Решение на Върховния административен съд № 9702/25.09.2008 г.

№ 9702
София, 25.09.2008

В ИМЕТО НА НАРОДА

Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)) е образувано по касационна жалба на изпълнителния директор на МБАЛ "Света Марина" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Христо Смирненски" № 1, подадена срещу решение № 4265 от 10.04.2008 г., постановено по адм. дело № 3136 от 2007 г. по описа на Върховния административен съд – ІІІ отделение.
В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Върховният административен съд – петчленен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно.
Съдът, като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и съответствието на решението с приложимия материален закон, намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), образувано по жалба на изпълнителния директор на МБАЛ "Света Марина" ЕАД – гр. Варна, е упражнил контрол за законосъобразност на решение № 53 от 20.12.2006 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), сезирана по реда на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД от Н.С.Н. от гр. В. за нарушаване на правата му по този закон от здравното заведение като администратор на лични данни.
Преценявайки законосъобразността на административното решение на КЗЛД с оглед описаната в заявлението (подадено на основание чл. 28, ал. 3 ЗЗЛД от Н.С.Н. ) поискана информация, отнасяща се до достъп на обработени лични данни за починалия му баща, и на основание мотивите, изложени от административния орган, и приложимия закон съдът е приел, че жалбата е неоснователна.
Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон – ЗЗЛД.
От доказателствата по делото е установено, че процедурата по предоставяне правото на достъп до данни, отнасящи се до история на заболяването и копие от протокола за аутопсия на С.Н.Т., починал на 19.10.2005 г., е започнала въз основа на писмена молба до директора на здравното заведение като администратор на лични данни, подадена от Н.С.Н. на основание чл. 29 ЗЗЛД.
Предметът на исканата информация от обработени лични данни за починало лице е определен и преценен от администратора на лични данни като разкриване на лекарска тайна. На основание чл. 51 от Кодекса за професионална етика (КПЕ) лекарската тайна следва да се пази и по отношение на членовете на семейството, което задължение е мотивирало МБАЛ "Света Марина" ЕАД като администратор да постанови обжалвания пред КЗЛД административен отказ № АД-323 от 16.02.2006 г.
Първоинстанционният съд е обсъдил основателността на жалбата на здравното заведение срещу решение № 53 от 20.12.2006 г. на КЗЛД, с което на основание чл. 10, ал. 1, т. 5 ЗЗЛД е постановено задължително предписание изпълнителният директор на МБАЛ "Света Марина" ЕАД – гр. Варна, да предостави на Н.С.Н. "пълно копие от аутопсионния протокол и преглед на история на заболяването на починалия на 19.10.2005 г. С.Т.", като е изложил обосновани мотиви, с които е обяснил правния си извод за незаконосъобразност на административния акт на администратора.
За конкретния административен спор правният извод на съда, че исканата информация, отнасяща се до обработени лични данни на починало лице в здравно заведение по отношение на съставени медицински документи, следва да се преценява като здравна информация по чл. 27, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) и може да бъде предоставена на трети лица на основание чл. 28, ал. 1, т. 3 ЗЗЛД за установяване на причините за смъртта на лицето, е законосъобразен.
Съдът е изложил обосновани и ясни мотиви по отношение приложението на чл. 51, 52 и 55 КПЕ като задължителни правила за поведение на упражняващите лекарската професия при осъществяване на взаимоотношенията им с колеги и пациенти при изпълнение на професионалния им дълг и приложението на чл. 27, 28 и ЗЗ по отношение на фактите, открити прегледи и изследвания на починалия вече пациент и на съставената медицинска документация.
Законосъобразно съдът е приел, че предоставянето от администратора на правото на достъп до поисканата медицинска документация след смъртта на пациента следва да се упражни от жалбоподателя по реда на чл. 26 и 28 ЗЗЛД, както е приела и КЗЛД в обжалваното административно решение.
По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Върховният административен съд – петчленен състав,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4265 от 10.04.2008 г., постановено по адм. дело № 3136 от 2007 г. по описа на Върховния административен съд – ІІІ отделение.
Решението не подлежи на обжалване.