Определение на Върховния Административен съд № 9780/ 11.07.2014

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9780
София,11.07.2014

Върховният административен съд на Република България -Пето отделение,взакритозаседаниев състав:

Производството е по реда на чл. 229 – 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от Сдружение „Българска федерация по спелеология”, подадена чрез процесуален представител срещу определение № 2214 от 09.05.2014 г., по административно дело № 2938/2014 г. от Административен съд София-град с което е оставена без разглеждане жалбата му против решение № Ж-39/2012 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в частта й, с която се отмяна на решението като незаконосъобразно и производството по делото е прекратено в тази му част. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд.

С разпореждане на съда от 06.06.2014 г., препис от жалбата е изпратен на насрещната страна – КЗЛД, като е указал на същата, че в тридневен срок от получаването й може да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея.

В указания от съда срок ответникът по частната жалба е представил писмен отговор, в който излага становище за нейната неоснователност.

Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

За да остави без разглеждане, подадената от частния жалбоподател жалба срещу решение № Ж-39/2012 г. на КЗЛД в частта й, с която се иска отмяната му като незаконосъобразно и да прекрати производството в тази му част, съдът правилно е приел, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния срок за подаването й. В тази насока обосновано съдът е приел, че частният жалбоподател е бил редовно за постановеното от КЗЛД решение, което му е съобщено с писмо обратна разписка на адреса на сдружението. Този адрес е посочен като седалище и адрес на управление в приложеното удостоверение от 29.11.2013 г., по фирмено дело № 27398/1993 на Софийски градски съд. Съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.1 от Гражданско процесуалния кодекс (ГПК), приложима субсидиарно по силата на чл. 144 АПК в случая мястото на връчване на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър е посоченият в регистър адрес, а съгласно ал. 3 връчването става в канцеларията на съответното юридическо лице и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. В конкретния случай с изпращане на препис от решението именно на адреса, посочен в регистъра на СГС изискванията на закона са изпълнени и частният жалбоподател е уведомен за постановеното решение на 11.09.2012 г., при което подадената жалба срещу решението на 10.03.2014 г. е далеч след изтичане на предвидения в чл. 149, ал.1 АПК преклузивен четиринадесет дневен срок.

Наведените доводи, че председателят на сдружението или негови членове не са приемали съобщението са неоснователни, тъй като според цитираната законова уредба необходимо и достатъчно условие е да е връчена на адреса, посочен в регистъра, на служител или работник, който е съгласен да ги приеме.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236 , във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

ОСТАВЯ В СИЛАопределение № 2214 от 09.05.2014 г., постановено по административно дело № 2938/2014 г. от Административен съд София-град.

Определението е окончателно.