Решение на Върховния административен съд № 2079/22.02.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 2079
София, 22.02.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и осма година в състав:

Съдебното производство по чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/ вр. чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по жалба, подадена от директора на Института по океанология – Варна при Българската академия на науките срещу решение № 8/07.02.2007 г. на Комисията за защита на личните данни. В жалбата се поддържа, че оспореното решение е недопустимо и неправилно, като постановено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона. Изложени са съображения за наличие на отменителните основания по чл. 146 АПК – по отношение на част от направеното от физическото лице искане е налице влязъл в сила изричен отказ по ЗДОИ; поисканите при условията на ЗЗЛД документи, са му предоставени в хода на производството пред КЗЛД; решението на комисията е постановено по жалба вх. № Ж-8/09.02.2005 г. без при призоваването за открито заседание на 07.02.2007 г., страните да са изрично уведомени за отделното разглеждане на всяка от жалбите, с които КЗЛД е сезирана от Т.И.К. и по които е налице предходно общо произнасяне с решение № 8/27.04.2006 г., отменено с решение № 12639/15.12.2006 г. на ВАС, Пето отделение, постановено по адм. дело № 5064/2006 г. В открито съдебно заседание жалбоподателят не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
Ответната страна не изразява становище по подадената жалба.
Заинтересованото лице T.И.К. редовно призован, не се явява и не изразява становище по жалбата.
Върховният административен съд, Трето отделение намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, поради което е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, поради следното:
Обжалваното решение № 8/07.02.2007 г. на Комисията за защита на личните данни е постановено по жалба вх. № Ж-8/09.02.2005 г., подадена от T.И.К. срещу мълчалив отказ на директора на Института по океанология – Варна при Българската академия на науките /ИО при БАН/ по заявление вх.№ 340/НО-01-01/19.01.2005 г. да му предостави съхраняваната за него информация, изпратена в БАН по повод конкурс за член – кореспонденти по научно направление "Науки за земята", проведен през месец юли 2004 г. При това е направен обоснован извод, че по заявлението, на T. К. е връчен изричен отказ на директора на ИО при БАН, обективиран в писмо изх.№ 760/НО-01-01/02.02.2005 г., мотивиран с обстоятелството, че към момента на влизане в сила на Закона за защита на личните данни на 01.01.2002 г. заявителят не е бил служител на института – трудовото му правоотношение е прекратено през 1997 г. и поради това личните му данни не са обработвани по реда на този закон. Във връзка с наведените от жалбоподателя оплаквания следва да се отбележи, че по данни от приложените по делото документи, от T. К. до КЗЛД са подадени и жалби вх.№№ Ж-9/09.02.2005 г. и Ж-18/13.04.2005 г. срещу откази за предоставяне на достъп до лични данни на председателя на БАН – администратор на лични данни, различен от ответника в настоящото производство. С решение № 8/27.04.2006 г. на КЗЛД, постановено във връзка с жалби №№ Ж-8/09.02.2005 г., Ж-9/09.02.2005 г. и Ж-18/13.04.2005 г., Българската академия на науките е задължена да предостави на T. К. копия от всички документи от проведения с негово участие, конкурс за член – кореспонденти на БАН по направление "Науки за земята", включително копия от протоколите водени на 08.07.2004 г. и 09.07.2004 г. на заседание на събранието на академиците при БАН, при спазване разпоредбите на чл. 26, ал. 2 ЗЗЛД. Решението е обжалвано от БАН, чрез нейния председател, при което е постановено влязло в сила решение № 12639/15.12.2006 г. по адм. дело № 5064/2006 г. на Върховния административен съд, Пето отделение. С него решение № 8/27.04.2006 г. на КЗЛД е отменено и преписката е върната за ново разглеждане съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания, включително това, че жалба вх.№ Ж-8/09.02.2005 г. е подадена срещу мълчалив отказ на директора на Института по океанология при БАН, който не е адресат на отмененото решение на КЗЛД, предписанията по което касаят единствено Българската академия на науките. Следователно, отделното произнасяне по жалба вх.№ Ж-8/09.02.2005 г., подадена срещу отказа на директора на ИО при БАН на Комисията за защита на личните данни е съобразено със задължителни указания, дадени на комисията с влязло в сила съдебно решение за отстраняване на съществените нарушения на административнопроизводствените правила, допуснати при постановяване на решение № 8/27.04.2006 г. и поради това не представлява процесуално нарушение. Наред с това разглеждането на жалбата е насрочено в открито заседание на 07.02.2007 г., за което страните са редовно уведомени, видно от приложените по делото писма изх.№№ 138 и 139/29.01.2007 г. и от административния орган са изложени подробни фактически и правни съображения за постановяване на решението, които кореспондират изцяло с данните по приложените в административната преписка документи. Предвид изложеното съдът приема, че при издаване на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
Както вече бе отбелязано по – горе, по заявление вх.№ 340/НО-01-01/19.01.2005 г. подадено от T. К. за достъп до лични данни от ИО при БАН, директорът на института му е отказал под предлог, че лични данни на лицето не са обработвани след влизане в сила на ЗЗЛД. Предвид безпротиворечивите твърдения на участниците в административното производство и приложените в преписката документи, от КЗЛД е направен обоснован извод, че съхраняваното от ИО при БАН лично досие на T. К. , е изпратено в БАН по повод проведен в академията конкурс за член – кореспонденти на БАН през месец юли 2004 г. Поради това и с оглед легалните определения по § 1, т. 1 вр. т. 5 от ДР на ЗЗЛД на понятията "обработване на лични данни" и "предоставяне на лични данни", правилно е прието, че лични данни на заявителя са обработвани по смисъла на ЗЗЛД от ИО на БАН по време на конкурса, а оттам и че отказът същите да бъдат предоставени на лицето, противоречи на приложимия материален закон. Наред с това, по делото не са представен, каквито и да било доказателства, установяващи твърдението, обективирано в жалбата и писмо изх.№ 112/НО-01-01/05.02.2007 г. на директора на ИО при БАН, че на T. К. е предоставен достъп до всички данни, поискани със заявление вх.№ 340-НО-01-01/19.01.2005 г. С оглед предмета на съдебното производство, ирелевантно за преценката на законосъобразността на отказа на директора на ИО при БАН е обстоятелство, че на 17.03.2005 г. в хода на производството пред КЗЛД, на T. К. са предоставени документи изпратени от председателя на БАН. Предвид изложеното съдът приема, че не се установява и противоречие на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби или целта на закона. Поради това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

ОТХВЪРЛЯ жалбата на директора на Института по океанология – Варна при Българска академия на науките, срещу решение № 8/07.02.2007 г. на Комисията за защита на личните данни.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.