Решение на Върховния административен съд № 1834/21.02.2007 г.

РЕШЕНИЕ

№ 1834
София, 21.02.2007

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Пето отделение, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и седма година в състав:

Производството е по чл. 12 и следващите ЗВАС във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Образувано е по жалба на Л.Ц.Т. от гр. София срещу решение № 9 от 13.09.2006 г. на Комисията за защита на личните данни, с което е отхвърлена жалбата му срещу Софийски градски съд. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно и постановено при нарушения на административнопроизводствените правила. Моли да бъде отменено, като му се присъдят разноските по делото.
Ответникът по жалбата – Комисията за защита на личните данни, чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на подадената жалба.
Като взе предвид изложеното от страните и данните по делото, Върховният административен съд констатира следното:
На 20.12.2005 г. жалбоподателят Т., чрез пълномощника си адв. Г., получава от Софийския градски съд, брачно отделение, удостоверение от 06.12.2005 г. за снабдяване с доказателства по гр.дело № 647 от 2005 г. по описа на съда, по което жалбоподателят е страна (писмо на Софийския градски съд от 09.05.2006 г.). След като констатира, че в удостоверението освен трите имена не са посочени други лични данни, които да индивидуализират лицето, по отношение на което се събират доказателства, Т. преценява, че това е нарушение на закона и сезира Комисията за защита на личните данни с жалба вх. № ж-9 от 31.01.2006 г. Комисията разглежда жалбата на Т. в открито съдебно заседание на 13.09.2006 г., за което го призовава (писмо от 18.08.2006 г., получено от жалбоподателя на 02.09.2006 г. – обратна разписка), и с решение № 9 от 13.09.2006 г. – предмет на обжалване, приема жалбата за неоснователна.
Решението е съобщено на страната на 20.10.2006 г. (обратна разписка) и е обжалвано пред съда на 03.11.2006 г. (жалба вх. № 13760).
При тези данни настоящият съдебен състав стигна до следните изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
Решението е постановено от компетентния орган след проведено открито заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД, за което жалбоподателят е призован. В този смисъл възражението на последния, че не е уведомен за заседанието, с което е допуснато нарушение на процедурата, е неоснователно.
При разглеждане на жалбата административният орган обаче допуска друго, съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗЛД в редакцията, действаща към датата на постановяване на обжалвания административен акт, при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в 30-дневен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от една година от извършването му. В случая жалбоподателят получава удостоверението на Софийския градски съд на 20.12.2005 г. и следователно срокът за депозиране на жалбата срещу този акт във връзка със съдържащите се в него лични данни изтича на 19.01.2006 г., а жалбата до комисията е подадена на 31.01.2006 г., т.е. след като срокът е изтекъл. Този срок е преклузивен, пропускането му погасява правото на жалба пред административния орган и следователно подадената по-късно жалба не следва да бъде разгледана. Поради това, констатирайки, че срокът за подаване на жалбата е пропуснат, Комисията за защита на личните данни е следвало да съобрази, че е налице пречка за разглеждане на жалбата по същество. Като не е направил това и е постановил решение по съществото на жалбата, административният орган е допуснал нарушение на съществено процедурно правило. Това е основание за отмяна на обжалвания административен акт. Преписката не следва да се връща на административния орган, тъй като в конкретния казус, както се посочи, органът не дължи произнасяне по съществото на жалбата, с която е сезиран.
С оглед основанието за отмяна на административния акт, съдът намира, че разноски на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани, въпреки направеното искане.
По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

ОТМЕНЯ решение № 9 от 13.09.2006 г. на Комисията за защита на личните данни.
Решението може да се обжалва пред 5-членен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.