Решение на Върховния административен съд № 7443/19.06.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 7443
София, 19.06.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди и осма година в състав:

Производството е по чл. 38, ал.6 от ЗЗЛД.
Образувано е по жалбата на Л.Н.М. срещу решение № 52/ 20.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни. Иска отмяна поради нарушение на закона. Твърди, че не е администратор или обработващ лични данни, защото от 2004 г. е преназначен на длъжност прокурор в окръжна прокуратура. Всички факти, които е изложил в книгата си са публичен факт още към момента на гледане на делото през 1994 г. от Русенския окръжен съд. При обсъждането на случая комисията не е разполагала с данни от досъдебното производство, които да може да сравни с тези от съдебното следствие и поради това не е могла да прецени дали са неправомерно използвани. Името, възрастта, образованието ,местоработата , здравословни проблеми и личен живот са изнасяни многократно във фазата на съдебното следствие, а името на детето на жалбоподателката, здравословните й проблеми и личния живот също са станали публично достояние чрез прочитане протокола за разпит на Б.Б. по реда на чл.227 от НПК. Снимката в книгата е същата, която е публикувана във вестник Русенски стандарт от 11.02.1995 г. Тъй като всички лични данни са посочени в книгата и са ползвани, след като са станали публично достояние чрез съдебни заседания, присъдата и публикациите в печата, решението се явява незаконосъобразно.
Ответната страна Комисията за защита на личните данни оспорва жалбата като неоснователна. Към момента на издаването на книгата жалбоподателят е имал качеството обработващ лични данни, защото е бил прокурор. Използването на личните данни е в нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД, защото използването на тези данни е за цел различна от първоначалната. Нарушава се личния живот на П.Ц. , данните в книгата е следвало да бъдат анонимни- чл.2, ал.6 от ЗЗЛД. Относно данните за здравето е налице изрична забрана по чл.5, ал.1, т. 3 от ЗЗЛД.
Заинтересованото лице П.М.Ц. оспорва жалбата. Представеното по делото писмено становище от 10.04.2008 г. е постъпило след приключване на о.с.з. от 10.04.2008 г. в 15.27 ч., поради което не следва да се обсъжда.
Върховният административен съд, ІІІ отделение, като взе предвид ,че жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл.38, ал. 6 от ЗЗЛД намира, че същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Жалбоподателят е останал недоволен от решение № 52/ 20.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни в частта, в която му е указано на основание чл.10, ал.1, т. 5 от ЗЗЛД в случаите, когато обработва лични данни единствено за целите на художественото изразяване, да не нарушава неприкосновеността и личния живот на гражданите, като при бъдещо тиражиране на литературното му произведение "Кошмарът след престъплението" да приведе данните на П.Ц. в анонимни. За да постанови оспореното решение, комисията е обсъдила установените и относими за спора обстоятелства, приела е, че към момента на издаването на книгата Л. М. още е окръжен прокурор и личните данни са обработени неправомерно в качеството му на обработващ данни. Информацията е придобита, докато е заемал длъжността окръжен прокурор и е използвана последващо. Нарушен е чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, защото е нарушено правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните, тъй като не е осигурена подходяща защита. Разкрити са данни, които са останали извън съдебния процес. Публичността на наказателния процес не дава право на неограничена във времето обработка на данните.
Решението е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че към момента на издаването на книгата, не е нито администратор, нито обработващ лични данни по смисъла на закона.
По делото има представени доказателства, че книгата "Кошмарът след престъплението" с автор Л. М., Издателство Български писател София 2006 г., е публикувана през месец април 2006 г./ в-к Утро" 12.април 2006 г./ . Към този момент авторът е прокурор в окръжна прокуратура , видно от допълнително споразумение № 35/ 1.07.2004 г. , като същият е освободен от длъжността, считано от 26.07.2006 г. със заповед №ЛД-2480/ 26.07.2006 г. на Главния прокурор на РБ. В мотивите към администратовния акт неправилно е посочено, че Л. М. е окръжен прокурор, а не прокурор в окръжна прокуратура, но това не променя правния извод ,че същият е обработващ лични данни, по дефиницията на пар.1, т.3 от ЗЗЛД. "Обработващ лични данни" е физическо или юридическо лице, държавен орган или орган на местно самоуправление, който обработва лични данни от името на администратора на лични данни. Следователно към момента на нарушението по ЗЗЛД, издаването на книгата през 2006 г., жалбоподателят е бил прокурор и затова е и обработващ лични данни.
Неоснователно жалбоподателят се е позовавал на публичния характер на наказателния процес, за да се обоснове законност на публикуването на лични данни на П.Ц., осъдена за престъпление, разследвано в досъдебната фаза от него като прокурор. Лични данни по чл. 2, ал.1 от ЗЗЛД са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Обстоятелството, че личните данни са обработени за нуждите на наказателното производство, не означава, че е неприложим Закона за защита на личните данни. Така е, защото ,съгласно чл.1, ал. 5 от ЗЗЛД обработването на тези данни се извършва под контрола на съответния държавен орган, в случая на прокурор в окръжна прокуратура. Личните данни трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели- чл.2, ал.2 от ЗЗЛД. В случая личните данни, събрани за П.Ц. в наказателно производство, са публикувани и разпространени в художествено произведение. Видът на обработваните лични данни, целите и средствата за обработване се определят със закон- чл.3, ал.2 от ЗЗЛД, в случая в НПК, като това е допустимо, за изпълнение на нормативно установено задължение на прокуратура, по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от ЗЗЛД. Извън така определената рамка, е допустимо по изключение обработване на лични данни в случаите, когато се извършва единствено за целите на журналистическата дейност, литературното или художествено изразяване при условие, че обработването не нарушава правото на личен живот на лицето, за което се отнасят данните.
Не е налице посоченото изключение, защото всички данни, които са обработени от жалбоподателя в качеството му на прокурор и публикувани в книга, идентифицират по безспорен начин П.Ц. По този начин за неограничено време, т.е. и след изтърпяване на наложеното й наказание лишаване от свобода, и евентуално и след реабилитация, неограничен кръг от лица ще знаят нейни лични физически данни, включително обстоятелства от личния й интимен живот, факти за здравословното й състояние. От приложените копия от съдебно определение от 11.04.2001 г., постановление от 5.04.2001 г. на ОП Русе, постановление от 30.03.2001 г. на РП Русе обвинителен акт, протокол за разпит от 10.07.1994 г., решение по НОХД №209/ 1996 г. на ВКС, петчленен състав, се установява, че личните данни са станали известни на жалбоподателя и са обработвани от него именно в хода на досъдебното производство, поради което разпространяването им чрез художествено изразяване по начин, който не е анонимен за осъденото лице, нарушава правото на личен живот. Даденото предписание съответства на закона и на определените с чл.10, ал.1, т.5 от ЗЗЛД правомощия на Комисията ЗЛД.
Водим от горното и на основание чл. 172 ,ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, ІІІ отделение

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.Н.М. против решение №52/ 20.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е указано в случаите на обработване на лични данни единствено за целите на художественото изразяване, да не нарушава неприкосновеността на гражданите, като при бъдещо тиражиране на литературното произведение "Кошмарът след престъплението" да приведе данните на П.Ц. в анонимни.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването на страните с препис пред петчленен състав на Върховния административен съд.