Решение на Върховния административен съд № 8397/ 19.06.2014 г.

РЕШЕНИЕ
№8397
София, 19.06.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България- Пето отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Б.М.Е.Б.”ЕАД против решение №5622 от 21.08.2013г. по адм. дело №6733/2011г. на Административен съд София- град, с което жалбата на дружеството против решение №943/11.07.2011г. на Комисията за защита на личните данни, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, тъй като не е взето предвид, че личните данни на физическото лице са обработвани в съответствие условията на чл.4, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), а размерът на санкцията е неправилно определен при съобразяване на отегчаващи отговорността обстоятелства, каквито не са установени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който решението на Комисията за защита на личните данни да бъде отменено или евентуално да се намали размера на наложената санкция. Претендира и присъждане на направените по делото разноски пред двете инстанции и възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът Комисия за защита на личните данни оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като на комисията се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответницата Р.В.В. не изразява становище.

Ответникът „Е.М.” ООД, гр. София не оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

Решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на „Б.М.Е.Б.”ЕАД против решението на Комисията за защита на личните данни в частта, в която е установено нарушение при обработване на личните данни на Р.В.В., е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.

Правилно съдът приема, че оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния съгласно чл.38 от ЗЗЛД, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила.

Аргументирано е и заключението, че административният акт в тази част съответства и на материалноправните изисквания на закона. Правилно е преценено, че личните данни на Р.В.В. са обработени от „Б.М.Е.Б.”ЕАД, като са предоставени на трето лице „Е.М.” ООД в нарушение на изискванията на чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД– извън целите, за които първоначално са събрани и без да са налице някое от условията на чл.4, ал.1 от закона. Установено е, че договорът от 09.07.2010г., сключен между Р.В.В. и оператора „Б.М.Е.Б.”ЕАД за предоставяне на цифрова телевизия е прекратен преди изтичане на договорения срок. Независимо от основанието следва да се приеме, че договорът е прекратен на 15.11.2010г., когато цифровия телевизионен приемник и допълнителните устройства са деинсталирани и върнати на оператора (протокол за деинсталация и констативен протокол от 15.11.2010г.). С прекратяване на договора правата и задълженията на страните по него отпадат, а с това отпада и даденото от физическото лице съгласие личните му данни да бъдат предоставени от оператора на трети лица във връзка със събиране на задълженията по договора. Поради това правилно е преценено, че предоставянето на личните данни на Р.В.В. от „Б.М.Е.Б.”ЕАД на „Е.М.” ООД след прекратяване на договора (данните са предоставени в началото на месец февруари 2011г.)за събиране на неустойка и други суми по прекратеното правоотношение е направено в нарушение на чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД– обработването е за цели различни от тези, за които първоначално са събрани данните. Личните данни са събрани единствено за постигане целите на договора и неговото изпълнение, поради което след прекратяването му не са налице основания за допълнително обработване, още повече, че е отпаднало и съгласието на физическото лице за предоставяне на данните, а с това и основанието за обработване по чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД.

Възражението, че данните са обработени на основание чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, е неоснователно. Съгласно цитирания текст администраторът на лични данни има право да обработва личните данни в защита на свой законен интерес, но само, когато интересите на лицето, за което се отнасят данните не се ползват с преимущество. В случая е налице гражданскоправен спор между администратора на лични и данни и физическото лице, за което се отнасят данните, поради което не може да се приеме, че интересите на дружеството се ползват с приоритет. Ето защо предпоставките на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД не са осъществени и личните данни на Р.В.В. се обработени без да е налице основание за това. Законните си интереси във връзка с прекратения договор дружеството следва да реализира по гражданскоправен ред. Ето защо като достига до заключение за наличие на нарушение при обработване на личните данни на Р.В.В. и по тези съображения отхвърля жалбата на „Б.М.Е.Б.”ЕАД против акта на комисията в тази част, съставът на Административен съд София– град постановява решение, което в тази част кореспондира със закона.

В частта, в която е отхвърлена жалбата на „Б.М.Е.Б.”ЕАД против акта на Комисията за защита на личните данни в частта, в която на дружеството е наложена имуществената санкция от 25000лв., решението на съда е незаконосъобразно.

Размерът на санкцията е определен от комисията, без да са съобразени тежестта на нарушението и при отчитане на отегчаващи обстоятелства, каквито не са установени. С оглед тежестта на нарушението и обстоятелството, че личните данни на Р.В.В. са предоставени само на едно лице, а не на неопределен кръг лица, както приема комисията, и то поради погрешното убеждение за наличие на законен интерес за администратора на данните съдът намира, че размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде намален, като се наложи такава в минималния, предвиден в закона размер от 10000.00лв. ( чл.42, ал.1 от ЗЗЛД). По този начин ще се постигне и целта на наказанието, което следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не създаване на икономически затруднения на лицето, извършило нарушение.

Възражението за необоснованост на съдебния акт е основателно в частта относно размера на имуществената санкция. В тази част изводите на административния орган са възприети от съда изцяло, като е споделен извода за наличие на отегчаващи обстоятелства без доказателства за това личните данни на Р.В.В. да са станали достояние на неопределен кръг лица поради поведението на администратора. В останалата част изводите на съдебния състав съответстват на събраните доказателства. Доказателствата за прекратяване на договора за предоставяне на цифрова телевизионна услуга мотивират съда да приеме, че даденото при сключване на договора съгласие на потребителя личните му данни да се обработват от оператора, включително чрез предоставянето им на трето лице също е отпаднало. Това мотивира и крайното заключение за допуснато от администратора нарушение на изискванията на чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД.

При постановяване на съдебния акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с изискванията на чл.168, ал.1 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички посочени в чл.146 от АПК основания. Решението е постановено след обсъждане, анализ и преценка на събраните по делото доказателства, а изводите на съдебния състав са мотивирани.

По тези съображения решението на административния съд в частта, в която е прието, че от страна на „Б.М.Е.Б.”ЕАД е допуснато нарушение на чл.2, ал.2, т.2 от ЗЗЛД и жалбата на дружеството против административния акт в тази част е отхвърлена, решението на съда е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. В частта, в която е отхвърлена жалбата против административния акт в частта относно санкцията, решението следва да бъде отменено и вместо него се постанови друг акт по същество, с който решението на Комисията за защита на личните данни в частта, в която е наложена имуществена санкция за сумата над 10000.00лв. да бъде отменено.

С оглед изхода на спора, направеното искане и обстоятелството, че както жалбоподателя, така и ответника Комисия за защита на личните данни са представлявани от юрисконсулт, всяка от страните следва да заплати на другата по 300.00лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, а Комисията за защита на личните данни следва да заплати на жалбоподателя и сумата 150.00лв. разноски за юрисконсулт в първоинстанционното производство, както и 30.00лв. разноски, представляващи държавна такса съобразно уважената част на жалбата.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

ОТМЕНЯ решение№5622 от 21.08.2013г. по адм. дело №6733/2011г. на Административен съд София- град в частта, в която жалбата на „Б.М.Е.Б.”ЕАД, гр. София против решение №943/ 11.07.2011г. на Комисия за защита на личните данни е отхвърлена в частта относно размера на наложената имуществена санкция и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ решение №943 от 11.07.2011г. наКомисията за защита на личните данни в частта, в която на „Б.М.Е.Б.”ЕАД, гр. София е наложена имуществена санкция в размер над сумата 10000.00лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението на съда в останалата част.

ОСЪЖДА „Б.М.Е.Б.”ЕАД, гр. София да заплати на Комисия за защита на личните данни, гр. София, бул. „Акад. Иван Гешов” №15, сумата 300.00 (триста) лева възнаграждение за юрисконсулт в касационното производство.

ОСЪЖДА Комисия за защита на личните данни, гр. София, бул.„Акад. Иван Гешов” №15 да заплати на „ Б.М.Е.Б.” ЕАД, гр. София сумата 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева разноски по делото и възнаграждение за юрисконсулт пред двете инстанции.

Решението е окончателно.