Решение на Върховния административен съд № 10967/09.11.2007 г.

РЕШЕНИЕ

№ 10967
София, 09.11.2007

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седма година в състав:

Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена жалба от Р.Т.П. от гр. София срещу решение № 42/06.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), с което е отхвърлена жалбата му рег. № Ж-42/25.07.2006 г. като неоснователна. В касационната жалба се правят доводи за незаконосъобразност на решението на КЗЛД, като постановено в нарушение на ЗЗЛД.
Ответникът – Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност.
Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С жалба рег. № Ж-42/25.07.2007 г. Р. П. е сезирал Комисията за защита на личните данни за злоупотреба с негови лични данни в нарушение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), което нарушение е извършено от адв. Г.. В жалбата се твърди, че Г. е подала искова молба за увеличение на издръжка на дъщеря му по искане на бившата му съпруга, по което дело не е бил посочен адреса му, въпреки че Г. е имала знание за него. Твърди, че вследствие на това по образуваното гражданско дело е призован чрез ДВ и му е бил назначен служебен адвокат. Счита, че умишлено не е посочен точния му адрес за призоваване, с което е въведен съдът в заблуждение и му е попречено лично да се яви в съдебните заседания. В обжалваното решение КЗЛД е приела, че не е налице незаконосъобразно обработване на лични данни, което да доведе до накърняване личността или личния живот на жалбоподателя. Обработването на данните в конкретния случай е станало по повод на защита на права по съдебен ред, поради което адв. Г. е събирала данни за П. за нуждите на съдебното производство. Комисията е приела, че липсва и незаконно разкриване на данни пред трети лица по смисъла на т. 1 от § 1 от ДР на ЗЗЛД, поради което е приела жалбата за неоснователна.
С оглед на установеното Върховния административен съд трето отделение, като извърши проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт, прие следното:
Обжалваното решение № 42/06.12.2006 г. е постановено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила. КЗЛД се е произнесла съобразно дадените й правомощия с разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон. Решението е взето на открито заседание на комисията, проведено на 06.12.2006 г., на което са присъствали всички нейни членове, и с участието на страните по спора – Р. П. и адв.Г. Същите са изслушани от комисията и са представили доказателства. За постановеното решение административният орган е изложил фактически и правни мотиви. С оглед на това са спазени изискванията на чл. 9, ал. 3 и 4 от ЗЗЛД относно реда и начина за постановяване на решенията и същото е издадено и в съответствие с разпоредбите на материалния закон.
Правилно КЗЛД е подвела установените факти по преписката под приложното поле на разпоредбите на чл. 4, ал. 1 ,т. 6 от ЗЗЛД.
В чл. 1 на този закон е посочено, че той урежда защитата на физическите лица при обработването на техните лични данни, както и достъпа до тези данни. Целта на закона е да се гарантира неприкосновеността на личността и личния живот, като се защитят физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни и се регламентира правото на достъп до събираните и обработвани такива данни. Даваната от закона защита по принцип не е абсолютна и подлежи на ограничение в изрично предвидени в него случаи. Обосновано и законосъобразно КЗЛД е приела, че в случая не се касае за огласяване на лични данни в нарушение на разпоредбите на ЗЗЛД, а за обработване на лични данни за лични нужди на съдебното производство по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 6 от закона. Адв. Г. в не е използвала лични данни на жалбоподателя с цел злоупотреба с тях в нарушение на целта на закона така, както се твърди, а е използвала същите за воденото на съдебния процес по който тя е била ангажирана от другата страна в качеството и на адвокат. Липсват доказателства Г. да е използвал личните данни на жалбоподателя за други цели, освен като доказателство по образуваното дело, с оглед на което не са основателни твърденията на жалбоподателя за нарушение на ЗЗЛД. Неотносими са доводите на П. за нарушение на чл. 17б, ал. 4 от ЗЗЛД. Този текст от закона регламентира задължителна регистрация на администраторите на лични данни, които обработват специални данни подробно изброени по чл. 5, ал. 1 от ЗЗЛД – разкриват расов, етнически, религиозни и др. данни поради което посочения законов текст е неотносим към настоящия казус. Не е допуснато нарушение и на чл. 17 от ЗЗЛД, тъй като този текст в редакцията му до изменението с ДВ, бр. 91/10.11.2006 г. не е създавал задължение за адв. Г. да се регистрира като администратор на лични данни.
Предвид на изложеното, обжалването решение на КЗЛД е законосъобразно и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Воден от горното и на основание 172 от АПК, Върховният административен съд – ІІІ отделение,

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Т.П. срещу решение № 42/06.12.2006 година на Комисията за защита на личните данни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.