Решение на Върховния административен съд № 11082/24.10.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 11082
София, 24.10.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и осма година в състав:

Съдебното производство по глава дванадесета на АПК е образувано по касационна жалба на "Б.П.Б." АД гр.С. против Решение № 4002/4.ІV.2008 г по адм.д. № 4310/07 г на трето отделение на ВАС, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 5/7.ІІ.2007 г. на Комисията за защита на личните данни, с което му е издадено задължително предписание по чл. 10, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД по сключените договори за кредит с клиенти да не обработва личните им данни, извън предмета на договора за предоставяне на кредит, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.
В подкрепа на твърдението си за нарушения на материалния закон касаторът излага доводи, че той не е извършил нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 и на чл. 34 а, ал. 1 във връзка с § 1, т. 15 от ДР на ЗЗЛД, тъй като личните данни, които е използувал, са събрани от него като регистриран администратор, а не са придобити незаконно по повод дейността му с други фирми и са предоставени доброволно от жалващото се лице при сключване на договор за кредит, по който то е страна.
В жалбата си касаторът прави довод и за необоснованост на решението на съда, тъй като в обжалваният административен акт е използувано понятие, което не е легално, а именно "опит за директен маркетинг", и това понятие е възприето изцяло от съда.
Процесуалният представител на ответника – Комисия за защита на личните данни, оспорва жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Заинтересованите страни, редовно призовани, не изпращат представители и не вземат отношение по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като съдът обосновано и законосъобразно е приел, че касаторът е допуснал нарушение на ЗЗЛД и правилно е бил санкциониран за това.
Върховният административен съд, петчленен състав, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице и разгледана по същество е основателна.
За да отхвърли жалбата на "Б.П.Б." АД, наричана за краткост по-надолу Банката, срещу обжалваният административен акт, тричленният състав на ВАС е приел, че законосъобразно административният орган е квалифицирал изпратеното писмо от Банката до нейният клиент като опит за директен маркетинг, което представлява допълнително обработване на неговите лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД и правилно му е издал задължително предписание по чл. 10, ал. 1, т. 5 от този закон.
Този извод на съда е неправилен.
От анализа на представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, както от административния орган, така и от съда, че Банката не е придобила личните данни на г-н Б. "по повод на дейността си с други фирми" и не се е възползувала от "чужди лични данни" и от "лични данни, до които се е докопала по страничен път", както той е твърдял в сигнала си до КЗЛД, а че между заинтересованата страна Б.М.Б. като физическо лице и "Е." АД, сега с наименование "Б.П.Б." АД като Банка са били сключени два граждански договора-един от 18.ІІІ.2003 г. за предоставяне на кредит-Транскарт и един от 28.ІV.2005 г. за депозит-Максимум, като първият договор е бил със срок от една година с възможност за автоматично продължаване с още една година, а вторият със срок от три години.
Член 19 от първия договор е задължавал банката да уведомява писмено кредитополучателя при всяка промяна на лихвените условия по него, а чл. 24 – че кореспонденцията между страните ще се осъществява на адресите, посочени от страните в договора.
При сключването на тези договори г-н Б. е предоставил доброволно личните си данни на Банката-администратор на лични данни по смисъла на ЗЗЛД, която ги е изискала, за да може клиентът и да бъде идентифициран.
По делото няма доказателства, нито се твърди от г-н Б. той да е поискал от Банката на основание чл. 28 а, т. 1 от ЗЗЛД да се блокират неговите лични данни или на основание чл. 34 а, ал. 1, т. 2 от същия закон да е възразил срещу обработването им за целите на директния маркетинг.
С писмо от 30.Х.2006 г., изпратено на личния адрес на г-н Б., на основание чл. 19 от договора за кредит Банката го е уведомила, че от 15.ХІ.2006 г. лихвеният процент по кредит Транскарт ще бъде увеличен, като му е предложила и три варианта на плащане чрез издадена от нея кредитна карта Visa с различни промоционални условия.
От правният анализ на тези безспорни обстоятелства тричленният състав на ВАС е следвало да достигне до един единствен извод – че Банката не е извършила нарушение на чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД, изразяващо се в допълнително обработване на неговите лични данни по начин, несъвместим с целите, за които са събрани, като е изпратила писмо до г-н Б. на личният му адрес, с което го е уведомила за промяната на лихвеният процент по сключеният договор за кредит-Транскарт, тъй като това е било предвидено в чл. 19 от договора и е допустимо от чл. 4, ал. 1, т. 3 от ЗЗЛД.
Освен това Банката не е извършила и неразрешено обработване на личните данни на г-н Б. за целите на директния маркетинг, който по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗЛД е "предлагане на услуги на физически лица по пощата", тъй като последният не е възразил на основание чл. 34 а, т. 2 от ЗЗЛД против това, а и то не е забранено от закона.
Законът за личните данни в чл. 2, т. 1 и 2 предвижда те да се обработват законосъобразно и добросъвестно и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с целите, за които са събрани, а член 5 регламентира хипотезите, при които е забранено обработването на тези данни, като там не попада обработването им за целите на директния маркетинг.
От анализа на тези текстове от закона следва, че изпращането на писма от съконтрахент на личният адрес на клиент по договор, в които се предлагат извършвани от първият услуги при по-добри условия, макар и да е директен маркетинг по смисъла на ЗЗЛД, а не опит за такъв, както неправилно е приела КЗЛД и съда, не е неразрешено от ЗЗЛД действие, ако срещу него няма подадено изрично възражение по чл. 34 а, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД, тъй като то не попада в забранените от чл. 5 действия и изразява добросъвестно поведение на търговец спрямо лоялен клиент и то не е несъвместимо с целите, за които са събрани личните данни. Освен това редица други закони, насърчаващи стопанската инициатива и забраняващи нелоялната конкуренция, като Законът за защита на потребителите, Законът за потребителския кредит, Законът за защита на конкуренцията и други предвиждат такова поведение на търговските субекти спрямо гражданите, с което те да ги улесняват при избора на стоки и услуги, като им разясняват добросъвестно и точно предимствата на предлаганите от тях продукти.
Следователно, като е приел, че жалбата на Банката против обжалваният административен акт е неоснователна, тричленният състав на ВАС е постановил едно незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и тъй като делото е напълно изяснено от фактическа страна, вместо него да се постанови друго, с което да се отмени административният акт като незаконосъобразен.
По изложените съображения и на основание чл. 222 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,

ОТМЕНЯ Решение № 4002/4.ІV.2008 г. по адм.д.№ 4310/2007 г. на трето отделение на ВАС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение № 5/7.ІІ.2007 г. на Комисията за защита на личните данни, с което на "Б.П.Б." АД на основание чл. 2, ал. 2, т. 2 от ЗЗЛД е издадено задължително предписание по сключените договори за кредит с клиенти да не обработва личните им данни, извън предмета на договора за предоставяне на кредит-транскарт, което представлява допълнително обработване на лични данни, извън целите, за които са събрани.
Решението не подлежи на обжалване.