Решение на Върховния административен съд № 11754/05.11.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 11754
София, 05.11.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и осма година в състав:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 8601 от 10.07.2008год., постановено по адм.д. № 12957/07год. Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на „ПИБ”-АД-гр.С. против решение № 27 от 27.06.2007год. на Комисията за защита на личните данни.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от „ПИБ”-АД-гр.С., представлявана от изпълнителните директори М.А.М. и Е.К.Л. В същата се прави оплакване,че решението на тричленния състав на Върховния административен съд,трето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.209,т.3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 8601/10.07.2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, по адм.д. № 12957/07год.
Ответната по касационната жалба Комисия за защита на личните данни чрез своя процесуален представител взема становище, че решението на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. .
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна.
С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е отхвърлил жалбата на „ПИБ”-АД-гр.С. против решение № 27 от 27.06.2007 г. на Комисията за защита на личните данни.
На първо място първоинстанционният съд е изложил мотиви относно допустимостта на жалбата, като е приел, че за жалбоподателя съществува правен интерес за обжалване на т.1 от решението на комисията. Съдът е описал подробно и фактическа обстановка по спора и становищата на страните. Изложени са и мотиви защо съдът намира подадената жалба за неоснователна. В тази насока е направено тълкуване на разпоредбата на чл.4, ал.1,т.2 от ЗЗЛДД и е прието, че банката-жалбоподател не е спазила законовите предпоставки, поради което дадените й предписания са правилни. Посочено е, че обработването на личните данни следва да е съобразено с императивните правила на ЗЗВД, като съгласието да се обработват личните данни и във връзка с предоставянето на други услуги не е абсолютно, каквото е разбирането на жалбоподателя. В тази насока е прието, че това разбиране противоречи на чл.2, ал.2 от закона, която предвижда, че личните данни следва да се обработват законосъобразно и добросъвестно, да се събират за конкретни, точно определени и законни цели, както и да бъдат относими, свързани с и не надхвърлящи целите, за които се обработват. Първоинстанционният съд е приел, че в случая е налице надхвърляне целите на обработване на личните данни на лицето А., чието съгласие за издаване на дебитна карта може да бъде относимо само към предлагане сключването на договор за ползване на услуга на банката, но не и за налагане ползването на услуги, поради което фактът, че има подписана декларация, в която лицето е заявило, че е запознат с Общите условия на банката е ирелевантен, тъй като запознаването му с договора сключен между банката и „К.”-АД не го прави страна по него, още повече, че той не е служител на дружеството и клаузите на т.І.1 и т.V.2 не го ползват. Тричленният състав е приел, че издадената дебитна карта „Maestro” съдържа лични данни на картодържателя, което предвид изложеното е в противоречие с разпоредбата на чл.4, ал.1,т.2 от ЗЗЛД и с целта на закона, поради което указанията на комисията, дадени в т.1.1 от задължителните предписания са законосъобразни. Посочено, че предписанието по т.ІІ от решението на комисията е спрямо „К.Т.”-ЕООД, то не е оспорено от последното и е неотносимо към жалбоподателя, поради което за него не съществува правен интерес от оспорването му. Не на последно място е прието, че решението е постановено от компетентен орган, в установената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона и оплакванията в обратния смисъл са неоснователни.
Постановеното решение е правилно и законосъобразно.
Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон. Систематизирани, доводите на касатора се свеждат до следното:
– неправилно приложение на разпоредбата на чл.4, ал.1,т.2 от ЗЗЛД, като тричленният състав неправилно е приел, че съгласно тази разпоредба за обработката на личните данни е необходимо освен неговото изрично съгласие, също и обработването да е необходимо за изпълнение на задълженията по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане, който текст се съдържа в самостоятелна хипотеза в т.3 на чл.4, ал.1 от закона;
– необосновани изводи на съда, че е налице надхвърляне на целите по обработване на личните данни и неправилно позоваване на чл.2, ал.2 от закона;
– неправилни изводи от страна на съда, че издадената лична карта съдържа лични данни по смисъла на чл.2, ал.1 от закона;
– не санкциониране от страна съда на не надлежно упражняване на правомощията на КЗЛД по чл.10,ал.1,т.5 от закона при издаването на задължително предписание за анулиране на издадена електронна платежна карта и за заличаване на личните данни на клиента.
Направените оплаквания са неоснователни.
По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Комисията за защита за личните данни е сезирана с жалба от лицето С.П.А. за допуснато нарушение от страна на „ПИБ” нарушение при обработка на личните му данни, като твърди, че му е била издадена и получена чрез работодателя му „К.Т.”-АД нова дебитна карта Maestro, каквато услуга не е искал от банката и не давал разрешение за това. В сигнала си лицето посочва, че в началото на м.март 2007год. е сключил договор със същата банка, клон „К.” за издаване на дебитна карта „Visa electron”. Въз основа на тези данни и събраните по административната преписка доказателства комисията е приела, че между лицето и банката няма сключен договор за ползване на услуга по обслужване с процесната карта, която е издадена без негово съгласие, като договорът между банката и „К.”-АД от 2001год. за банково обслужване е неотносим, доколкото лицето А. не е служител на последното дружество. Поради това е прието, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД и по отношение на банката е издадено задължително предписание да заличи личните данни на С.П.А. и да анулира издадената му дебитна карта Maestro. По изложените по-горе мотиви тричленният състав на ВАС е приел, че постановеното решение на КЗЛД е правилно и законосъобразно и е отхвърлила жалбата на банката.
Този негов извод е правилен и обоснован.
Неоснователно е оплакването на касатора, че в случая съдът неправилно е приложил материалния закон, като е смесил разпоредбите на т.2 и 3 от чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, които регламентират две самостоятелни хипотези. В случая няма спор, че разпоредбите на чл.4, ал.1,т.2 и 3 от ЗЗЛД регламентират две самостоятелни и различни хипотези. В мотивите на решението /стр.4 от същото/ при описанието на нормата на чл.4, ал.1,т.2 от закона съдът е посочил и съдържанието на т.3. Касае се за чисто техническа грешка, която е резултат на това, че съдът е бил длъжен да отговори на оплакването на жалбоподателя, че е извършил обработката на личните данни на А. при хипотезата на чл.4, ал.1,т.3 от ЗЗЛД, позовавайки се на сключения договор за издаване на карта Виза електрон. Първоинстанционният съд е изложил мотиви защо не възприема тезата на жалбоподателя за наличието на тази хипотеза, както и защо намира за законосъобразно решението на комисията за нарушение на нормата на чл.4, ал.1,т.2 от закона. В този смисъл направеното оплакване на касатора за допуснато нарушение на закона се явява неоснователно.
Такова е и оплакването относно изводите на съда за надхвърляне на границите за обработка на личните данни, заложени в нормата на чл.2, ал.2 от закона. Според нея норма, и по точно т.2 от същата, личните данни трябва да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели. С оглед на фактическата обстановка по спора правилно е прието, че обработването на личните данни, дадени от лице във връзка със сключен договор за издаване на дебитна карта, не означава, че те могат да бъдат обработвани допълнително и въз основа на тях да бъде издадена друга дебитна карта, и че подобно действие следва да бъде квалифицирано като нарушение на целите, за които са били предоставени личните данни от лицето. От друга страна, доколкото лицето А. е твърдяло, че е служител на „К.Т.”-АД, а не на „К.”-АД, което има сключен договор с касатора за банкови услуги, то в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства, че лицето е служител на „К.”-АД и по този начин може да се ползва от клаузите на подписания договор.
Неоснователни са и оплакванията за неправилно упражняване на правомощия от страна на КЗЛД при издаване на предписанията в обжалваното решение. Въпросното оплакване касае законосъобразността на обжалвания административен акт, а не обжалваното първоинстнационно решение. На второ място, при издаване на задължителни предписания до администраторите във връзка със защита на личните данни, комисията не е обвързана с исканията, което се съдържат в жалбата до нея от засегнатото лице, поради което е без значение дали лицето е поискало анулиране на издадената дебитна карта или не.
По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221, ал.2 от АПК.
Водим от горното и на осн.чл.221,ал.2 от АПК, петчленен състав на първа колегия,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8601 от 10.07.2008 г. на ВАС, трето отделение, постановено по адм. дело № 12957/07 год.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.