На 8 декември 2022 г. Съдът на ЕС постанови решение по дело C-460/20 относно премахване от резултатите на интернет търсачките на препратки към съдържание, за което се твърди, че е невярно. Решението е постановено в резултат на преюдициално запитване от Федералния върховен съд на Германия във връзка с правен спор, свързан с упражняването на правото на изтриване („правото да бъдеш забравен”). В своето решение Съдът на ЕС постановява, челицето, което управлява интернет търсачка, следва да премахне от резултатите на търсене препратките към информация, за която подалото искането лице докаже, че е очевидна неистина.
Съдът на ЕС припомня, че правото на защита на личните данни не е абсолютно право, а трябва да се разглежда във връзка с неговата функция в обществото и да бъде в равновесие с другите основни права съгласно принципа на пропорционалност. В публикуваното прессъобщение във връзка с това решение се заявява, че правата на зачитане на личния живот и защита на личните данни имат по принцип предимство пред законния интерес на интернет потребителите, които потенциално биха могли да имат интерес от достъп до въпросната информация, но това равновесие може да зависи от релевантните обстоятелства във всеки отделен случай. В решението е подчертано, че правото на свобода на изразяване и на информация не може да се взема предвид тогава, когато дори част от информацията, включена в съдържанието, към което се препраща, се окаже неистинна, при положение че тя не е от маловажно значение.
Съдът подчертава, че лицето, което иска поради неистинност на съдържание да бъдат премахнати съответните отпратки от списъка с резултати от търсене, трябва да докаже очевидната неистинност на съответната информация или на поне част от нея, при положение че тя не е от маловажно значение.
Съдът приема, че управляващият интернет търсачката трябва да има предвид всички имащи отношение права и интереси, както и всички обстоятелства по конкретния случай, за да реши дали дадено съдържание може да продължи да бъде включвано в списъка с резултатите от търсенето, извършено чрез неговата търсачка. Все пак, лицето, което управлява интернет търсачката не може да бъде задължено да упражнява активна роля при издирването на фактически обстоятелства, за да определи дали искането за премахване е основателно.
В случай, че подалият искане за премахване на препратка от резултатите на търсене, представи релевантни и достатъчни доказателства, с които може да подкрепи искането и с които се установява очевидната неистинност на информацията, към която препраща резултат от търсенето, управляващият интернет търсачката е длъжен да уважи това искане. Същото важи на още по-силно основание, ако подалото искането лице представи съдебно решение, съдържащо констатация в този смисъл. Когато не е представено такова съдебно решение и когато не следва очевидно неистинният характер на информацията, към която се препраща в резултат от търсенето, управляващият интернет търсачката не е длъжен да изпълни искането. В този случай подалото искането лице трябва да може да сезира надзорния или съдебния орган, за да може той да извърши необходимите проверки и да разпореди на администратора на лични данни да предприеме необходимите мерки.
В случай на искане за премахване на снимки, показвани под формата на миниатюрни изображения, Съдът заключава, че следва да се държи сметка за тяхната информативна стойност, независимо от контекста на тяхното публикуване на интернет страницата, откъдето те са взети. Съдът уточнява, че се налага да се извърши отделно претегляне на конкуриращи се права и интереси. Съдът подчертава, че когато след търсене по име, се показват снимки на субекта на данни под формата на миниатюрни изображения, тази визуализация може да представлява особено силно вмешателство в правото на зачитане на личния живот и в правото на защита на личните данни на това лице.
Преюдициалното запитване позволява на юрисдикциите на държавите членки, в рамките на спор, с който са сезирани, да се обърнат към Съда с въпрос относно тълкуването на правото на Съюза или валидността на акт на Съюза. Съдът не решава националния спор. Националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда. Това решение обвързва по същия начин останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос.
Пълният текст на съдебното решение и резюмето са публикувани на уебсайта CURIA.
