Становище на КЗЛД относно проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, публикуван на Портала за обществени консултации

ОТНОСНО: Проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, публикуван на Портала за обществени консултации

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав – председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков, на свое редовно заседание, проведено на 29.11.2023 г., разгледа писмо с вх. № ППН-02-662/30.10.2023 г., подадено от адвокат в САК относно публикувания на Портала за обществени консултации (https://www.strategy.bg/¹) проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Той счита, че е необходимо КЗЛД и Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) да изразят становище по подготвяните изменения и допълнения в наредбата, с оглед съществуващия риск от нарушаване на правото на защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот на гражданите. Той изразява мнение, че разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 и Директива (ЕС) 2016/680 не допускат резултатите от изследвания, които контролните органи предписват за целите на осигуряване на пътната безопасност да могат да бъдат ползвани в наказателни производства по подобен на предвидения в проекта начин.

След като подробно излага мотиви за твърдението си, адвокатът подава писмото, озаглавено като „сигнал“ и до двата надзорни органа с оглед тяхната компетентност, както и до Министерство на вътрешните работи, Министерство на правосъдието и Министерството на здравеопазването, като счита, че е налице неопределеност на целите на обработването на лични данни, регламентирано с посочения по-горе проект на наредба – едновременно за целите на контрола по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и за целите на разкриването, разследването и наказването на престъпления по чл. 343б от Наказателния кодекс (НК).

Безспорно е, че при установяването на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се обработват лични данни, при това от категорията на т.нар. специални (чувствителни) лични данни по смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните, ОРЗД). Тяхното обработване по принцип е забранено, освен ако не са налице условията по чл. 9, пар. 2 от същия регламент. В конкретния случай се прилага хипотезата на чл. 9, пар. 2, б. „ж“ от ОРЗД, според която обработването на такива данни е необходимо по причини от важен обществен интерес на основание правото на Съюза или правото на държава членка, което е пропорционално на преследваната цел, зачита същността на правото на защита на данните и предвижда подходящи и конкретни мерки за защита на основните права и интересите на субекта на данните.

Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози е подзаконов нормативен акт, който се издава на основание чл. 174, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). С чл. 174 от ЗДвП се дефинират условията за ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на моторни превозни средства, които управляват с концентрация на алкохол в кръвта при определени граници и/или след употребата на наркотични вещества или техни аналози. По силата на тази законова разпоредба съответните контролни органи имат задължение да установяват концентрацията на алкохол в кръвта на водачите и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Следователно чл. 174 от ЗДвП във връзка с чл. 9, пар. 2, б. „ж“ от ОРЗД представлява валидно правно основание за обработването на резултатите от тестовете.

Прецизното и навременно определяне на точните стойности на концентрация на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози са абсолютна предпоставка за ангажирането на съответния вид юридическа отговорност –административнонаказателна или наказателна. За целите на разграничаването на отговорността законодателят е извършил преценка съобразно степента на обществена опасност на деянието като е въвел количествен критерий, според който водачите, управляващи моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказват с лишаване от свобода от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева (арг. чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК)). Нормата препраща към надлежния ред за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, който е установен с Наредба № 1. Следователно чл. 343б от НК във връзка с чл. 49 и чл. 51, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) представлява валидното правно основание за обработването на резултатите от тестовете, за да се ангажира наказателната отговорност на лицата.

Следва да се има предвид, че Наредба № 1 се разглежда в контекста на специалното законодателство (ЗДвП и НК), приложимо за дейностите, регламентирани с нея, както и във връзка с приложимите изисквания за защита на личните данни (ОРЗД или ЗЗЛД). Посочените нормативни актове съдържат разпоредби, които вземат предвид естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. В този смисъл, Наредба № 1 въвежда правила за технологията и организацията на работа на различните участници в процеса по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (арг. чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове). Тя обаче не създава нови правни основания нито за извършване на контролна дейност от страна на органите по ЗДвП, нито за произтичащото обработване на лични данни и задължението за тяхното незабавно предаване на органа на досъдебното производство. Това задължение за длъжностните лица², в конкретния случай, осъществяващи контролна дейност по ЗДвП, възниква по силата на чл. 205, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК)³.

Съгласно съображение (50) от преамбюла на ОРЗД „съобщаването от администратора за евентуални престъпни деяния или заплахи за обществената сигурност и предаването на съответните лични данни в отделни случаи или в няколко случая, свързани с едно и също престъпно деяние или заплахи за обществената сигурност, на компетентен орган следва да се разглеждат като част от законния интерес, преследван от администратора“. Нещо повече, по българската правна система съобщаването за извършено престъпление е въздигнато в законово задължение, което представлява необходима и пропорционална мярка в едно демократично общество, целяща да гарантира правата и свободите на гражданите. В този случай, операцията по предаването на лични данни за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществената сигурност, отговаря и на изискванията за последващо обработване на лични данни по смисъла на чл. 6, пар. 4 във връзка със съображение (50) и чл. 23, пар. 1, б. „г“ от ОРЗД.

По отношение на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 1 липсват предпоставките за извършването на предварителна консултация по чл. 12, ал. 2 от ЗЗЛД. Независимо от това, задължение за предварителна консултация възниква по смисъла на чл. 36, пар. 4 от ОРЗД и чл. 65, ал. 2 от ЗЗЛД. Доколкото обаче чрез настоящото становище по подадения от адвоката сигнал вече е извършен детайлен правен анализ на проекта за изменение и допълнение на Наредба № 1, КЗЛД счита, че отпада необходимостта администраторите (МВР, МП и МЗ) да пристъпват към процедура по предварителна консултация с КЗЛД.

В заключение следва да се отбележи, че законодателството за защита на личните данни не е пречка за извършването на нормативно регламентираните контролни правомощия по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и за съответното своевременно ангажиране на административнонаказателната или наказателната отговорност на лицата. Както е прогласено в преамбюла на ОРЗД, обработването на лични данни следва да е предназначено да служи на човечеството. Правото на защита на личните данни не е абсолютно, а трябва да бъде разглеждано във връзка с функцията му в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права и интереси на хората съгласно принципа на пропорционалност.

По тези съображения и на основание чл. 58, пар. 3, б. „б“ от Регламент (ЕС) 2016/679 във вр. с чл. 10а, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и чл. 51, т. 2 от Правилника за дейността на КЗЛД и на нейната администрация, Комисията за защита на личните данни изразява следното

1. Писмо с вх. № ППН-02-662/30.10.2023 г., озаглавено като „сигнал“, не съдържа данни за извършено нарушение, нито за реална опасност от извършване на такова, поради което същото е разгледано от КЗЛД в рамките на производството по изразяване на становища.

2. Проектът на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, публикуван на Портала за обществени консултации, съответства на изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни.