Решение на Върховния административен съд № 8207/ 17.06.2014 г.

РЕШЕНИЕ
№8207
София, 17.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на Комисията за защита на личните данни, „М.” ЕАД, гр. София и „К.Б.М.”ЕАД, гр. София против решение №4720 от 10.07.2013г. по адм. дело №3239/2013г. на Административен съд София- град, с което е отменено решение №Ж 213/01.03.2013г. на Комисията за защита на личните данни, с което жалбата на Д.Т.Ш. против „С.Г.Г.”ООД, гр. София и против двете дружества касационни жалбоподатели е оставена без уважение и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят Комисията за защита на личните данни оспорва решението включително в частта, в която комисията е осъдена да заплати на Д.Т.Ш. сумата 1500.00лв. разноски по делото. Излага съображения за противоречие на съдебния акт с материалния закон и със събраните доказателствата. Жалбоподателите „К.Б.М.”ЕАД и „М.” ЕАД поддържат доводите на комисията, като излагат допълнителни съображения за постановяване на решението при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят „М.” ЕАД твърди също, че решението в частта относно „М.”ЕАД е недопустимо, тъй като жалбата на Д.Т.Ш. против дружеството е оттеглена. Касационните жалбоподатели Комисия за защита на личните данни и „К.Б.М.”ЕАД молят решението да бъде отменено, включително в частта за разноските (в този смисъл е жалбата на комисията), като се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Д.Т.Ш. против административния акт да бъде отхвърлена. Жалбоподателят „М.” ЕАД моли решението в частта по отношение на дружеството да бъде обезсилено, а евентуално– отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Всеки от касаторите претендира присъждане съответно на юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото и прави евентуално искане за присъждане на разноски на Д.Т.Ш. в по-нисък размер поради прекомерност на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение.

Ответницата Д.Т.Ш. оспорва касационните жалби. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят разноските по делото.

Ответникът „С.Г.Г.”ООД, гр. София не оспорва касационните жалби и поддържа становище за недопустимост на съдебния акт по отношение на „М.” ЕАД и за евентуална отмяна на същия. Претендира направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Като взе предвид изложеното в касационните жалби и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 от АПК и страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби против решението на Административен съд София– град в частта, в която решението на Комисията за защита на личните данни е отменено и преписката е върната на органа за ново произнасяне, са неоснователни по следните съображения:

Решението на Административен съд София– град е допустимо, включително в частта, засягаща „М.” ЕАД. Производството е образувано по жалба против подлежащ на оспорване административен акт. Жалбата е подадена в срок и от страна, за която административният акт е неблагоприятен. Доводът, че жалбата против „М.” ЕАД в производството пред комисията е оттеглена, е неоснователно. Изрично волеизявление в този смисъл не е направено от пълномощника на Д.Т.Ш., а твърдението за липса на претенции към дружеството засяга основателността на искането и следва да бъде преценено при разглеждане на спора по същество. Поради това и на основание чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София- град е допустимо.

Решението, предмет на оспорване, е постановено в съответствие с материалния закон, но по съображения, които не съвпадат с възприетото от първоинстанционния съд.

Правилно съдът приема, че в нарушение на чл.35 и 36 от АПК от страна на Комисията за защита на личните данни не са изяснени всички факти и обстоятелства и не са събрани необходимите за изясняване на правния спор доказателства. В нарушение на чл.35 от АПК не е изяснен въпроса за евентуалното предоставяне на лични данни на Д.Т.Ш. от „М.” ЕАД на „С.Г.Г.”ООД, с оглед липсата на категорично становище на последното дружество. Не е изяснен момента и на извършване на нарушението, изразяващо се в преснимане на личната карта на Д.Т.Ш., тъй като твърденията в жалбата пред комисията и в проведеното пред органа заседание на 16.01.2013г. са противоречиви. В жалбата се твърди, че картата е преснимана от „К.Б.М.”ЕАД при сключване на допълнителното споразумение по програма „Заедно” на 19.10.2010г. и при сключване на договора за мобилна телефонна услуга от 17.02.2011г., а в заседанието пред комисията пълномощникът на жалбоподателката поддържа, че нарушението е извършено при сключване на първоначалния договор на 29.12.2007г.

Освен това административният орган приема, че от страна на „К.Б.М.”ЕАД и от страна „С.Г.Г.”ООД не са допуснати нарушения при обработването на личните данни на Д.Т.Ш., тъй като съгласно общите условия на договорите за предоставяне на мобилни телефонни услуги, сключен между „К.Б.М.”ЕАД и Д.Т.Ш., последната е дала съгласието си данните й да бъдат предоставени от оператора на трето лице за събиране на дължимите от нея суми, въпреки че действащите към момента на сключване на договорите и анексите и към тях общи условия, както и доказателства за това, че договорът, сключен между „К.Б.М.”ЕАД и „С.Г.Г.”ООД, с което първото дружество възлага на второто събирането на неплатените задължения на абонатите, действа и към момента на осъществяване на твърдяните от Д.Т.Ш. нарушения, не са изискани от комисията и не са представени. Депозираните от „К.Б.М.”ЕАД в касационното производство Общи условия на „К.Б.М.”ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010г. не могат да бъдат взети предвид от настоящата инстанция при формиране на правните изводи, с оглед нормата на чл.220 от АПК, която не допуска нови фактически установявания в касационното производство. Допуснатите от комисията нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като засягат правилността на направените от административния орган изводи относно основателността на подадената жалба. Ето защо заключението на съда, че решението на Комисията за защита на личните данни следва да бъде отменено и преписката– върната на административния орган за събиране на доказателства, е правилно като краен резултат, независимо от изложените от първоинстанционния съд съображения в друг смисъл.

При новото разглеждане на преписката комисията следва да изследва въпроса за евентуално предоставяне на лични данни на Д.Т.Ш. от „М.” ЕАД на „С.Г.Г.”ООД, като изясни становището на последното дружество и с оглед становището на страните да прецени необходимостта от събиране на доказателства. По отношение на нарушението, изразяващо се в преснимане на личната карта на Д.Т.Ш. комисията следва да изясни времето на неговото извършване. Това обстоятелство е съществено за преценката за спазване на едногодишния срок за сезиране на комисията, предвиден в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, тъй като нарушението във всички случаи следва да е извършено в присъствието на жалбоподателката, т.е. същата е узнала за евентуалния акт, нарушаващ правата й при подписването на договорите. В този смисъл тълкуването на срока по чл.38, ал.1 от състава на административния съд не се споделя от настоящата инстанция.

При новото разглеждане на делото комисията следва да събере посочените по-горе доказателства, които са релевантни за разрешаване на правния спор. Указанията на първоинстанционния съд относно доказателствата, като разпит на свидетел и евентуално назначаване на експертиза не следва да бъдат взети предвид, тъй като обстоятелствата, които ще се установяват с тях са изяснени от представените писмени доказателства и от твърденията на страните. „С.Г.Г.”ООД не оспорва обажданията до Д.Т.Ш. във връзка със събирането на задълженията й към „К.Б.М.”ЕАД по сключените договори за предоставяне на мобилна телефонна услуга, а последното дружество не оспорва обстоятелството, че е предоставило данните на Д.Т.Ш. на трето лице за събиране на дължимите от нея суми. В тази насока са и представените по преписката договори.

Останалите съображения в съдебния акт във връзка с тълкуването и прилагането на ЗЗЛД също не могат да бъдат споделени. Ако с оглед наличните доказателства и тези, които предстои да бъдат събрани при повторното разглеждане на преписката от комисията, се установи, че съгласно действалите към сключване на договорите за предоставяне на мобилна телефонна услуга общи условия абонатът предоставя личните си данни доброволно и дава съгласието си „К.Б.М.”ЕАД да ги предоставя и на трети лица за събиране на неизплатени задължения по договорите, както и че към датата на извършване на нарушенията действа сключения между „К.Б.М.”ЕАД и „С.Г.Г.”ООД договор, с който първото дружество възлага на второто събиране на неизплатените задължения, следва да се приеме, че личните данни са обработвани от дружествата– администратори на лични данни на основание чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Закон за защита на личните данни (ЗЗЛД). Обстоятелството дали задълженията по сключените между Д.Т.Ш. и „К.Б.М.”ЕАД договори са оспорени е без значение за основанието за обработване на личните данни от администратора и за неговата добросъвестност при обработката и съответно е ирелевантно за преценката за наличие на нарушение на ЗЗЛД.

Касационните доводи за необоснованост на съдебния акт са неоснователни. След като общите условия на „К.Б.М.”ЕАД за взаимоотношенията с потребители на мобилни телефонни услуги, действали към датата на сключване на договорите между дружеството и Д.Т.Ш., не са представени и при липсата на данни договорът, сключен между „К.Б.М.”ЕАД и „С.Г.Г.”ООД да е действал към момента на твърдените от Д.Т.Ш. нарушения, правилно е преценено, че разпоредбите на чл.35 и чл.36 в производството пред комисията са нарушени, което е основание за отмяна на административния акт и връщане на преписката на комисията за ново произнасяне.

Доводите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също са неоснователни.

В съответствие с нормата на чл.168, ал.1 от АПК първоинстанционният съд извършва проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл.146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане на събраните доказателства, доводите и възраженията на страните, а изводите на съда да мотивирани.

Съобразно всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав стигна до извода, че решението на Административен съд София– град в частта, в която е отменено решението на комисията за защита на личните данни и преписката е върната на административния орган е валидно, допустимо и правилно като краен резултат, поради което следва да бъде оставено в сила.

В частта за разноските, жалбата на Комисията за защита на личните данни е частично основателна.

Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор, като такива се присъждат на страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. Поради това правилно съдът приема, че такива се дължат на Д.Т.Ш. съобразно представените доказателства за действително направени разходи в производството. В случая по делото са представени документ за платена държавна такса от 10.00лв. и договор за правна защита и съдействие, в който са посочени договореното и заплатеното от Д.Т.Ш. възнаграждение за един адвокат. Формата на договора е без значение за неговата действителност, поради което съдът приема, че същият установява направените от страната разходи, а доводите на представителя на комисията в обратния смисъл са неоснователни. Възражението за прекомерност на заплатените от Д.Т.Ш. разноски в производството пред първата инстанция обаче е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на спора и оказаната от адв.К. правна защита и съдействие (явяване в едно съдебно заседание) настоящият състав приема, че заплатеното възнаграждение от 1500.00лв, е прекомерно. Поради това и на основание чл.78, ал.5 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК и при съобразяване с минималния размер, предвиден в чл.8, ал.2 от Наредб №1/ 2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения присъдените на страната разноски, включващи възнаграждение за един адвокат следва да бъдат намалени на 1000.00лв. или общо Комисията за защита на личните данни следва да заплати на Д.Т.Ш. сумата 1010.00лв. разноски за производството. По тези съображения решението в частта за разноските следва да бъде отменено за разликата над тази сума.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, направеното искане, доказателствата за действително направени разноски в касационното производство и при съобразяване с направеното възражение за прекомерност за заплатеното от ответницата Д.Т.Ш. адвокатско възнаграждение жалбоподателите „К.Б.М.”ЕАД, „М.” ЕАД и Комисия за защита на личните данни следва да заплатят на ответницата Д.Т.Ш. сумата 1500.00лв. разноски по делото. Действително касационните жалби са три, но по същество са с почти идентично съдържание, което улеснява защитата на ответницата. Поради това настоящия състав приема, че с оглед фактическата и правна сложност на спора заплатеното от Д.Т.Ш. адвокатско възнаграждение от 3000.00лв. е прекомерно и при условията на чл.78, ал.5 от ГПК на страната следва да бъдат присъдени разноски в посочения по- нисък размер от 1500.00лв.

С оглед изхода на спора и процесуалното качество на ответника по касация „С.Г.Г.”ООД, за когото решението на административния съд също е неблагоприятно, съдът намира, че разноски не дружеството не следва да бъдат присъждани въпреки направеното искане.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

ОТМЕНЯ решение№4720 от 10.07.2013г. по адм. дело №3239/2013г. на Административен съд София- град в частта, в която Комисията за защита на личните данни е осъдена да заплати на Д.Т.Ш. разноски по делото над сумата 1010.00лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни, гр.София, бул.„Акад. Иван Гешов” №15, „М.” ЕАД, и „К.Б.М.”ЕАД, да заплатят на Д.Т.Ш. от гр. София сумата 1500.00 (хиляда и петстотин) лева разноски по делото.

Решението е окончателно.