Решение на Върховния административен съд № 9982/ 15.07.2011 г.

РЕШЕНИЕ

№9982
София,15.07.2014

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България -Пето отделение,всъдебнозаседание на втори юни две хиляди и четиринадесета годинав състав:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за личните данни /КЗД/ противрешение № 5647/23.08.2013 г., постановено по адм. дело №1203/2013 г. наАдминистративен съд София – град, с което е отменено нейно решение № Ж-129/2012от 07.01.2013 година. Касаторът е подал и частна жалба срещу определение№6462/17.10.2013 година, постановено по адм.дело №1203/2013 година на АССГ,касаещо присъждане на разноски по делото.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението, катонеобосновано и постановено в противоречие с материалния закон исъдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените поделото разноски – възнаграждение за юрисконсулт.

Ответникът – "К.Б.М." ЕАД, със седалище град С., чрезпроцесуалния си представител юрисконсулт Д. оспорва касационната жалба.Ответникът – "Д.С." ООД, със седалище град С. е депозирал писменотговор със становище за неоснователност на касационната жалба.

Останалите ответници – В.И.В. от град П., "М.Б."ЕАД – град С. и "С.Г.Г." ООД град София не са взели становище по жалбите.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение занеоснователност на касационната и частната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната и частната жалби и данните поделото, настоящият състав на Върховния административен съд, констатира следното:

Касационната и частната жалби са подадена в сроковете по чл. 211,
ал. 1 и почл. 230 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, порадикоето са допустими.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение е отменено решение №Ж-129/2012 от 07.01.2013 година наКЗЛД, в частта, в която на "К.Б. М." ЕАД е наложена имущественасанкция в размер на 2700 лева и в частта, в която на "Д.С." ООД еналожена имуществена санкция в размер на 2500 лева, за установени от Комисиятаза защита на личните данни нарушения при обработване на личните данни наВ.И.В.

Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти по делото:

КЗЛД е била сезирана със жалба от В.И.В., срещу "К.Б.М." ЕАД, с оплаквания, че дружеството е извършило злоупотреба с
личните й данни, получени от него при сключване на договор за мобилен апарат иза ползване на мобилни услуги. В хода на административното производство комисията е установила, че В. е била страна по три договора за мобилниуслуги с дружеството и поради незплащане в срок на задълженията си "К.Б.М." ЕАД е възложил на "М.Б." ЕАД събирането на
задълженията на свои абонати, между които и В.В., с договор от
01.09.2010 година. "М.Б." ЕАД е цедирало вземанията си на "С.Г.
Г." ООД по силата на сключен договор, като последното по силата на договор от14.01.2010 година е възложило на "Д.С." ООД да подготвя и изпраща
информация към лица, към които първото дружество има вземания, при изпълнениетона които задължения изпълнителят обработва личните данни на клиентите."К.Б.М." ЕАД е изпратил уведомление от 10.04.2012 година на 10
физически лица, между които и В.И.В., в което са отразени
лични данни на всички тези лица /трите имена и ЕДИНЕН ГР. НОМЕР/, с което е уведомил същитеза сключения договор за цесия с "С.Г.Г." ООД и за обстоятелството, чепосоченото търговско дружество ще встъпи в правата му по техните неизплатенизадължения. Същото уведомление е изпратено и от страна на "Д.С."ООД за събиране на вземанията от тези лица.

При така обсъдените доказателства АССГ правилно съдът приема, че оспореноторешение на Комисията за защита на личните данни е издадено от компетентниясъгласно чл. 38 от ЗЗЛД, при спазване на изискванията за форма и наадминистративнопроизводствените правила.

Неправилни са обаче изводите му за липса на допуснато нарушение наматериалноправните норми и за недоказаност на установените от КЗЛД нарушения наразпоредбите на ЗЗЛД.

Необосновани са изводите на АССГ, че административният акт не съответства наматериалноправните изисквания на закона. Личните данни на В. сапредоставени на трети лица в нарушение на разпоредбата на чл. 23 от ЗЗЛД, ал. 1на който задължава администраторът на лични данни да предприема необходимитетехнически и организационни мерки, за да защити данните от случайно илинезаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп,изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване.Правилни са изводите на административния орган в тази връзка, че впредставеното удостоверение / или уведомление/ обемът на личните данни напосочените в него 10 лица е такъв, че те могат да бъдат индивидуализирани.Поради това изводът на АССГ, че не са събрани доказателства относно начинът, покойто В. се е снабдила с удостоверението, както и че в него не е посоченона кого се издава, е основание съдът да приеме, че то не може да служи като
доказателство за извършеното нарушение – незаконно обработване на лични даннина лицето. Ирилевантно за спора е обстоятелството, по какъв начин страната се еснабдила с представеният от нея документ, изходящ от противната страна. Втежест на издателя на документа "К.Б.М." ЕАД, в случай чеоспорва същия, да докаже неговата неистинност /арг. от разпоредбата на чл.193,ал. 3 от ГПК/. Документът не е оспорен по надлежния ред, поради което същиятпредставлява годно доказателствено средство, което правилно е ценено катотакова от административния орган.

Следва да се отчете и разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД, които
предвиждат обработването нае личните данни да не се извършва за цели различниот тези, за които първоначално са събрани данните. Личните данни се събиратединствено за постигане целите на договора и неговото изпълнение, което не еизпълнено от страна на страната по договора, и съобразно даденото съгласието нафизическото лице за предоставяне на данните. Личните данни следва да сеобработват единствено за постигане целите на договора и неговото изпълнение,поради което предоставянето им на трети лица е в противоречие с задълженията наадминистратора.

Предвид на изложеното, като е отменил решението на КЗЛД в оспорената му част,АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместонего касационната инстнация да постанови друго по съществото на спора, с коетода отхвърли жалбите на "К.Б.М." ЕАД и "Д.С." ООД, вчастта, с която са им наложени имуществени санкции.

Размерът на санкциите също е определен правилно от Комисията, като сасъобразени тежестта на нарушението и при отчитане на всички установениобстоятелства. Същите съответстват на на тежестта на нарушението иобстоятелството, че личните данни на Витева са предоставени на определен кръгот лица /макар и повече от едно/. Настоящият състав счита, че размерът наналожените имуществени санкции е определен около средния му размер, предвиден взакона ( чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД – за други нарушения по този закон виновнителица се наказват с глоба или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв./ . Потози начин ще се постигне и целта на наказанието, което следва да имавъзпитателна, възпираща и предупредителна функция, а не създаване наикономически затруднения на лицето, извършило нарушение.

Предвид изхода на спора по същество, частната жалба също се явява основателна.

Определение №6462/17.10.2013 година, постановено по адм.дело №1203/2013 годинана АССГ, с което КЗЛД е осъдена да заплати разноски по делото пред първатаинстанция в размер на 350 лева на "Д.С." ООД, следва да бъдеотменено.

Съобразно изхода на делото пред касационната инстанция и направеното искане отпроцесуалния представител на касатора, на същият следва да бъде присъденоюрисконсултско възнаграждение в размер на по 600 лева / по 300 лева за всякасъдебна инстанция /на основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/2004 година заминималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските следва да бъдатзаплатени солидарно от двамата ответници – "К.Б.М." ЕАД и"Д.С." ООД.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административенсъд, пето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 5647/23.08.2013 г., постановено по адм. дело
№ 1203/2013 г. наАдминистративен съд София – град, с което е отменено решение № Ж-129/2012 от07.01.2013 година на Комисията за защита на личните данни и определение№ 6462/17.10.2013 година, постановено по адм.дело № 1203/2013 година на АССГ,касаещо присъждане на разноски по делото и вместо тях ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "К.Б.М." ЕАД срещу решение № Ж-129/2012 от07.01.2013 година на Комисията за защита на личните данни, в частта, с която муе наложена имуществена санкция в размер на 2700 лева и жалбата на "Д.С." ООД срещу същото решение, в частта, в която му е наложена имущественасанкция в размер на 2500 лева, за установени от Комисията за защита на личнитеданни нарушения при обработване на личните данни на В.И.В.

ОСЪЖДА "К.Б.М." ЕАД и "Д.С." ООД да заплатят
солидарно на Комисия за защита на личните данни, гр. София, сумата от 600.00(шестотин) лева разноски по делото, представляваща възнаграждение заюрисконсулт пред двете инстанции.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.