Решение на Върховния административен съд №1870/ 11.02.2009 г.

№ 1870
София, 02/11/2009

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – I колегия, в съдебно заседание на пети февруари две хиляди и девета година в състав:

Производството по чл. 38, ал 2 от Закона за защита на личните данни(ЗЗЛД) е образувано по садационна жалба подадена от адвокат С.О. като пълномощник на П.И.Н., гр. С. срещу решение №10379/13.10.2008 г. по адм.д.№9113/2007 г. на Върховен административен съд, трето отделение. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209,т.3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът приел, че липсват данни за нарушение на ЗЗЛД от длъжностни лица в системата на МВР. Съдът не отчел, че административният орган не е събрал всички релевантни доказателства относно механизма на злоупотреба с лични данни на тези служители, ползващи информационния фонд на МВР. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решение № №10379/13.10.2008 г. по адм.д.№9113/2007 г. на ВАС и решение № Ж-70 и Ж-92/07.03.2007 г. на Комисията за защита на личните данни и да се върне делото като преписка на административния орган за ново произнасяне.

Ответникът – Комисията за защита на личните данни(КЗЛД), чрез процесуалният си представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила

Заинтересованата страна – Министърът на вътрешните работи не е взел становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия, след като прецени валидността и допустимостта на касационната жалба, наведените в нея отменителни касационни основания и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискванията на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол пред Върховния администратовен съд, трето отделение е било решение № Ж-70 и Ж-92/07.03.2007 г. на КЗЛД, постановено по жалба на адвокат С.О. – пълномощник на П.Н. – вх. № към Ж-70/2006г.; Ж-92/2006г. С посоченото решение КЗЛД е отхвърлила жалбата Недева срещу министъра на вътрешните работи за нарушения на ЗЗЛД – неправомерно ползване на информационния фонд на МВР и лични данни на касаторката от двама служители на МВР.

За да отхвърли жалбата срещу решението на КЗЛД съдът е приел, че сочените в жалбата доводи за нарушения на ЗЗЛД от служители на ведомството, не са доказани.

Решение е правилно и изложеното в него се възприема изцяло от настоящия петчленен състав на ВАС.

Наведените основания за оспорване и отмяна на решението на първоинстанционния съд не обуславят отмяната му като необосновано и неправилно по смисъла на чл.209, т.3 АПК. Не са допуснати процесуални пороци, посочени конкретно като нарушения на разпоредбата на чл.12 и чл.17, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 АПК, както и на принципите на чл. 7,ал.2 и чл.9, ал.2 и чл.35 от АПК. При проведения контрол за законосъобразност на решението на КЗЛД съдът е определил и изследвал правилно предмета на спора. Основателно е възприел за вярно установено от фактическа страна обстоятелството, че служителите Ф. и П. не са извършвали справки в информационния фонд на ОДП –П. Изводите му от правна страна са обосновани с довода за правилно приложение от страна на КЗЛД на чл.10,ал.1, т.5 от ЗЗЛД защото задължителни предписания се дават при констатирано нарушение на закона. Правилно се е произнесъл и относно довода за незаконосъобразност на отказа на административния орган да наложи санкция след като поддържаното нарушение не е доказано. Административнонаказателната отговорност се носи когато по надлежния ред е установено нарушение от администратора на лични данни.

Водим от изложеното, Върховният административеин съд, петчленен състав на Първа колегия,

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10379/13.10.2008 г., по адм.д.№9113/2007 г. на Върховен административен съд, трето отделение.

Решението е окончателно.