспореното пред него решение на Комисията е действителен акт като издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд, а подробните му и правно издържани мотиви изцяло се споделят, като не е необходимо подробното им преповтаряне.
Основният спор по делото е относно действителността на решението на Комисията, който правилно е разрешен от първоинстанционният съд. Аргументите на касационния жалбоподател, че КЗЛД не е била компетентна да се произнесе по жалбата на Д.С.М., поради което постановеното в образуваното по нея производство решение е нищожно, не намират опора в събраните по делото доказателства. Жалба рег. № Ж207/24.07.2012г. е адресирана до КЗЛД и други два органа (Комисия за защита на потребителите и Комисия за защита на съобщенията) чрез техните председатели, депозирана е в КЗЛД и съдържа подробно описание на фактическа обстановка, по повод на която Д.С.М. счита, че „Космо България Мобайл“ЕАД, и „С.Г.Груп“ООД са действали неправомерно спрямо нея. Изрично Д.С.М. е поискала да бъде установено как без получено изрично съгласие личните й данни са предоставени на трети лица в случая касационния жалбоподател, с която тя не е сключвала договор. Съгласно чл. 10, т. 7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. В случая жалбата е адресирана от орган, който притежава компетентност да я разгледа, защото съдържа оплакване за нарушаване на права на физическо лице по ЗЗЛД. Обстоятелството, че същата жалба е адресирана и до други органи и е възможно от съдържанието й да бъдат извлечени и твърдения за извършени и други нарушения на други нормативни актове, не лишава Комисията от правомощието й да разгледа редовно подадена до нея жалба. Волеизявлението на Д.С.М. е напълно ясно, а и е потвърдено и в проведеното открито заседание на Комисията чрез надлежно упълномощен неин представител, поради което доводите на касационния жалбоподател за неподведомственост на спора на Комисията не са основателни.
Доводите, че Д.С.М. твърди наличието на гражданскоправен спор, чието разрешаване е от компетентността само на гражданските съдилища не обосновават извод, че Комисията е следвало да изпрати жалбата като подведомствена на съд. Жалбата на Д.С.М. не съдържа нито един от реквизитите на искова молба, посочени в Гражданския процесуален кодекс, поради което обичайната човешка и правна логика не може да съзре в нея предявен иск. Всяко твърдение за допуснати нарушения на закона е възможно да стане повод за образуване на съдебен спор, но когато лицето, правещо такива твърдения адресира оплакването си до компетентен административен орган без да има конкретна претенция за присъждане на обезщетение в негова полза от твърдения нарушител, не би могло да се приеме, че не е налице надлежно сезиране на специализираната администрацията за образуване на административно производство. Д.С.М. изрично е избрала административния път за защита, предоставен й от ЗЗЛД, а не е предявила иск до съд срещу конкретен ответник, респективно конкретно искане за присъждане на парична сума като обезщетение за неизпълнение на договор или за непозволено увреждане.
Оспореното пред АССГ решение на КЗЛД е постановено от компетентен колективен орган, като за него са гласували необходимото мнозинство от членовете му , които са и подписали акта. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД Комисията е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, а решенията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й на основание чл. 9, ал. 3 от същия закон. В случая за оспореното пред АССГ решение са гласували със „за“ и са се подписали трима от общо петимата члена на Комисията, поради което е формирано мнозинство и решението е валидно взето. Тези обстоятелства се установяват от текста на Решение № Ж 207/2012/17.06.2013г. и от Протокол № 16/22.05.2013г. на Комисията.
Като е достигнал до същия правен извод за действителност на решението на КЗЛД административният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано съдебно решение, без допуснати процесуални нарушения, което следва да бъде оставено в сила.
По водене на делото ответникът КЗЛД не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане, касаторът му дължи сумата 300 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4454/30.06.2014г., постановено по адм. дело № 1557/2014г. по описа на Административен съд София-град
ОСЪЖДА „С.Г.Груп“ООД, гр. Монтана, ул. „Васил Левски“№ 20 да заплати на Комисията за защита на личните данни, гр. София, бул. „Академик Иван Гешов“ № 15 сумата 300 (триста) лв., разноски за пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
| Вярно с оригинала, |
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
/п/ Андрей Икономов |
|
секретар: |
ЧЛЕНОВЕ: |
/п/ Донка Чакърова |
