Във връзка с постъпили от медии поредица от идентични искания за становища относно приложението на правото на изтриване (право „да бъдеш забравен”) в контекста на обработване на лични данни за журналистически цели, КЗЛД изрази следното становище:
„1. Правото на изтриване (или правото „да бъдеш забравен”) не е абсолютно право и упражняването му може да бъде дерогирано на някое от изрично посочените основания в чл. 17, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, вр. с чл. 25з, ал. 3, т. 2 от Закона за защита на личните данни.
2. Медиите и в частност журналистите са призвани да осигуряват прозрачност и информираност на гражданите, като по този начин способстват за защитата на обществения интерес. В конкретния случай е налице основание за отказ на предявеното право на изтриване на лични данни поради факта, че обработването им е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване и правото на информация и не на последно място за изпълнението на задача от обществен интерес, която обуславя необходимостта от информиране на обществото, както за извършените престъпления, така и за личността на извършителя, предвид неговата завишена обществена опасност.
3. Срокът за оповестяване на журналистическа информация, съдържаща лични данни следва да е съобразен с принципа за „ограничение на съхранението”, прогласен в чл. 5, § 1, б. „д” от Регламент (ЕС) 2016/679, съгласно който личните данни могат да се съхраняват законосъобразно във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данни за период, който не е по-дълъг от необходимия за целите, за които се обработват същите.”
Пълният текст на становището е публикуван ТУК.
