Актуални въпроси във връзка с практиката на Комисията за защита на личните данни, потвърдена с окончателни решения на Върховния административен съд, относно откази за предоставяне на удостоверения за наследници на починали длъжници, поискани от банки на основание чл.106, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР)
В кои случаи за банките възниква необходимост да достъпят информация, съдържаща и лични данни, относно наследници на починали кредитополучатели:
Във връзка с предприемане на действия по събиране на непогасени вземания, за банките-кредитори възниква налице правен интерес да потърсят наследниците по законна починалите лица. До тяхното установяване банките не могат да реализират своите права, а именно – да ги поканят да изпълнят доброволно задълженията на техните наследодатели. Също не могат да предявят иск по реда на заповедното производство (чл. 410 и сл. от ГПК), което не би могло да бъде образувано срещу починало лице, поради липса на пасивна процесуална легитимация.
Становището на КЗЛД в посочената хипотеза е, че законосъобразна възможност за банките да се сдобият с информация за наследниците на починали кредитополучатели е предявяване на осъдителен иск по реда на чл.124, ал.2 от ГПК, като едновременно с това поискат от съда издаване на съдебно удостоверение по чл.186 от ГПК.
В кои случаи съответната общинска администрация следва да издаде удостоверение за наследници на банките, в качеството им на кредитори:
Удостоверението за наследници е документ, удостоверяващ наследниците по закон на починало лице и се издава от общинската администрация въз основа на регистъра на населението – чл.24, ал.1 от ЗГР. При поискване от банка на удостоверение за наследници на починал кредитополучател, е приложима нормата на чл.106, ал.1, т. 3 от ЗГР, в която са уредени условията, при наличието на които се предоставят данните от ЕСГРАОН, поискани от юридически лица, каквито са банките. В съответствие с приложимата норма, поисканите от банката данни биха подлежали на предоставяне от страна на администрацията само в три изчерпателно посочени хипотези – въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни. В случай, че липсват и трите алтернативно предвидени условия – норма в закон, акт на съдебната власт (например съдебно удостоверение по чл.186 от ГПК) или разрешение от КЗЛД, общинската администрация следва да постанови отказ, като в него изрично се посочи, че с оглед нуждите, за които се иска издаване на удостоверение за наследници, такова ще бъде издадено след представяне на съдебно удостоверение.
Защо КЗЛД не прилага на практика нормативната възможност на чл.106, ал.1, т.3, предложение трето – да приема решения, с които да разреши на банките да получат удостоверения за наследници на починали кредитополучатели:
Отношенията между банките, от една страна и наследниците на кредитополучатели, от друга страна са гражданскоправни. Гражданският процес е състезателен и субектите, участващи в него, са равнопоставени. Освен това, обстоятелството, че дадени лица са наследници по закон на едно лице, не означава, че те автоматично придобиват качеството на длъжници на кредиторите на своя наследодател. При установяване на кръга от лицата, които имат право да наследят едно починало лице, освен хипотезата на отказ от наследство или приемане на наследство по опис, следва да се имат предвид не само наследниците по закон, за които се издава удостоверение за наследници, но и евентуалните наследници по завещание. Следва да се има предвид и че наследници от първи ред, приели наследството, изключват наследници от втори и следващ ред, а в едно удостоверение за наследници фигурират личните данни на всички наследници по закон и обработването им чрез предоставяне би се явило без правно основание. В случай, че КЗЛД разреши издаването на удостоверение за наследници, няма да бъде ясно въз основа на какви съображения банката-кредитор ще прецени на кои точно наследници да изпрати покана за доброволно изпълнение или да насочи исковата си претенция. В този случай, съществува възможност да се осъществи незаконосъобразно обработване на лични данни на наследниците, които не са приели наследство или които са изключени от процеса по приемане на наследство, поради наличие на наследници от по-горен ред.
Твърдението, че наследниците на дадено лице – кредитополучател, са длъжници на банката е факт, който следва да бъде доказан. Такова доказване би могло да се осъществи по съответния съдебен ред. При необходимост, сезираният съд има правомощие да изиска необходимата му информация или да издаде съдебно удостоверение, въз основа на което банката-кредитор да получи необходимата й информация.
Основават ли се на обективни критерии твърденията на банките-кредитори, че без издаването на удостоверение за наследници от съответната общинска администрация, не биха могли да реализират правата си по съдебен ред:
Твърденията на банките за невъзможността за предявяване на иск, без наличие на данни за наследниците на починали кредитополучатели, се основават на субективни предположения. Следва да се отбележи, че производството пред съд е надлежно уредено в закона, като съгласно чл.2 от ГПК, съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Процесуалните способи за осъществяване на дължимото от съда разглеждане на делото са законово регламентирани. Липсата на удостоверение за наследници към момента на предявяване на претенцията пред съда, не е пречка за стартиране на съдебен процес.
Кои разпоредби от Закона за защита на личните данни имат пряко отношение към разглежданите хипотеза:
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, обработването, каквото е и разкриването чрез предаване, съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, на лични данни е допустимо, когато е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят. Банката е администратор на лични данни, но спрямо общинската администрация и наследниците на починалия кредитополучател се явява трето лице, чийто законен интерес – предявяване на твърдяно право по съдебен ред, няма преимущество пред интересите на наследниците от неправомерно обработване на личните им данни. Това е така защото искането за предоставяне на лични данни се основава единствено и само за нуждите на едно бъдещо съдебно производство, при положение, че образуването му изцяло зависи от волята на банката. Съществува възможност получените данни да не се използват за изведените нужди, което основава преимуществото на интересите на лицата, за които се отнасят данните. В случая банката-кредитор не е лишена от право на съдебна защита. Това право може да бъде предявено и реализирано по предвидения в закона ред, като не са налице пречки търсените данни да се разкрият с акт на съда (съдебно удостоверение), включен в хипотезата на чл.106, ал.1, т.3 от ЗГР.
Съгласно чл.4, ал.1, т.3 от ЗЗЛД, обработването на лични данни е допустимо, когато е необходимо за изпълнение на задължение по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна. Данните, които се искат при издаване на удостоверение за наследници, не касаят физическото лице, страна по договора, които данни са известни на банката и за които данни лицето е дало съгласие да бъдат обработвани, а за трети лица, които стоят извън договорните правоотношения. Не са налице и предпоставките на чл.4, ал.1, т.2 от ЗЗЛД – съгласие на физическите лица, за които се отнасят данните. Наличието на съгласие за обработване на лични данни е дадено само от наследодателя и касае само обработването на неговите лични данни в определения обем.
Решения на Върховния административен съд, потвърждаващи практиката на КЗЛД относно откази за предоставяне на удостоверения за наследници, поискани от банки на основание чл.106, ал.1 от Закона за гражданската регистрация
03.11.2017 г.
