РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
20октомври 2022 година(*)
„Преюдициално запитване— Защита на личните данни— Регламент (ЕС) 2016/679— Приложно поле— Член2, параграф2, букваa)— Понятие за дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза— Национални и европейски избори— Член6, параграф1, буквад)— Законосъобразност на обработването— Член58— Акт, приет от надзорните органи, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения”
По дело C‑306/21
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член267 ДФЕС от Върховен административен съд (България) с акт от 23април 2021г., постъпил в Съда на 12май 2021г., в рамките на производство по дело
Комисия за защита на личните данни,
Централна избирателна комисия
срещу
Коалиция „Демократична България— Обединение”
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: N.Piçarra, изпълняващ функцията на председател на състава, N.Jääskinen (докладчик) и M.Gavalec, съдии,
генерален адвокат: M.Campos Sánchez-Bordona,
секретар: A.Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за Комисията за защита на личните данни, от В.Караджов,
– за румънското правителство, от L.‑E.Baţagoi, E.Gane и A.Wellman, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от A.Bouchagiar, Цв.Георгиева и H.Kranenborg, в качеството на представители,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член2, параграф2, букваа) и член6, параграф1, буквад) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ L119, 2016г., стр.1, наричан по-нататък „ОРЗД”).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Комисията за защита на личните данни (България) (наричана по-нататък „КЗЛД”) и Централната избирателна комисия (България) (наричана по-нататък „ЦИК”), от една страна, и Коалиция „Демократична България— Обединение”, коалиция на български политически партии (наричана по-нататък „Коалицията”), от друга страна, във връзка с Указания относно обработването и защитата на личните данни в изборния процес (наричани по-нататък „спорните указания”), приети от КЗЛД и ЦИК.
Правна уредба
Правото на Съюза
3 Съображения 4, 16 и 129 от ОРЗД гласят следното:
„(4) Обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. Настоящият регламент е съобразен с всички основни права и в него се спазват свободите и принципите, признати от Хартата [на основните права на Европейския съюз], както са залегнали в Договорите, и по-специално зачитането на личния и семейния живот, дома и комуникациите, защитата на личните данни, свободата на мисълта, съвестта и религията, свободата на изразяване на мнение и свободата на информацията, свободата на стопанската инициатива, правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, както и културното, религиозното и езиковото многообразие.
[…]
(16) Настоящият регламент не се прилага за въпросите на защитата на основните права и свободи или на свободното движение на лични данни, свързани с дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза, например дейности в областта на националната сигурност. Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни от държавите членки, когато извършват дейности във връзка с общата външна политика и политика на сигурност на [Европейския съюз].
[…]
(129) За да се гарантира последователно наблюдение и прилагане на настоящия регламент навсякъде в Съюза, надзорните органи следва да имат еднакви задачи и ефективни правомощия във всяка държава членка, включително правомощия за разследване, корективни правомощия и правомощия за налагане на санкции, правомощия за даване на разрешения и становища[…] Тези правомощия следва да включват и правомощието за налагане на временно или окончателно ограничаване, включително забрана, на обработването на данни. […] По-специално всяка мярка следва да бъде подходяща, необходима и пропорционална с оглед на осигуряването на съответствие с настоящия регламент […]”.
4 Член2 от посочения регламент, озаглавен „Материален обхват”, гласи:
„1. Настоящият регламент се прилага за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и за обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни.
2. Настоящият регламент не се прилага за обработването на лични данни:
a) в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза;
б) от държавите членки, когато извършват дейности, които попадат в приложното поле на дялV, глава2 от ДЕС;
[…]”.
5 Член3 от посочения регламент определя териториалния му обхват. Съгласно параграф1 от ОРЗД той „се прилага за обработването на лични данни в контекста на дейностите на дадено място на установяване на администратор или обработващ лични данни в Съюза, независимо дали обработването се извършва в Съюза или не”.
6 Съгласно член4 от ОРЗД:
„За целите на настоящия регламент:
[…]
2) „обработване” означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване;
[…]”.
7 Член5 от посочения регламент, озаглавен „Принципи, свързани с обработването на лични данни”, гласи:
„1. Личните данни са:
[…]
в) подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум”);
[…]”.
8 Член6 от посочения регламент, озаглавен „Законосъобразност на обработването”, предвижда в параграфи 1—3:
„1. Обработването е законосъобразно, само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
[…]
д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора;
[…]
2. Държавите членки могат да запазят или въведат по-конкретни разпоредби, за да адаптират прилагането на правилата на настоящия регламент по отношение на обработването, необходимо за спазването на параграф1, букви в) и д), като установят по-конкретно специални изисквания за обработването и други мерки, за да се гарантира законосъобразно и добросъвестно обработване, включително за други особени случаи на обработване на данни, предвидени в главаIX.
3. Основанието за обработването, посочено в параграф1, букви в) и д), е установено от:
a) правото на Съюза или
б) правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.
Целта на обработването се определя в това правно основание или доколкото се отнася до обработването по параграф1, буквад), то трябва да е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора. Това правно основание може да включва конкретни разпоредби за адаптиране на прилагането на разпоредбите на настоящия регламент, inter alia общите условия, които определят законосъобразността на обработването от администратора, видовете данни, които подлежат на обработване, съответните субекти на данни; образуванията, пред които могат да бъдат разкривани лични данни, и целите, за които се разкриват; ограниченията по отношение на целите на разкриването; периодът на съхранение и операциите и процедурите за обработване, включително мерки за гарантиране на законосъобразното и добросъвестно обработване, като тези за други конкретни случаи на обработване съгласно предвиденото в главаIX. Правото на Съюза или правото на държавата членка се съобразява с обществения интерес и е пропорционално на преследваната легитимна цел”.
9 Член58 от същия регламент, озаглавен „Правомощия”, предвижда в параграфи 2—4:
„2. Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия да дава разрешения и становища:
[…]
е) да налага временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на данни;
[…]
3. Всеки надзорен орган има всички от посочените по-долу правомощия да дава разрешения и становища:
[…]
б) да издава по собствена инициатива или при поискване становища до националния парламент, правителството на държавата членка или, в съответствие с правото на държавата членка— до други институции и органи, както и до обществеността по всякакви въпроси, свързани със защитата на лични данни;
[…]
4. Упражняването на правомощията, предоставени на надзорния орган по силата на настоящия член, се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, в т.ч. ефективни съдебни средства за правна защита и справедлив съдебен процес, определени в правото на Съюза и правото на държава членка в съответствие с Хартата [на основните права]”.
10 Съгласно член85 от ОРЗД, озаглавен „Обработване и свобода на изразяване и информация”:
„1. Държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.
2. За обработването, извършвано за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, държавите членки предвиждат изключения или дерогации от главаII (принципи), главаIII (права на субекта на данни), главаIV (администратор и обработващ лични данни), главаV (предаване на лични данни на трети държави и международни организации), главаVI (независими надзорни органи), главаVII (сътрудничество и съгласуваност) и главаIX (особени ситуации на обработване на данни), ако те са необходими за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.
3. Всяка държава членка уведомява [Европейската комисия] за разпоредбите в правото си, които е приела съгласно параграф2, и я уведомява незабавно за всеки последващ закон за изменение или за всяко изменение, които ги засягат”.
Българското право
11 Член272 от Изборния кодекс в редакцията му, приложима към спора в главното производство, гласи:
„При отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването в изборното помещение може да присъстват кандидати, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети […], наблюдатели […], по един регистриран анкетьор от регистрирана социологическа агенция и представители на средствата за масово осведомяване, като им се осигурява пряка видимост при преброяване на гласовете”.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
12 Спорните указания са приети с решение на КЗЛД от 28януари 2021г. и с решение на ЦИК от 8февруари 2021г.
13 Що се отнася до обработването на лични данни чрез видеозаснемане (запис или предаване на живо) в изборния процес, в спорните указания се уточнява, че целта на това обработване е да се гарантира прозрачност, обективност, законосъобразност на изборния процес, равнопоставеност на субектите в него и осигуряване свободата на изразяване и правото на информация.
14 Що се отнася до реда и условията за обработване на лични данни чрез видеозаснемане по време на изборния процес, в спорните указания се предвижда, от една страна, че средствата за масово осведомяване обработват лични данни чрез видеозаснемане при откриване на изборния ден, закриване на изборния ден, установяване на резултатите от гласуването, както и при теглене на жребий за определяне на поредните номера в бюлетините.
15 От друга страна, в тези указания се уточнява, че всички останали участници в изборния процес не могат да обработват лични данни чрез видеозаснемане поради несъвместимост на ролята им в изборния процес.
16 С жалба от 10февруари 2021г. Коалицията оспорва законосъобразността на тези указания пред Административен съд София-град (България) в частта, в която те се прилагат по отношение на обработването на лични данни чрез видеозаснемане.
17 С решение от 15март 2021г. посочения съд отменя:
– точка2 от разделI, озаглавен „Общи положения”, от спорните указания, в частта относно администраторите, обработващи лични данни, и лицата, които обработват лични данни в изборния процес по указания на администратора, и която предвижда, че „[п]равата и задълженията им по отношение на обработване на личните данни са ограничени, доколкото правата и задълженията им в изборния процес са изчерпателно и лимитативно изброени”, че „[с]лучаите, когато тези субекти обработват лични данни са изрично определени в ИК (право на пряка видимост при установяване на резултатите от гласуването, право на получаване на копие от секционния протокол и др.)”, както и че „[п]ри обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в ИК права и задължения”, и
– точка9 от разделII, озаглавен „Указания към администраторите на лични данни”, в частта в която тази точка гласи, че „[в]сички останали участници в изборния процес не могат да обработват лични данни чрез видеозаснемане и/или разпространение поради несъвместимост на ролята им в изборния процес с целта на обработване на лични данни чрез видеозаснемане в изборния процес” и че „[ф]ункциите и ролите на тези участници в изборния процес са изрично и лимитативно определени в ИК”.
18 Според Административен съд София-град съгласно член2, параграф2, букваа) от ОРЗД последният не се прилага към дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза, като разглежданата в главното производство дейност, а именно провеждането на национални избори за членове на местния парламент или органи на местно самоуправление в държава членка. Следователно спорните указания, доколкото представляват мерки за прилагане на ОРЗД, били лишени от правно основание.
19 На 29март 2021г. КЗЛД и ЦИК обжалват това съдебно решение пред запитващата юрисдикция— Върховния административен съд (България).
20 С искане от 2април 2021г. КЗЛД, подкрепена от ЦИК, иска да бъде отправено преюдициално запитване до Съда относно приложимостта на правото на Съюза към главното производство.
21 Коалицията изтъква пред запитващата юрисдикция, че посоченото съдебно решение трябва да бъде оставено в сила и че не следва да се отправя преюдициално запитване до Съда.
22 Запитващата юрисдикция посочва, че спорните указания представляват административен акт с нееднократно правно действие по време на провеждане на избори. Тя подчертава, че спорните указания се прилагат за всички национални, местни и европейски избори, организирани на територията на Република България.
23 Посочената юрисдикция иска по-специално да се установи дали ОРЗД се прилага в контекста на провеждането на избори в държава членка, и ако се прилага в този контекст, какво е значението на разпоредбите на ОРЗД за възможността компетентните органи в областта на защитата на личните данни да ограничават или евентуално да забраняват обработването на такива данни в изборния процес.
24 При тези обстоятелства Върховният административен съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Следва ли нормата на чл.2, пар.2, б.„а” от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска приложението на Регламента спрямо една наглед чисто вътрешна ситуация като провеждането на избори за народно събрание, когато обект на защита са личните данни на лица, граждани на Европейския съюз, и когато действията по обработка на данните не се изчерпват единствено със събирането им в контекста на съответната дейност?
2) При положителен отговор на първия въпрос— приключването на дейността по провеждане на избори за народно събрание /попадащи наглед извън обхвата на правото на ЕС/, освобождава ли администраторите, обработващите и съхраняващите личните данни лица от задълженията им по Регламента като единствен способ за защита на личните данни на гражданите на ЕС на ниво съюзна регламентация? Приложимостта на регламента обусловя ли се единствено от дейността, за която са създадени, респ. събрани личните данни, от което следва и изводът за преклузия на последваща му приложимост?
3) При отрицателен отговор на първият въпрос— допускат ли нормата на чл.6, б.„д” от [ОРЗД] и принципът на пропорционалност, инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент, една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента— защита на личните данни на лицата, с други средства?
4) Алтернативно и в контекста на приложното поле на правото на ЕС— при провеждане на общински избори и избори за европейски парламент— допускат ли нормата на чл.6, б.„д” от [ОРЗД] и принципът на пропорционалност, инкорпориран в съображения 4 и 129 от Общия Регламент, една национална регулаторна мярка по приложение на Регламента като процесната, която изначално забранява и ограничава възможността да бъде извършено каквото и да било видеозаснемане при преброяване на изборните резултати в изборните помещения, като не прави, нито дори допуска диференциация и регламентация на отделни елементи от процеса по видеозаснемане и преклудира възможността за постигане целите на Регламента— защита на личните данни на лицата, с други средства?
5) Допуска ли нормата на чл.6, пар.1, б.„д” от [ОРЗД] квалифицирането на действията по установяване законосъобразното протичане и преброяване на резултатите от проведени избори като задача от обществен интерес, оправдаваща определена, подчинена на изискването за пропорционалност намеса по отношение на личните данни на присъстващите в изборните помещения лица, когато същите изпълняват официална, публична, законово регламентирана функция?
6) При утвърдителен отговор на предходния въпрос допуска ли защитата на личните данни въвеждането на национална регулаторна забрана за събиране и обработване на лични данни, ограничаваща възможността да се извършват съпътстващи дейности по видеозаснемане на материали, обекти и предмети, които не съдържат лични данни, когато е налице потенциална възможност в процеса по видеозаснемане да бъдат събрани и лични данни чрез видеозаснемане на присъстващи в помещението лица, изпълняващи дейност в обществен интерес в съответният момент?”.
По допустимостта на преюдициалното запитване
25 На 14септември 2021г. Съдът отправя до запитващата юрисдикция искане за предоставяне на информация, с което я приканва да уточни дали настъпилото след отправянето на преюдициалното запитване изменение на член272 от Изборния кодекс има отношение към релевантността на поставените въпроси за решаването на спора в главното производство.
26 В отговора си от 29октомври 2021г. запитващата юрисдикция посочва, че съгласно националното процесуално право тя трябва да прецени законосъобразността на спорните указания, като вземе предвид не датата, на която е извършено посоченото законодателно изменение, а датата, на която спорните указания са издадени. При това положение релевантността на преюдициалното запитване не се поставяла под въпрос от това законодателно изменение, настъпило след приемането на спорните указания.
27 В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната практика на Съда въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия, и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по преюдициален въпрос, отправен от национална юрисдикция съгласно член267 ДФЕС, само когато не са спазени по-специално изискванията относно съдържанието на преюдициалното запитване в член94 от Процедурния правилник или когато е ясно, че исканото от националната юрисдикция тълкуване или преценка на валидността на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или предмета на спора по главното производство, или когато въпросът е хипотетичен (решение от 25март 2021г., Obala i lučice, C‑307/19, EU:C:2021:236, т.48 и цитираната съдебна практика).
28 В случая от предоставените от запитващата юрисдикция разяснения недвусмислено следва, че според нея отговорът на поставените въпроси е необходим, за да се произнесе по спора, с който е сезирана.
29 Следователно преюдициалното запитване е допустимо.
По преюдициалните въпроси
По първия и втория въпрос
30 С първия и втория си въпрос, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член2, параграф2, букваа) от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни при провеждане на избори в дадена държава членка е изключено от приложното поле на този регламент.
31 Първо, следва да се отбележи, че съгласно член2, параграф1 от ОРЗД посоченият регламент се прилага към обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства, както и към обработването с други средства на лични данни, които са част от регистър с лични данни или които са предназначени да съставляват част от регистър с лични данни. Съгласно член4, точка2 от посочения регламент в обхвата на определението „обработване” попада всяка операция, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като например събиране, записване, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни.
32 От това следва, че видеозаснемането на физически лица представлява обработване на лични данни, което по принцип попада в материалния обхват на ОРЗД (вж. в този смисъл решение от 11декември 2014г., Ryneš, C‑212/13, EU:C:2014:2428, т.35).
33 Второ, следва да се подчертае, че изключенията от материалния обхват на посочения регламент са изчерпателно посочени в член2, параграфи 2 и 3 от Регламента.
34 В случая запитващата юрисдикция иска да се установи дали обработването на лични данни чрез видеозаснемане при провеждането както на европейски, така и на национални избори, попада в изключението, предвидено в член2, параграф2, букваа) от ОРЗД, според което този регламент не се прилага към обработването на лични данни, извършвано „в хода на дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза”.
35 Важно е да се подчертае, че това изключение от приложимостта на ОРЗД, подобно на другите изключения, предвидени в член2, параграф2, трябва да се тълкува стриктно (вж. в този смисъл решение от 22юни 2021г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т.62 и цитираната съдебна практика).
36 Както Съдът е приел, в това отношение е важно член2, параграф2, букваа) от ОРЗД да се тълкува във връзка с член2, параграф2, букваб) и със съображение 16, в което се уточнява, че посоченият регламент не се прилага към обработването на лични данни в контекста на „дейности, които са извън приложното поле на правото на Съюза, например дейности в областта на националната сигурност”, и „дейности във връзка с общата външна политика и политика на сигурност на Съюза” (вж. в този смисъл решение от 22юни 2021г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т.63).
37 От това следва, че член2, параграф2, букви а) и б) от ОРЗД е частично продължение на член3, параграф2, първо тире от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (OB L281, 1995г., стр.31; Специално издание на български език, 2007г., глава13, том17, стр.10). Следователно член2, параграф2, букви а) и б) от ОРЗД не може да се тълкува в смисъл, че има по-широк обхват от изключението, произтичащо от член3, параграф2, първо тире от Директива 95/46, което вече е въвело изключение от приложното поле на тази директива по-специално за обработването на лични данни, извършвано в рамките на „дейности извън приложното поле на правото на Общността, например дейностите, предвидени в дялV и дялVI от Договора за [ЕС, в неговата редакция преди Договора от Лисабон], и във всички случаи при дейности по обработването на данни, отнасящи се до обществената сигурност, отбраната, държавната сигурност […]” (решение от 22юни 2021г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т.64).
38 Само обработването на лични данни, извършвано в рамките на дейност, присъща на държавите или на държавните органи и изрично спомената в посочения член3, параграф2 или в рамките на дейност, която може да бъде причислена към същата категория, е изключено от приложното поле на посочената директива (решение от 22юни 2021г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т.65 и цитираната съдебна практика).
39 От това следва, че член2, параграф2, букваа) от ОРЗД, разглеждан във връзка със съображение 16 от този регламент, има за цел единствено да изключи от приложното поле на посочения регламент обработването на лични данни, извършвано от държавните органи в рамките на дейност, насочена към запазване на националната сигурност, или на дейност, която може да бъде причислена към същата категория, от което следва, че сам по себе си фактът, че дадена дейност е присъща на държавата или на публичен орган, не е достатъчен, за да може това изключение да се прилага автоматично към подобна дейност (решение от 22юни 2021г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т.66 и цитираната съдебна практика).
40 Посочените в член2, параграф2, букваа) от ОРЗД дейности, които имат за цел защита на националната сигурност, обхващат по-специално дейностите, които имат за предмет защитата на съществените функции на държавата и на основните интереси на обществото (вж. в този смисъл решение от 22юни 2021г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C‑439/19, EU:C:2021:504, т.67).
41 Дейностите, свързани с провеждането на избори в дадена държава членка, обаче не преследват такава цел и следователно не могат да се причислят към категорията на посочените в член2, параграф2, букваа) от ОРЗД дейности, чиято цел е защитата на националната сигурност.
42 С оглед на гореизложените съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че член2, параграф2, букваа) от ОРЗД трябва да се тълкува в смисъл, че обработването на лични данни при провеждане на избори в дадена държава членка не е изключено от приложното поле на този регламент.
По въпроси от трети до шести
43 Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика в рамките на въведеното с член267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени (вж. в този смисъл решение от 7юли 2022г., Pensionsversicherungsanstalt (Периоди за гледане на малко дете в чужбина), C‑576/20, EU:C:2022:525, т.35 и цитираната съдебна практика).
44 За тази цел Съдът може да изведе от цялата информация, предоставена от запитващата юрисдикция, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора в главното производство (вж. в този смисъл решение от 2юни 2022г., HK/Danmark и HK/Privat, C‑587/20, EU:C:2022:419, т.18 и цитираната съдебна практика).
45 В случая от акта за преюдициално запитване е видно, че спорът по главното производство се отнася най-вече до това дали компетентните органи в областта на защитата на личните данни могат да ограничат или да забранят обработването на такива данни, що се отнася до възможността да бъде извършено видеозаснемане в изборния процес, и по-специално при преброяване на изборните резултати.
46 Ето защо следва да се приеме, че с въпроси от трети до шести, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член6, параграф1, буквад) и член58 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка.
47 На първо място, следва да се отбележи, че член6 от ОРЗД определя условията за законосъобразност на обработване на лични данни.
48 Що се отнася по-специално до изрично посочения в акта за преюдициално запитване член6, параграф1, буквад) от ОРЗД, от тази разпоредба следва, че обработването на лични данни е законосъобразно, ако е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или на задача, свързана с упражняването на официалните правомощия, които са предоставени на администратора.
49 Член6, параграф1, буквад) от ОРЗД трябва обаче да се тълкува във връзка с член6, параграф3 от този регламент, в който се уточнява, че посоченото в буквад) основание за обработването е установено от правото на Съюза или от правото на държавата членка, което се прилага спрямо администратора.
50 Следователно разпоредбите на член6, параграф1, буквад) от ОРЗС във връзка с член6, параграф3 от същия регламент позволяват на държавите членки да приемат правила, въз основа на които администраторите могат да обработват лични данни при изпълнението на задача от обществен интерес или на задача, свързана с упражняването на официални правомощия.
51 В конкретния случай запитващата юрисдикция, изглежда, приема в рамките на петия си въпрос, че някои лица, присъстващи в изборните помещения при преброяване на изборните резултати, биха могли да изпълнят задача от обществен интерес по смисъла на член6, параграф1, буквад) от ОРЗД.
52 В това отношение следва да се подчертае, че законосъобразното обработване на лични данни от такива лица на основание член6, параграф1, буквад) от ОРЗД предполага не само да се приеме, че те могат да изпълняват задача от обществен интерес, но и че обработването на лични данни за целите на изпълнението на такава задача почива на правно основание, посочено в член6, параграф3 от този регламент.
53 Както Комисията правилно отбелязва в писменото си становище, спорните указания, приети от компетентните български надзорни органи, явно не представляват такова правно основание. Напротив, те, изглежда, представляват мярка за защита на личните данни на лицата, които присъстват в изборните помещения, като ограничават по отношение на представителите на средствата за масово осведомяване и като забраняват по отношение на останалите лица, които присъстват в изборните помещения, обработването на такива данни чрез видеозаснемане по време на конкретен етап от изборния процес, а именно при преброяване на изборните резултати.
54 На второ място, важно е да се припомни, че правомощията на надзорните органи са определени в член58 от ОРЗД.
55 От член58, параграф2, буквае) от ОРЗД, тълкуван във връзка със съображение 129 от същия регламент, следва, че надзорните органи разполагат по-специално с правомощието да налагат временно или окончателно ограничаване, в т.ч. забрана, на обработването на лични данни, и че това правомощие трябва да се упражнява при спазване на принципа на пропорционалност. Също така в съответствие с член58, параграф3, букваб) от ОРЗД всеки надзорен орган разполага с правомощието да издава по собствена инициатива или при поискване становища, в съответствие с правото на съответната държава членка, до други институции и органи, различни от националния парламент или правителството на тази държава членка, както и до обществеността по всякакви въпроси, свързани със защитата на личните данни. Най-накрая, съгласно член58, параграф4 от този регламент упражняването на тези правомощия се осъществява при осигуряване на подходящи гаранции, в т.ч. ефективни съдебни средства за правна защита.
56 От изложението на българското право и на спорните указания, така както са представени от преписката, с която разполага Съдът и освен ако не се установи друго при проверките, които запитващата юрисдикция трябва да извърши, обаче не може да се установи, че компетентните български органи са превишили правомощията, с които разполагат на основание член58, параграф2, буквае) и параграф3, букваб) от ОРЗД, и по-специално че спорните указания не зачитат принципът на пропорционалност.
57 В това отношение запитващата юрисдикция отбелязва, че спорните указания ограничават по отношение на представителите на средствата за масово осведомяване, и забраняват по отношение на останалите лица, които присъстват в изборните помещения, обработването на лични данни чрез видеозаснемане по време на конкретен етап от изборния процес, а именно при процеса по отваряне на изборните кутии и установяване на изборните резултати. За сметка на това посочените указания, изглежда, не ограничават възможността на присъстващите в изборните помещения лица при преброяване на изборните резултати да наблюдават отварянето на изборните кутии и установяването на изборните резултати, което позволява да се гарантира прозрачност, обективност, законосъобразност на изборния процес, равнопоставеност на субектите в него и осигуряване свободата на изразяване и правото на информация в съответствие с целта на посочените указания.
58 Ето защо следва да се приеме, че в съответствие с посочения в член5, параграф1, буквав) от ОРЗД принцип на свеждане на данните до минимум, предназначението на спорните указания е да сведат до минимум пречката пред правото на защита на личните данни, която се поражда от видеозаснемането на изборния процес.
59 На трето и последно място, за изчерпателност е важно също така да се припомни, че държавите членки могат да предвиждат изключения и дерогации от определени разпоредби от ОРЗД, за да съгласуват правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.
60 Съгласно член85, параграф1 от ОРЗД държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с този регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването на лични данни за журналистически цели. Съгласно член85, параграф2 от посочения регламент държавите членки могат да предвиждат изключения или дерогации от някои глави на ОРЗД, сред които е главаII, в която се съдържа член6. Тези изключения или дерогации трябва да се ограничават до необходимото за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.
61 С оглед на изложените съображения на въпроси от трети до шести следва да се отговори, че член6, параграф1, буквад) и член58 от ОРЗД трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка.
По съдебните разноски
62 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
1) Член2, параграф2, букваa) от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)
трябва да се тълкува в смисъл, че
обработването на лични данни при провеждане на избори в дадена държава членка не е изключено от приложното поле на този регламент.
2) Член6, параграф1, буквад) и член58 от Регламент 2016/679
трябва да се тълкуват в смисъл, че
тези разпоредби допускат компетентните органи на дадена държава членка да приемат административен акт с общо приложение, с който се ограничава или евентуално се забранява видеозаснемането при преброяване на изборните резултати в изборните помещения по време на избори в тази държава членка.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 20октомври 2022година.
| Секретар: | A. Calot Escobar |
Изпълняващ функцията на |
N.Piçarra |
