Решение на Върховния административен съд № 8276/ 18.06.2014 г.

РЕШЕНИЕ
№8276
София, 18.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208- 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б.Й.Т. от гр. София срещу решение №5850 от 23.09.2013г., постановено по административно дело №4440/2013г. от Административен съд София-град(АССг), с което по жалба на „К.Б.М.” ЕАД е отменено решение №Ж-239/2013г. в частта, с която е обявена за основателна жалбата на Б.Й.Т. и на дружеството е наложено административно наказание– имуществена санкция в размер на 15000лв. По наведени доводи за неправилност на решението, изразени в нарушение на материалния закон се иска отмяната му.

Ответниците по касационната жалба– Комисия за защита на личните данни и „К.Б.М.” ЕАД, чрез процесуалните си представители в съдебно заседание, оспорват същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл.218, ал.2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл.211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел.

Решението е неправилно.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност пред АССГ е решение е било решение №Ж-239/2012г. от 01.04.2013г., в частта му по т.3 и т.4, с което жалба с рег. №Ж 239/07.08.2012г. на Б.Й.Т. срещу „К.Б.М.” ЕАД (КБМ) е обявена за основателна, а на КМ е наложена имуществена санкция в размер на 15000лв. за извършено нарушение по чл.4, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Съдът е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на събраните в хода на съдебното производство доказателства е приел за установено, че Б.Й.Т., сключвайки договори на 23.09.2009, 03.11.2009 и допълнително споразумение от 29.08.2010г. за мобилни услуги, лизинг и СИМ карта за мобилни услуги е декларирал, че е запознат с общите условия на Г., предоставящи им правомощия да предоставят личните му данни. При това е декларирал и, че е получил екземпляр от Общите условия и е съгласен да ги спазва.

Съдът правилно е установил фактите, но въз основа на същите е извел неправилни изводи.

По преписката са представени Общи условия на (КБМ) за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, които обаче са в сила от 10.09.2010г. и изменени на 21.09.2010г. Съдът се е позовал на разпоредбата на т.43 от същите, но доколкото тези Общи условия са в сила след сключването на договорите между КБМ и Б.Й.Т. не може да се приеме за установено, че последният е бил запознат с разпоредбата, цитирана от съда предвиждаща, че дава съгласието КБМ да предоставя данни от документите му за самоличност на други физически или юридически лица за целите на събиране на вземанията. Още повече, че според настоящия състав такова съгласие не може да бъде валидно предоставено с Общи условия. Легалната дефиниция на „съгласие на физическото лице” е дадено в разпоредбата на §1, т.13 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личните данни и това е всяко свободно изразено, конкретно и информирано волеизявление, с което физическото лице, за което се отнасят личните данни, недвусмислено се съгласява те да бъдат обработвани. От цитирания текст следва извод, че за всеки отделен случай следва да е налице конкретно и информирано волеизявление от физическото лице, което следва да бъде свободно изразено. Аналогична е и дефиницията, дадена в чл.2 б. „з” от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на съвета за защита на физическите лица при обработване то на личните данни и за свободно движение на тези данни, съгласно която „съгласие на съответното физическо лице” означава свободно изразено, конкретно указание за волята на съответното физическо лице, с което то дава израз на своето съгласие за обработка на личните данни, които се отнасят до него. В случая липсва конкретно изразена воля от страна на Б.Й.Т. за предоставяне на данните му от КБМ на трето лице. Наличието на текст, в бланката на подписания от него договор, че лицето е запознато с доброволния характер и условията на обработка и предоставяне на лични данни и е съгласен с тези условия, включително за копирането и съхраняването на документите по т.9 от договора (копие от представени документи) не води до извод, че в случая лицето е дало конкретно и информирано съгласие данните му да бъдат предоставяни на трети лица. В следва да бъде посочено, че след като лицето е идентифицирано с личните си данни– три имена, ЕДИНЕН ГР. НОМЕР, номер на лична карта и постоянен адрес, съхраняването на копие от личната му карта е действие, което надхвърля целите, за които се събират личните данни от страна на оператора, доколкото в случая се касае до сключване на гражданско правен договор, което само по себе си представлява отделно нарушение, макар същият да не е санкциониран за това от КЗЛД.

В случая личните данни на Б.Й.Т. са предоставени на трето лице за уреждане на задълженията, които същият има по повод неизпълнение на сключени договори с КБМ. Вярно е, че това са законни интереси на мобилни оператор, произтичащи от твърдяно от страна на мобилния оператор неизпълнено задължение по сключен договор, но от доказателствата по делото безспорно се установява, че данните са обработени в нарушение на изискванията по чл.2, ал.2, т.1 и 3, както и при липса на нито едно от условията, предвидени в чл.4, ал.1 ЗЗЛД. Същите са предоставени преди 01.09.2011г., тъй като на тази дата „К.Б.” ЕООД е изпратила на касатора писмо референтен №4987206 (л.67) за задължението му в размер на 77,27лв., представляващо неплатена сметка за мобилен телефон.

Същевременно от представената по делото фактура №7154159048 за абонатен №000270916 (л. 108) се установява, че същата е издадена едва на 10.09.2011г., като последната датата е посочена и като дата на данъчното събитие. В същата като отчетен период е посочен 10.08.2011г.– 09.09.2011г., а като краен период на плащане е посочена датата– 28.09.2011г.

При така установените факти, настоящият състав намира, че в случая не е налице нито едно от условията за допустимост за обработване на личните данни на Б.Й.Т. по чл.4, ал.1 ЗЗЛД, тъй като същото не е извършено за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; физическото лице, за което се отнасят данните не е дало изрично своето съгласие и обработването не е било необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане.Още по-малко са налице останалите предпоставки по чл.4, ал.1 ЗЗЛД, а именно обработването да е било необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните; за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;а упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните; за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

Следва да бъде посочено, че КБМ е изложило твърдения, че сумата се дължи от неустойки и задължението е съществувало преди издаването на фактурата, като се позовават на изпратена покана за доброволно изпълнение от 12.10.2010г. Тези твърдения обаче не се установяват от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. От същите се установява, че на касаторът е изпратена покана за доброволно изпълнение от КБМ на 10.12.2010г., в която е посочена дължима сума в размер на 222,11лв., като на същия ден е издадена и фактура 7154159048, установяваща нови задължение за периода 10.11.- 09.12.2010 в размер на 79,08лв. КБМ в жалбата си АССГ установява, че обажданията от телефона на Б.Й.Т. са преустановени на 22.11.2010г. Последвали са плащания от страна касатора- на 15.02.2011г., 09.05.2011г., 29.06.2011г. и 04.08.2011г., видно от представените на л. 65 копия от фискални бонове са направени плащания именно за задължения на клиентски №000270916 на обща стойност 619,97лв.– т.е с 300,19лв. повече от задълженията, които установява КБМ. Така установените факти допълнително потвърждават извода, че обработването на личните му данни е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1 и чл.2, ал.2, т.1 и 3 ЗЗЛД.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което жалбата на „К.Б.М.” ЕАД срещу Решение №Ж-239/2012г. от 01.04.2013г. на КЗЛД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл.222 ал.1 във вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

ОТМЕНЯ решение №5850 от 23.09.2013г., постановено по административно дело №4440/2013г. от Административен съд София-град и ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.Б.М.” ЕАД, ЕИК *** против решение
№Ж 239/2012 от 01.04.2013г. на Комисията за защита на личните данни, в частта му по т.3 и т.4, като неоснователна.

Решението е окончателно.