Решение на Върховния административен съд № 9785/29.09.2008 г.

РЕШЕНИЕ

№ 9785
София, 29.09.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и осма година в състав:

Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на упълномощения представител от законния представител на „РТК” ЕООД, гр. С. срещу решение № 2885 от 13.03.2008 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 7058 по описа за 2007 г. на Върховния административен съд. С обжалваното решение жалбата на касатора срещу решение № 4 от 7.03.2007 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е отхвърлена.
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост и алтернативно – за неправилност на решението, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По подробно изложените съображения в нея се моли, решението да бъде отменено, като се присъдят и направените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В писменото си становище навежда доводи, представляващи възражения срещу изложените в касационната жалба. По изложените съображения моли, касационната жалба да се остави без уважение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на тричленният състав е недопустимо, като постановено по едно недопустимо от КЗЛД решение. Излага подробни аргументи, като привежда фактите по спора за допустимостта на жалбата пред КЗЛД към чл. 38, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) в редакцията на текста, действала към момента на постановяване на решението от КЗЛД, обн. в ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.
Настоящият петчленен състав на Върховният административен съд – I колегия, намира че подадената касационна жалба е процесуално допустима, съобразно чл. 210, ал. 1 и 2 и чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения:
Тричленният състав на Върховният административен съд, трето отделение, е бил сезиран с жалба на законния представител на „РТК” ЕООД срещу решение № 4 от 7.03.2007 г. на КЗЛД. С него, на основание чл. 38, ал. 5 ЗЗЛД е констатирано, че „РТК” ЕООД е обработвала законосъобразно личните данни на Д.К. по отношение на тяхното задържане за период на приключено наказателно производство, както и че „РТК” ЕООД неправомерно е осигурила достъп на адвокат Манолов до личните данни на К., без да са спазени разпоредбите на НПК относно събиране на доказателства, необходими за наказателен процес.
Съдът е приел, че подадената до КЗЛД жалба е била допустима поради това, че едногодишният срок от узнаването за извършеното нарушение, до сезирането на КЗЛД не е бил изтекъл към 16.01.2007 г., с оглед промяната на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД. Освен това е прието, че Д.Н.К. има правен интерес от подаването на жалба до КЗЛД, тъй като данните, които са предоставени са относими за него, за неговия телефонен номер и данните са за проведени от него разговори.
Съдът е разгледал спора по същество, като въз основа на приложените писмени доказателства е направил правен извод, че предоставените лични данни са на трето лице, според чл. 35, ал. 1, т. 4 в редакцията на текста, действала към момента на предоставянето на данните, обн. в ДВ, бр. 43 от 20.05.2005 г. „РТК” ЕООД е предоставила лични данни на адвокат Манолов, който не попада в кръга на лицата, изчерпателно изброени в чл. 35, ал. 1, т. 4 в редакцията на текста, действала към момента на предоставянето на данните. Данните са били необходими за нуждите на наказателно дело и не са поискани по реда, предвиден в НПК, нито по реда на ГПК.
Като е приел, че решението на КЗЛД е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазването на предвидения за това ред, цел и материално право, съдът е направил решаващия си извод за законосъобразност на обжалваното решение, а жалбата срещу него е отхвърлил като неоснователна.
Така постановеното решение е правилно, по следните съображения:
По допустимостта на молбата пред КЗЛД:
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че нарушението, извършено от „РТК” ЕООД е с дата 14.06.2005 г. – лист 60 от делото на тричленният състав. На тази дата „РТК” ЕООД е предоставила на адвокат М. исканите от него данни, с приложение на разпечатката на проведените разговори.
Не се спори, а това се установява и от жалбата на Д.Н.К. до КЗЛД, че за това нарушение, материализирано в писмо с изх. № 878 от 14.06.2005 г., Д.К. е узнал на 30.06.2006 г. – последният абзац от лист 58 от делото. Молбата, с която Д.Н.К. е сезирал КЗЛД е подадена на 16.01.2007 г. – лист 57 от делото, факт, по който също не се спори.
Решението на КЗЛД е с дата 7.03.2007 г. Приложимата норма е чл. 38, ал. 1, в редакцията на текста след изменението й, обн. в ДВ, бр. 91 от 10.11.2006 г. Според този текст при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира КЗЛД в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Тричленният състав правилно се е позовал на текста на нормата, но неправилно е цитирал промяната на редакцията на текста.
Жалбата до КЗЛД е подадена на 16.01.2007 г., а за нарушението е узнато на 30.06.2006 г. Следователно както правилно е приел и тричленният състав, едногодишният срок за сезиране на КЗЛД изтича на 30.06.2007 г. Това прави жалбата процесуално допустима, защото е подадена в преклузивния едногодишен срок. Очевидно законодателят е удължил предходните преклузивни срокове за упражняване на процесуалното право на защита, включително и действието на срока от момента на извършване на нарушението до узнаването му.
Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му – чл. 142, ал. 1 АПК.
Не може да бъде възприет за основателен и следващият довод в касационната жалба за недопустимостта й поради липсата на правен интерес. Позоваването на текста на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД е направено с обосноваването на страната по договора с „РТК” ЕООД, която е дружество с ограничена отговорност.
Твърдението е неоснователно, защото от представеното копие от сключения договор – лист 33 от делото е видно, че договорът е сключен с представляващия дружеството с ограничена отговорност Н.К.К., който най-вероятно е баща на Д.Н.К. , като в договора са вписани всичките идентификационни данни за физическото лице, представляващо дружеството. В дадения отговор – предоставените данни на адв. М. са посочени идентификационните данни на физическите лица, осъществили разговорите с абоната, страна по сключения договор. Въпросът за относимостта на данните към физическото лице, използвало този абонатен номер и значението им за нуждите на наказателното производство, не е предмет на настоящия спор. В тази връзка следва да се посочи нормата на чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, според която комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.
При постановяване на решението си съдът не е допуснал нарушение на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон, каквито доводи са наведени, но не са обосновани и мотивирани, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият петчленен състав на Върховният административен съд – I колегия

ОСТАВЯ в сила решение № 2885 от 13.03.2008 г., постановено от тричленен състав по адм. д. № 7058 по описа за 2007 г. на Върховния административен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.