Решение на Върховния административен съд № 6741/05.06.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 6741
София, 05.06.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и осма година в състав:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Образувано е по жалба, подадена от С.Д.Р. от гр. С., срещу решение № 58 от 24.01.2007 г. на Комисията за защита на личните данни.
Жалбоподателката не сочи конкретни отменителни основания. Представя множество молби с различни дати, извадки от средства за масова информация, удостоверения и други документи, които са неотносими към административния спор.
Ответникът по касационната жалба – Комисията за защита на личните данни, оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни доводи за това в писмени бележки, представени пред настоящата инстанция с молба от 24.04.2008 г.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е процесуално недопустима като подадена след преклузивния срок за обжалване.
Върховният административен съд – трето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното:
С. Р. е сезирала Комисията за защита на личните данни с жалба срещу отказа на община Шабла да й издаде удостоверение за наследници на З.Т.З., И.К.П. и Д.Т.З., както и отказ за издаване на "уведомление за наследство и имотно състояние" на горепосочените лица. Р. твърди, че за издаването на горепосочените документи е подала заявление през 1997 година. В обстоятелствената част на жалбата Р. е посочила множество противоречиви оплаквания, отнасящи се до нейни минали реституционни претенции, защита срещу неоснователни бездействия на административни органи, както и откази за предоставяне на нейни лични данни. По същество всичките й оплаквания са такива, които могат да бъдат предявени по различен ред, установен в различни нормативни актове.
С решение № 58 от 24.01.2007 г. Комисията за защита на личните данни е оставила жалбата без уважение като неоснователна. Изложила е мотиви, че жалбоподателката не е упражнила по надлежен ред правото си на достъп до лични данни съгласно разпоредбите на глава пета от ЗЗЛД, тъй като не е установено в каква форма последната е поискала информация от ответника община Ш.
Обжалваното решение е получено лично от жалбоподателката на 25.07.2007 г. (при извършено от административния орган повторно връчване), за което същата се е подписала. Жалбата е депозирана на 27.07.2007 г. с рег. № Ж-58/06 от 17.07.2007 г., видно от поставения щемпел. При тези обстоятелства съдът намира, че е спазен 14-дневният преклузивен срок по чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД, поради което настоящата жалба като подадена и от надлежна страна е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Издаденото решение е валидно като издадено от компетентен орган в кръга на правата и задълженията му, посочени в ЗЗЛД, при спазване на процесуалните норми, посочени в същия закон, както и на Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация.
Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни (чл. 1 ЗЗЛД). Съгласно чл. 6 ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни като независим държавен орган осъществява защитата на лицата при обработването на личните им данни, осъществяването на достъпа до тези данни и контрола по спазването на този закон. В изпълнение на правомощията си по чл. 10, т. 3 вр. т. 1-7 ЗЗЛД комисията извършва проверки на администраторите на лични данни във връзка с осъществявания цялостен контрол за спазването на нормативните актове в областта на защитата на личните данни и разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
В конкретния случай жалбоподателката твърди, че е поискала да й бъде издадено удостоверение за наследници – документ, предназначен да удостовери наследниците по закон на посочено от молителката починало лице. Същото се издава от длъжностното лице по гражданско състояние в общината след справка в регистрите за населението, а самата административна процедура е регламентирана в Закона за гражданската регистрация.
В административната преписка обаче липсват доказателства, доказващи действителното й депозиране. Поради това настоящата съдебна инстанция намира, че правото на достъп до лични данни не е валидно осъществено, поради което не е налице започнало административно производство. Твърдения в обратен смисъл не са наведени от жалбоподателката, нито са представени доказателства за установяване на такива.
Предвид изложеното съдът приема, че не се установява противоречие на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби или целта на закона. Поради това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд – трето отделение,

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.Р. от гр. С. срещу решение № 58 от 24.01.2007 г. на Комисията за защита на личните данни.
Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.