Решение на Върховния административен съд № 7083/12.06.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 7083
София, 12.06.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и осма година в състав:

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Института по океанология – гр. Варна при Българската академия на науките (БАН) срещу решение № 2079/22.02.2008 г., постановено по адм. дело № 6417/2007 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение, с което е отхвърлена жалбата на института против решение № 8/07.02.2007 г. на Комисията за защита на личните данни. В касационната жалба се съдържа оплакване по чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението, тъй като и решението на комисията е недопустимо. Алтернативно се поддържа оплакване за неправилност на решението на съда поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба, която представлява и преповтаряне на жалбата до първоинстанционния съд. След приключване на съдебното заседание на 22.05.2008 г. е постъпила и писмена защита-молба от адв. Я.К.
Ответникът по касационната жалба Комисия за защита на личните данни – гр. София, редовно призована не е изпратила свой представител и не е изразила становище.
Заинтересованата страна T.И.К. от гр. Варна, редовно призован не се е явил и не взел становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приел, че съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗЛД всяко физическо лице има право на достъп до отнасящите се до него лични данни, поради което правилно КЗЛД е била задължени да ги предостави.
Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
За да отхвърли жалбата на Института по океанология – гр. Варна при БАН, Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на ІІІ отделение е приел, че правилно Комисията за защита на личните данни е отменила мълчаливия отказ на директора на института за предоставяне на T. К. на съхраняваната информация за него по повод проведен през месец юли 2004 г. конкурс за член-кореспонденти по научно направление "Науки за земята". С това решение комисията е задължила института да предостави всички лични данни, отнасящи се до проф. К.. За да обоснове този правен извод съдът е приел, че комисията в своето решение се е съобразила с решение по адм. дело № 5064/2006 г. на ВАС, V отделение, с което е било отменено нейно решение по повод жалба на проф. К. срещу отказа на директора на Института по океанология да му предостави информация, отнасяща се за него като участник в конкурса за член-кореспонденти. Прието е от съда, че обжалваното пред него решение съдържа подробни фактически и правни съображения и те кореспондират изцяло с данните по приложените в административната преписка документи. Съдът е счел, че комисията при постановяване на решението си не е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила. Обсъдени са всички възражения на жалбоподателя и съдът е стигнал до извода, че макар и бивш служител, за проф. К. се съдържат лични данни по повод на проведения конкурс за член-кореспонденти и в този смисъл съдът е съобразил легалните определения по § 1, т. 1 и 5 от ДР на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на понятията "обработване на лични данни" и "предоставяне на лични данни". В тази връзка съдът е счел, че лични данни за проф. К. са обработвани, поради което правилно комисията се е разпоредила да му бъде предоставен достъп до тях.
Решението на първоинстанционния съд е правилно и при проверката, извършена от настоящия съдебен състав на касационната инстанция не се установи да са допуснати нарушения, водещи до неговата отмяна.
Разпоредбата на чл. 26 ЗЗЛД съдържа императивното правило, че всяко физическо лице има право на достъп до отнасящи се за него лични данни и както и има право да поиска от съответния администратор на лични данни по реда на чл. 28 и сл. от закона информация за тези данни. В процесния случай неправилно касаторът твърди, че тъй като проф. К. е бивш служител на Института по океанология, където е работил до 1997 г., то информация за негови лични данни не може да се предостави, тъй като такива данни след 1997 г. не са обработвани. Искането на проф. К. за предостяване на информация за негови лични данни обаче е по повод проведен конкурс за член-кореспонденти при БАН, направление "Науки за земята" през месец юли 2004 г., което обстоятелство не се оспорва. Затова като е приел съда, че лични данни са обработвани за проф. К. и е отхвърлил жалбата на Института по океанология стриктно е спазил материалния закон, съдържащ нормите, по които информация по ЗЗЛД се предоставя на физически лица. В тази връзка правилно съдът се е позовал на § 1, т.1 и 5 от ДР на ЗЗЛД, която съдържа дефиниции на понятията "обработване на лични данни" и "предоставяне на лични данни".
Неоснователно е оплакването за недопустимост на обжалваното съдебно решение поради недопустимост на решението на комисията. Последната се е произнесла с решение № 8/07.02.2007 г. по повод отменително решение на ВАС, V отделение, цитирано по-горе, макар че отмененото решение е по повод заявление на T. К. до председателя на БАН, но съдът правилно е приел, че това не представлява съществено нарушение. Законосъобразен е извода на съда за наличие на правен интерес у T. К. да поиска съдържащите се в Института по океанология данни за него по повод участието му в конкурса през 2004 г., тъй като факта, че К. е вече бивш служител на института не обосновава извод за липсата на правен интерес да иска лични данни за него, поради това, че искането му е по повод на проведения конкурс, в който е участвал, а не относно данни за времето, когато е бил служител на същия институт. Правилно съдът е приел, че няма доказателства по делото, че на К. са му предоставени всички данни, които е поискал, поради което изпратените му от БАН документи, не означава цялостно изпълнение на предписанията на комисията. Ирелевантно за процесния казус е обстоятелството, че в поредицата заявления от T. К. е имало и такова за информация по Закона за достъп до обществена информация, тъй като тази информация е различна от тази, регламентирана в ЗЗЛД и не е предмет на настоящия казус.
Предвид изложеното обжалваното решение на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, а по същество е правилно постановено и не са налице визираните от касатора пороци, водещи до неговата отмяна. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2079/22.02.2008 г., постановено по адм. дело № 6417/2007 г. по описа на Върховния административен съд, ІІІ отделение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.