Решение на Върховния административен съд № 4002/04.04.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 4002
София, 04.04.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и осма година в състав:

Съдебното производство е по чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във връзка с чл. 145 от АПК.
Образувано е по подадена жалба от "Б.П.Б." АД гр. София против решение № 5/07.02.2007 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В жалбата са изложени доводи, че решението е нищожно, като постановено при липса на компетентност и алтернативно като незаконосъобразно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби на ЗЗЛД – отменителни основания по чл. 146, т. 1, 3 и 4 АПК.
Ответната страна – Комисията за защита на личните данни чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Заинтересованата страна – Б.Б. поддържа същото становище.
Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 149 АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Комисията за защита на личните данни е уважил жалбата на Б.Б. срещу "Б.П.Б." АД за нарушение на ЗЗЛД и на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД е издадено задължително предписание на администратора "Б.П.Б." АД по сключените договори за кредит с клиенти да не обработва личните им данни, извън предмета на договора за предоставяне на кредит – транскарт, което по смисъла на ЗЗЛД представлява допълнително обработване на лични данни, извън целите, за които са събрани. Към решението са изложени съображения, че Б.Б. е получил по пощата писмо от "Б.П.Б." АД, с което се предоставя възможност на картодържателите на "Т." АД да погасят задълженията си по кредит транскарт и да продължат сътрудничеството си с банката като притежатели на кредитна карта Виза или използването на потребителски кредит. И тъй като за тези карти се сключва договор с "Т." АД, който сключва договори с различни банки за обслужване на кредитните по картите е направен извод, че в случая относно предлаганата услуга Виза "Б.П.Б." АД е направила опит за директен маркетинг, което представлява допълнително обработване на неговите лични данни по смисъла на чл. 2, т. 2 ЗЗЛД, което е извън целите на сключения с Б. договор за кредит.
В жалбата на "Б.П.Б." АД се навежда довод за нищожност на решението поради "липса на компетентност" по изложени съображения, че липсва ръкописен подпис върху хартиения носител, наименован "жалба" с вх. № Ж-5/22.01.2007 г. на Б.Б., върху който е материализирано изявление. Поради това, липсва надлежно сезиране на комисията и съответно право да се произнесе по същество с административен акт.
Съгласно чл. 29, ал. 1 АПК, ако в специален закон не е предвидено друго, искането за издаване на индивидуален административен акт се подава писмено или устно. Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Заявителят е сложен да предостави телефон, факс или адрес за електронна поща, ако разполага с такива. А според разпоредбата на чл. 30, ал. 1 АПК като писменото искане не е подписано и при съмнение дали то изхожда от посочения в него гражданин или организация, административният орган изисква неговото потвърждение със собственоръчен или електронен подпис в тридневен срок от съобщението за това. При непотвърждение в срок производството се прекратява. Тълкуването на посочените разпоредби налага извода, че искането до административния орган може да не е подписано, стига да не съществуват съмнения от кого изхожда. Следователно стриктно последното, подпис по АПК не се изисква, но се изисква индивидуализация, за да се осъществят процесуалните действия по отношение на страната. Видно от съдържанието на искането на Б.Б. същото носи имената му, дата, месторабота и телефон за връзка, което позволява несъмнена индивидуализация на подателя. Освен това видно от представения протокол № 40 от 29 и 30 ноември 2006 г. Комисията за защита на личните данни е взела решение да се извърши проверка по допустимостта на постъпилото искане в срок до 20.12.2006 г. и с протоколно решение, отразено в представения протокол № 2 от 17.01.2007 г. Комисията е приема, че подаденият сигнал следва да бъде трансформиран в жалба, която е приета за допустима и е насрочена за разглеждане. Освен това комисията има правомощието да се самосезира, както и да осъществява контрол на администраторите на лични данни, какъвто е "Б.П.Б." АД, както и да осъществява контрол на администраторите на лични данни по повод на искания на физически лица, пожелали да останат анонимни – чл. 6 и чл. 10, ал. 2, т. 1, т. 3 и т. 5 ЗЗЛД. В конкретния случай проверка е извършена от длъжностни лица от администрацията на КЗЛД, определени с решение на комисията от 29.11.2006 г. (протокол № 40), приключила със становище за извършено нарушение на ЗЗЛД от страна на "Б.П.Б." АД. По изложените съображения обжалваното решение на КЗЛД е постановено при допустима жалба, поради което не е нищожно, поради което доводът в жалбата в тази насока е неоснователен.
В жалбата са изложени доводи, че решението е постановено в нарушение на административнопроизводствените правила, без да са посочени кои точно са нарушени. Видно от приложената административна преписка решението е постановено при спазване на съответния ред – призоваване и възможност за становище.
Неоснователно е оплакването, че с обжалваното решение е наложено "задължение" за администратора, каквото не се предвижда в ЗЗЛД. Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД комисията издава задължителни предписания до администраторите във връзка със защита на личните данни. Задължителното предписание до администратора "Б.П.Б." АД представлява непарично и незаместимо задължение по ЗЗЛД, чието принудително изпълнение следва да се осъществи от органа по изпълнението (КЗЛД) по реда на дял пети от АПК.
Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон – в конкретност на чл. 2, ал. 2, т. 2 ЗЗЛД. Правилно комисията е приела, че досежно писмото на Б.П.Б." АД до Б.Б. , относно предлаганата услуга Виза, същото е опит за директен маркетинг, тъй като представлява допълнително обработване на неговите лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 2 ЗЗЛД, което е извън целите на сключения с него договор за кредит. Съгласно легалната дефиниция на понятието "директен маркетинг", посочена в § 1, т. 15 от ДР на ЗЗЛД, това е "предлагане на стоки и услуги на физически лица по пощата, по телефона или по друг директен начин, както и допитване с цел проучване относно предлаганите стоки и услуги".
По изложените съображения обжалваното решение е постановено по допустима жалба, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон както и в съответствие с целта на закона.
Водим от горното Върховният административен съд – ІІІ отделение,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Б.П.Б." АД против решение № 5/07.02.2007 г. на Комисията за защита на личните данни.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му до страните.