Решение за отказ от допълване на решение по молба с рег. № М-205/ 13.08.2013 г.

Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитрова, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на открито заседание, проведено на 21.08.2013г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/, разгледа молба с рег.№М-205/13.08.2013г., подадена от Я.Л.Н. с правно основание чл.62, ал.1 от АПК– допълване на Решение №Ж-149/05.08.2013г. на КЗЛД.

Я.Л.Н. е подал на 13.08.2013г. до КЗЛД молба, с която иска да бъде допълнено решение №Ж-149/05.08.2013г. на основание чл.62, ал.1 от АПК. В молбата си Я.Л.Н., твърди, че КЗЛД не се е произнесла по негови искания, обективирани в жалбата му от точка 5 до т.8.

Правната норма на чл.62, ал.1 от АПК, изисква допълването от страна на административният орган да стане преди изтичането на срока за оспорване на индивидуалният административен акт. В цитираната правна норма е допусната правна възможност, а не задължение на административния орган.

В практиката на ВАС по аналогични случаи– молби за допълване на индивидуални административни актове се приема, че инициативата за допълване на акта е предоставена изцяло на преценката на административния орган и не е уредено по нормативен път възможността за участниците в административното производство да правят такова искане. ВАС обосновава този си извод, че за тези лица остава правната възможност да обжалват мълчалив отказ на органа да се произнесе по цялото им искане. /определение №8581/14.06.2012г., по адм.д.№7098/2012г. на ВАС, определение №1565/01.02.2013г., по адм.д.№13635/ 2012г. ВАС, определение №11481/19.09.2012г., по адм.д.№10039/2012г. ВАС и др./.

На основание изложеното, Комисията приема, че молбата на господин Я.Л.Н. за допълване на решението се явява недопустима, като подадена от ненадлежна страна.

На следващо място следва да се отбележи, че допълване на административният акт е необходимо, когато издаденият акт не обхваща предмета на производството в неговата пълнота. Допълването е необходимо в случаите, когато няма произнасяне по отношение на някое от /или част от/ създавано право или задължение, или на засягано право, свобода, законен интерес. Следва да се прави разлика между непълно изясняване на фактическата обстановка по случая– чл.34 АПК, което в конкретния случай не е налице, непълни реквизити на акта, което в случая не е така и непълно произнасяне. В първите два случая: непълно изясняване на фактическата обстановка и непълни реквизити водят до незаконосъобразен административен акт, но контролът по законосъобразността на акта се извършва от съда при оспорването му. Само третият случай– непълно произнасяне, частично изразена воля на органа е предпоставка за допълването на административният акт.

Искането по т.5 е за извършване на детайлна проверка доколко М. ЕАД спазва предвидените в нормативната уредба изисквания и гаранции по отношение на обработването на лични данни.

Проверка в хода на административното производство е извършена на администратора на лични данни, събрани са относими към предмета на жалбата доказателства по отношение на личните данни на жалбоподателят и с решението, чието допълване се иска не е констатирано нарушение на ЗЗЛД и искането за допълване е неоснователно.

Искането по точка 6 е за извършване на проверка, която да установи дали са предоставени „мой лични данни” от М. ЕАД на трети лица след 18.08.2012г. и ако се установи, че това е така да бъде наложено административно наказание на М. ЕАД, доколкото не е уведомен за предоставянето на негови лични данни на трети лица.

КЗЛД се е произнесла по този въпрос в решение рег.№Ж-149/2013г., доколкото е изследван въпроса за предоставянето на личните данни на жалбоподателят от М. ЕАД на К.Р.М. ЕАД и е установено, че е налице условие за допустимост, съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗЛД и искането за допълване е неоснователно.

Искането по точка 7 е за извършването на проверка, дали М. ЕАД е предоставяло негови лични данни на трети лица за целите на директния маркетинг и ако се установи предоставяне да се наложи административно наказание, за липсата на съгласие на жалбоподателят за предоставяне на данните за тези цели и второ за липсата на информираност, съгласно чл.34а, ал.1, т.3 ЗЗЛД.

Искането по точка 8 е да се наложи административно наказание на М. ЕАД за това, че не е изпълнило задължението си по чл.34а от ЗЗЛД, да бъде уведомен преди личните му данни да бъдат предоставени за целите на директния маркетинг за първи път и да бъде уведомен за правата му по чл.34а, ал.2 от ЗЗЛД.

КЗЛД с решението си е констатирала, че администратора на лични данни не се е произнесъл именно по това искане на господин Я.Л.Н. със заявлението му за достъп до лични данни, поради което е уважила частично жалбата и е издала задължително предписание на „М.” ЕАД за предостави исканата информация и искането за допълване е неоснователно.

Комисията приема, че изложените в молбата за допълване искания, касаят спора по същество и не представляват основание за допълване на административният акт. Искането за допълване на решението се явява и неоснователно. За молителят съществува правната възможност, в случай, че счита, че постановеното решение е незаконосъобразно да го оспори пред Административен съд– София град. Я.Л.Н. е обжалвал административният акт.

На основание чл.62, ал.1 от АПК,

Решението да се съобщи на заинтересованите лица по реда на АПК.

Настоящето решение подлежи на обжалване, в 14 дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд– София град.