Решение на Върховния административен съд № 7508/20.06.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 7508
София, 20.06.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и осма година в състав:

Съдебното производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба на И.И.К. от гр. С. срещу решение № 12 от 20.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни. Изложени са доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като комисията не е посочила всички нарушения на администраторите на лични данни, посочени в жалбата й до комисията, не са указани с решението срокове за отстраняване на нарушенията, както и да бъде потърсена административнонаказателна отговорност на виновните лица.
Ответните страни – Комисията за защита на личните данни и Националният осигурителен институт (НОИ), чрез процесуалните си представители оспорват жалбата като неоснователна.
Върховният административен съд – трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 6 ЗЗЛД, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
С решение № 12 от 20.12.2006 г. Комисията за защита на личните данни е уважила с т. 1 жалбата на И.И.с вх. № 12 от 13.02.2006 г., като с т. 2 на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД е дала задължителни предписания на администраторите на лични данни – НОИ и Регионалния център по здравеопазване – гр. С. , да не разкриват на трети лица личните данни на физически лица, чиито данни обработват, с изключение на случаите, когато разкриването е изрично предвидено в закон, тъй като представлява нарушение на чл. 20 ЗЗЛД и съгласно чл. 42, ал. 3 от същия закон се наказва с имуществена санкция. Със същото решение е дадено задължително предписание до НОИ като администратор на лични данни да осигури достъп на И.И.К. до личните й данни по реда и при условията на глава пета от ЗЗЛД.
С жалба вх. 12 от 13.02.2006 г. на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД И.И.е сезирала Комисията за защита на личните данни с твърдението, че работодателят й – директорът на Агенцията за финансово разузнаване, се обърнал към НОИ относно нередности в издадените й два броя болнични листове от 28.02.2005 и от 26.09.2005 г. Към писмото от НОИ с изх. № 450 от 21.10.2005 г. са приложени справки от журнали. Смята, че тези екземпляри, съдържащи лични данни, свързани с нейното здраве, не следва да се притежават от нейния работодател. Счита, че по време на проверката са нарушени разпоредби на ЗЗЛД относно лични данни, свързани с нейното здраве, които са станали известни за нейния работодател. В жалбата си е посочила, че НОИ не е отговорил на нейно заявление, което е подала по реда на чл. 26 и 28 ЗЗЛД. Установено е в административното производство, че Регионалният съвет за контрол върху актовете, издадени от органите за експертиза на временната нетрудоспособност, в конкретния случай е извършил проверката на посочените два болнични листа и е изпратил до директора на Агенцията за финансово разузнаване писмо с изх. № 450 от 21.10.2005 година. В този писмен отговор вместо да се съдържа само резултат за това дали са установени нарушения при издаването на решенията на ЛКК съгласно чл. 112, ал. 4 от Закона за здравето, се съдържат и факти за здравословното състояние на жалбоподателката, подробно описани в резултат на проведените медицински прегледи и назначено лечение. Към писмото са приложени копия от амбулаторни листове и копия от журнали за извършени прегледи. Административният орган е приел, че администраторите на лични данни са извършили нарушение по смисъла на чл. 20 ЗЗЛД. Приел е също така, че администраторът на лични данни – НОИ, е задължен да даде отговор на заявлението на жалбоподателката с правно основание чл. 26 и 28 ЗЗЛД по реда и при условията на глава пета от същия закон.
От така приетото настоящият съдебен състав намира, че решението на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентния орган, в съответната писмена форма, при спазване на процедурните правила, с пълно описание на констатираните фактически обстоятелства и в съответствие с материалния закон. В решението си административният орган е изложил подробни съображения относно оплакванията, посочени от жалбоподателката в жалбата й с вх. № 12 от 13.02.2006 г. Доводът й в тази насока е неоснователен. Комисията е извършила проверка на администраторите на лични данни в конкретния случай съобразно ЗЗЛД и Правилника за дейността на комисията и е установила факта на нарушението. Законосъобразно административният орган – Комисията за защита на личните данни, е квалифицирал същото по чл. 20 от ЗЗЛД. На основание чл. 35 ЗЗЛД в редакцията преди влизането в сила на закона за изменение и допълнение на същия закон с ДВ, бр. 91 от 10.11.2006 г., към който момент е извършено нарушението, предоставянето на лични данни от администратор на трети лица се допуска при наличието на някое от изчерпателно изброените основания по чл. 4 ЗЗЛД. Задължение на администратора по чл. 20, ал. 1 ЗЗЛД е да информира физическото лице, когато личните му данни не са получени от него, относно получателите, на които личните данни ще бъдат разкрити. Съгласно чл. 20, ал. 2 ЗЗЛД това задължение не се изисква, когато разкриването е изрично предвидено в закон, какъвто не е разглежданият случай.
Неоснователен е доводът в жалбата, че административният орган е следвало да определи срок за изпълнение на предписанието си НОИ да осигури на жалбоподателката достъп до личните й данни с оглед нейното заявление по чл. 26 и 28 от ЗЗЛД. Редът и начинът за предоставяне на достъп до личните данни са регламентирани подробно в разпоредбите на глава пета от ЗЗЛД, включително и срокът – чл. 32 от закона, както законосъобразно е постановил административният орган, поради което е излишно да се предписва срок. Неоснователен е също така и другият довод на жалбоподателката – че следвало да се наложи имуществена санкция на виновните лица. Административнонаказателната отговорност е уредена в глава пета от ЗЗЛД. Същата се реализира по този специален ред – след съставяне на акт за нарушение от органа по чл. 43, ал. 1 ЗЗЛД, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на личните данни, които се изпълняват по реда на ЗАНН.
Предвид изложеното съдът приема, че не се установява противоречие на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби или с целта на закона. Поради това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд – трето отделение,

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.К. срещу решение № 12 от 20.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.