Становище относно искане с рег.№ 2741/16.06.2011 г. от Председателя на ЦИК за изразяване на становище от КЗЛД на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД

№ 2741/2011г.

Гр. София, 30.06.2011г.

ОТНОСНО: Искане с рег. № 2741/16.06.2011г. от г-жа К.М. -Председател на Централната избирателна комисияпо чл.23 от Изборния кодекс за изразяване на становище от Комисията за защита на личните данни на основание чл.10, ал.1 т.4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) по приложението на Закона за защита на личните данни

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в състав: председател Венета Шопова и членове : Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 22.06.2011 год. (Протокол № 26),разгледа искане с рег. №2741/16.06.2011г. от г-жа К.М. – Председател на Централната избирателна комисия по чл.23 от Изборния кодекс за изразяване на становище от Комисията за защита на личните данни на основание чл.10, ал.1 т.4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) по приложението на Закона за защита на личните данни.

На основание чл.23, ал.1 и §13, ал.1 от Изборния кодекс с Указ № 78 от 15.04.2011г. на Президента на Република България (обн. ДВ, бр.32 от 19.04.2011г.) е назначена Централна избирателна комисия за провеждане на всички видове избори за срок 5 години. С решение на Народното събрание от 15 юни 2011г. е определена дата 23 октомври 2011г. за провеждане на избори за президент и вицепрезидент на Република България. С Указ №146/20.06.2011г. на Президента на Република България (обн. ДВ, бр.47 от 20.06.2011г.) за насрочване на избори за общински съветници и кметове на общини и кметства е определена същата дата 23 октомври 2011г. за тяхното провеждане. В изпълнение на своите правомощия по чл.26 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия извършва обработване на лични данни на основание чл.4, ал.1, т.1 от Закона за защита на личните данни – наличие на нормативно установено задължение. Във връзка с провеждането на изборите за президент и вицепрезидент на Република България и за общински съветници и кметове през настоящата 2011г. и с цел спазване на разпоредбите на Закона за защита на личните данни при обработване на личните данни от компетентните лица, Председателят на Централната избирателна комисия – г-жа К.М. е сезирала Комисията за защита на личните данни за изразяване на становище с конкретни въпроси по приложението на Закона за защита на личните данни, структурирани тематичнокакто следва:

1. Централната избирателна комисия за избиране на народни представители в 40-Народно събрание, назначена с Указ № 111 от28.04.2009г. на Президента на Република България (обн. ДВ, бр.33 от 30.04.2009г.), е регистрирана и вписана в Регистъра на администраторите на лични данни с Протокол №16 от 04.05.2009г. В тази връзка, какво е становището на Комисията за защита на личните данни, относно необходимостта от регистрация на Централната избирателна комисия за провеждане на всички видове избори през своя мандат 2011г. – 2016г. по смисъла на чл.17 от Закона за защита на личните данни.

2. Централната избирателна комисия по чл.23 от Изборния кодекс, изпълнява функциите на досегашните избирателни комисии по отменените съгласно §9 от Преходните и заключителни разпоредби на Изборния кодекс: Закон за избиране на народни представители, Закон за избиране на членове на Европейския парламентот Република България и Закон за местните избори. В тази връзка е отправена молба до Комисията за защита на личните данни за предоставяне на информация за Централните избирателни комисии по посочените отменени закони като администратори на лични данни.

3. За провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България и за общински съветници и кметове през 2011г. ще бъдат назначени общински избирателни комисии във всяка община, както и секционни избирателни комисии за всяка секция в страната и в чужбина. В рамките на своите правомощия, те ще извършват обработванена лични данни, поради което е отправена молба до Комисията за указания, относно това дали е необходимо те да бъдат регистрирани като администратори на лични данни.

4. Съгласно чл.112, ал.2, т.2 и чл.125, ал.2 от Изборния кодекс, инициативните комитети за издигане и регистриране на независими кандидати за президент и вицепрезидент на Република България и за общински съветници и кметове събират и обработват лични данни на граждани, участващи в съответната подписка. Съгласно чл.113, ал.1 и чл.125, ал.3 от Изборния кодекс членовете на инициативния комитет обработват лични данни при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и носят отговорност като администратор. В тази връзка се иска становище на Комисията за защита на личните данни, относно необходимостта от регистриране на инициативните комитети за издигане независими кандидати за участие в предстоящите избори за президент и вицепрезидент на Република България и за общински съветници и кметове, както и начинът на регистриране: поотделно всеки член на инициативния комитет или всеки инициативен комитет следва да се регистрира като администратор на лични данни.

5. Съгласно чл.12 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия утвърждава образците на изборните книжа за всички видове избори. В тази връзка е отправено питане до Комисията за защита на личните данни, дали е необходимо да бъде включен тест в образците на изборните книжа, като заявления и декларации, съгласно който всеки заявител или декларатор – избирател, представител на политическа партия или коалиция или на инициативен комитет, кандидат, дава своето съгласие личните му данни да бъдат обработени, като се има предвид, че обработването е в изпълнение на нормативно установено задължение по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за защита на личните данни.

Съгласно чл.14, т.1 от Изборния кодекс за провеждане на избори се назначава Централна избирателна комисия – за цялата страна при провеждане на всички видове избори, включително и за гласуването извън страната при избори за народни представители, президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България.На основание чл.23, ал.1 от Изборния кодекс, Централната избирателна комисия се назначава суказ на президента на републиката за срок от 5 години след консултации и по предложение на парламентарно представените партии и коалиции и на партиите и коалициите от партии, които имат членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени.Нейните правомощия са детайлно разписани в чл.23 от Изборния кодекс, като тя следи за прилагането на кодекса на територията на страната, осъществява методическо ръководство и упражнява контрол върху дейността на избирателните комисии и др.

По смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът, на които, целите и средствата за обработване се определят със закон. В тези случаи администраторът или специфичните критерии за неговото определяне са нормативно уредени.

Предвид това и в изпълнение на своите законоустановени правомощия,Централната избирателна комисия се явява администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗЗЛД- администратор, чиито вид, цели и средства за обработване се определят със закон. В това си качество за нея възниква задължението да се регистрира в Регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри към Комисията за защита на личните данни.

Не може да се приеме, че е налице правоприемство между Централната избирателна комисия (ЦИК) и другите такива комисии, създавани с отменените Закон за избиране на народни представители, Закон за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, Закон за местните избори и Закон за избиране на президенти и вицепрезидент на републиката. В тази връзка ЦИК не може да се ползва от регистрацията на другиизбирателни комисии по отменените закони, въпреки че, като цяло, тя осъществява функциите на несъществуващите към момента избирателни комисии, създадени по посочените по-горе отменени закони.

До приемането на Избирателния кодекс в страната са били назначавани следните избирателни комисии:

-На основание Закона за местните избори, с Указ от 05.08.1999 г. е назначена Централна комисия за местни избори. Посочената комисия има регистрация по БУЛСТАТ – 130078881 и като принадлежност е посочена администрацията на президента на Република България.

– На основание чл. 24, ал. 2 от Закона за местните избори, с Указ № 306 от 08.08.2003 г. е назначена Централна избирателна комисия за местни избори на 26 октомври 2003 г. Указът е обнародван в ДВ, бр. 71 от 12 август 2003 г.

– На основание чл. 24, ал. 2 и ал. 3 от Закона за местните избори, с Указ № 233 от 01.08.2007 г. е назначена Централна избирателна комисия за местни избори на 28 октомври 2007 г., Указът е обнародван в ДВ, бр. 63 от 3 август 2007 г.

– На основание чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, с Указ № 78 от 13.04.2005 г. е назначена Централна избирателна комисия за провеждане на избори за народни представители на 25 юни 2005 г. Указът е обнародван в ДВ, бр. 33 от 15 април 2005 г.

– На основание чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за избиране на народни представители, с Указ № 111 от 28.04.2009 г. е назначена Централна избирателна комисия за провеждане на избори за народни представители на 5 юли 2009 г. Указът е обнародван в ДВ, бр. 33 от 30 април 2009 г.

– На основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 3 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България, с Указ № 76 от 13.03.2007 г. е назначена Централна избирателна комисия за провеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България на 20 май 2007 г. Указът е обнародван в ДВ, бр. 23 от 16 Март 2007г.

– На основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 3 от Закона за избиране на членове на Европейския парламент от Република България,с Указ № 83 от 03.04.2009 г. е назначена Централна избирателна комисия за произвеждане на избори за членове на Европейския парламент от Република България на 7 юни 2009 г. Указът е обнародван в ДВ, бр. 25 от 3 Април 2009г.

– На основание чл.86, ал.1 от Конституцията на република България и чл. 5 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, Решение на 39-то Народното събрание от 20 септември 2010г.е избрана Централна избирателна комисия за произвеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Решението е обнародвано в ДВ, бр.82 от 25 септември 2001г.

– На основание чл.86, ал.1 от Конституцията на република България и чл. 5 от Закона за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, Решение на 40-то Народното събрание от 10 август 2006г.е избрана Централна избирателна комисия за провеждане на изборите за президент и вицепрезидент на Република България. Решението е обнародвано в ДВ, бр.67 от 18 август 2006., изм. ДВ, бр. 74 от 8 септември 2006г.

Горепосочените избирателни комисии са назначавани на самостоятелно правно основание, без в акта за назначаването им, или в съответния нормативен акт, да е посочено, че последващите комисии са правоприемници на предходните. В допълнение, повечето избирателни комисии са назначавани за провеждането на конкретни избори с посочване и на конкретна дата. С оглед изложеното следва изводът, че тези избирателни комисии са назначавани ad hoc.

Предвид горното, Централната избирателна комисия по чл.23 от Изборния кодекс, назначена с Указ № 78 от15.04.2011г. на Президента на Република България за провеждане на всички видове избори за срок 5 години, следва да се регистрира в Комисията за защита на личните данни като нов правен субект. В тази връзка тя, в качеството си на администратор на лични данни, е длъжна да подаде заявление за регистрация по чл.17, ал.1 от ЗЗЛДв Регистъра на администраторите на лични данни и на воденитеот тях регистри и документи по образец, утвърден от КЗЛД. Заявлението за регистрация съдържа следната информация: 1.Данните, идентифициращи администратора на лични данни и неговия представител, ако има такъв; 2. Целите на обработване на личните данни; 3. Категориите физически лица, чиито данни се обработват, и категориите данни, отнасящи се до тях; 4. Получателите или категориите получатели, на които личните данни могат да бъдат разкрити; 5. Предлаганото предоставяне на данни в други държави; 6. Общото описание на мерките, предприети съгласно чл.23 от ЗЗЛД, позволяващо изготвянето на предварителна оценка на тяхната целесъобразност.

При подаването на заявлението за регистрация на ЦИК в КЗЛД следва да се има предвид, че наименованието, съдържанието и начинът на обработване на видовете регистри с лични данни се определят от самия администратор (в случая от ЦИК). Съгласно дефиницията, дадена в §1, т.2 от ЗЗЛД, "Регистър на лични данни" е всяка структурирана съвкупност от лични данни, достъпна по определени критерии, централизирана, децентрализирана или разпределена на функционален или географски принцип. Всеки администратор на лични данни, в зависимост от организацията на дейността си, декларира толкова регистри с лични данни, колкото обработва. В конкретния случай видовете регистри с лични данни, които ЦИК следва да поддържа, произтичат от нейните правомощия по чл. 26 от Изборния кодекс. Администраторът е задължен да поддържа подадената в КЗЛД информация в актуално състояние, като уведомява Комисията за всяка промяна на данните преди нейното извършване съгласно разпоредбите на чл.18, ал.3 от Закона за защита на личните данни.

При направена справка в Регистъра на администраторите на лични данни и поддържаните от тях регистри към Комисията за защита на личните данни е установено, че съгласно Протокол №16/04.05.2005г. е извършена регистрация на Централната избирателна комисия за провеждане на избори за народни представители на 05.07.2009г. по отменения Закон за избиране на народни представители на основание §9, т.1 от Изборния кодекс. Няма налични данни относно заявените от ЦИК регистри, нито информация относно изпълнението на даденото задължително предписание във връзка с обособяването на регистрите. Няма данни за извършена регистрация на Централните избирателни комисии по отменените Закон за избиране на членове на Европейския парламентот Република България, Закон за местните избори и Закон за избиране на президент и вицепрезидент на републиката.

Съгласно чл.14 от Изборния кодекс, за провеждане на изборите, освен Централна избирателна комисия, се назначават: 1. Районни избирателни комисии – за всеки многомандатен избирателен район при провеждане на избори за народни представители, както и за всеки район според районирането на територията на страната при последните избори за народни представители, при провеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България; 2. Общински избирателни комисии – за всяка община при провеждане на избори за общински съветници и кметове; 3. Секционни избирателни комисии – за всяка избирателна секция при всички видове избори, включително подвижни секционни избирателни комисии при гласуване с подвижни избирателни урни.

На основание чл.26 от Изборния кодекс, част от правомощията на Централната избирателна комисия включват и дейностите по назначаването на районните избирателни комисии, общинските избирателни комисии, секционните комисии извън страната, секционните избирателни комисии в страната, в случаите, когато районната или общинската избирателна комисия не ги е назначила в определения срок, осъществяването на методическо ръководство и упражняването на контрол върху дейността на всички избирателни комисии, както и контролът по прилагането на Изборния кодекс на територията на страната и в избирателните секции извън страната.

Общинските избирателни комисии обработват лични данни в изпълнение на своите законоустановени правомощия по чл.33, ал.1 от Изборния кодекс, катоназначават и освобождават членовете на секционните избирателни комисии, регистрират и обявяват инициативни комитети за участие в изборите за общински съветници и кметове, регистрират и обявяват кандидатските листи на партиите, коалициите от партии и инициативните комитети при избори на общински съветници и кметове, регистрират застъпници на кандидатите. Предвид горното и с оглед на това, че видовете регистри с лични данни, които следва да се поддържат във връзка с изборния процес от страна на общинските избирателни комисии, са изрично нормативно определени, се установява, че те се явяват самостоятелни администратори на лични данни по смисъла на чл. 3, ал.2 от ЗЗЛД. Става въпрос за администратори, чиито вид, цели и средства за обработване на лични данни са определени в закон – Изборния кодекс.

Що се отнася до секционните избирателни комисии в страната и извън страната, то те се явяват обработващи лични данни спрямосъответната общинска избирателна комисия, респ. ЦИК. Във връзка с това, отношенията между администратора (ЦИК, общинска избирателна комисия) и обработващия лични данни(секционните комисии) са уредени с нормативен акт по смисъла на чл.24, ал.4 от Закона за защита на личните данни. Следва да се има предвид, че обработващият лични данни, както и всяко лице, действащо под ръководството на администратора или обработващия, което има достъп до лични данни, може да ги обработва само по указание на администратора, освен ако в закон не е предвидено друго.

Във връзка с изложеното и на основание чл.17, ал.1 от Закона за защита на личните данни, общинските избирателни комисии, в качеството си на администратори на лични данни, имат задължение за подаване на заявление за регистрация по образец, утвърден от КЗЛД. Подаването на заявлението може да стане по пощата, на място в приемната на КЗЛД или чрез електронната система е-RALD през сайта на КЗЛД.

4. Относно необходимостта и начина на регистриране на инициативните комитети, респ. техните членове като администратор на лични данни:

Съгласно чл.96 от Изборния кодекс в изборите за президент и вицепрезидент на републиката и за членове на Европейския парламент от Република България, за народни представители и за общински съветници и кметове могат да участват инициативни комитети, регистрирани в съответните избирателни комисии.Във връзка с това, на основание чл. 109, ал.3, 113, ал.1, чл.119, ал.3 и чл. 125, ал.3 от Изборния кодекс, членът на инициативния комитет обработва и предоставя лични данни при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и носи отговорност като администратор по смисъла на чл.3, ал.2 от Закона за защита на личните данни. По смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни администратор на лични данни е физическо или юридическо лице, както и орган на държавната власт или на местното самоуправление, който сам или съвместно с друго лице определя целите и средствата за обработване на данните, както и който обработва лични данни, видът, на които, целите и средствата за обработване се определят със закон. В тези случаи администраторът или специфичните критерии за неговото определяне са нормативно уредени.

В конкретния казус Инициативният комитет в неговата цялост, а не неговите членове, се явява администратор на лични данни, чиито вид, цели и средства за обработване се определят със закон (в Изборния кодекс). Препратката в горепосочените текстове от Изборния кодекс към ЗЗЛД, по своята правна същност, е фикция, посредством, която членовете на инициативния комитет се приравняват на администратори на лични даннипо отношение носенето на отговорност по ЗЗЛД.

Обработването на личните данни съгласно дефиницията, дадена в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на личнитее всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване. Действията по събиране, записване и съхраняване на лични данни на граждани, участващи в подписка за издигане на кандидати за президент и вицепрезидент, както и за общински съветници и кметове, съставляват обработване на лични данни съгласно горепосочената дефиниция.

От своя страна, лични данни са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци. Съгласно §1, т.16 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД,"специфични признаци" са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето.

На основание чл.4 от Закона за защита на личните данни, обработването на лични данни е допустимо само в случаите, когато е налице поне едно от следните условия:

1.обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;

2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;

3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;

4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;

5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;

6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;

7.обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

Предвид гореизложеното, за Инициативните комитети е налице нормативно установено задължение за обработване на лични данни на основание Изборния кодекс във връзка с чл.4, ал.1, т.1 от Закона за защита на личните данни.

По принцип, съгласно чл.17, ал.1 от Закона за защита на личните данни, всеки администратор на лични данни е длъжен да подаде заявление за регистрация в Регистъра на администраторите на лични данни и поддържаните от тях регистри при КЗЛД преди започване обработването на лични данни. Законът за защита на личните данни обаче дава възможност на КЗЛД да освободи, по нейна преценка, от задължение от регистрация администратори, когато обработването на данни от тях не застрашава правата и законните интереси на физическите лица, чиито данни се обработват. Следва да се има предвид, че инициативните комитети събират и обработват лични данни на граждани, в изпълнение на изискванията на закона, за точно определен период от време в рамките на срока по чл. 97, ал. 5 от Изборния кодекс. Комисията за защита на личните данни, като взе предвид, че обработването на данните се осъществява за срок не по-дълъг от шест месеца, като отчете доброволния характер на участие на граждани в подписки и факта, че целите и средствата за обработване на лични данни от инициативните комитети са нормативно определени, на свое заседание на 22.06.2011г., взе решение за освобождаване от задължение за регистрация като администратори на лични данни на инициативните комитети по чл.96 от Изборния кодекс.

Следва да се има предвид, че освобождаването от регистрация не изключва изпълнението на всички други задължения на администратора на лични данни, произтичащи от ЗЗЛД и от контрола на Комисията за защита на личните данни.

Обработването на личните данни на всички субекти, участващи в изборния процес (вкл. ЦИК, общинските и секционните избирателни комисии, ГРАО, политически партии и инициативни комитети) е в изпълнение на тяхно нормативно установено задължение, произтичащо от Изборния кодекс. Предвид това и с оглед на обстоятелството, че за да е законосъобразно обработването на лични данни по смисъла на ЗЗЛД е достатъчно да е налице само едно от алтернативно регламентираните условия за допустимост на обработването по чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, в конкретния случай не е задължително да се търси съгласие от физическите лица във връзка с провеждането на изборния процес.

Безспорно, при участието на едно лице в подписка за издигане на кандидатури, се поставя въпросът за съгласието на това лице за обработване на негови лични данни. Следва да се има предвид, че по отношение формата на съгласието, като едно от алтернативните условия за допустимост на обработването, в действащата нормативна уредба в сферата на защитата на личните данни в Република България няма изрично изискване за писмена форма. С факта на участие в подписка и изразяване на подкрепа, дадено лице конклудентно дава своето съгласие за обработване на неговите лични данни за съответните цели. В този смисъл е например разпоредбата на чл. 11, ал.2 от Закона за политическите партии.

Независимо от това, по преценка на съответния администратор на лични данни(в случая ЦИК) в образците на изборните книжа може да бъде включен текст относно даването на съгласие на физическите лица за обработване на техни лични данни във връзка с изборния процес. Във всички случаи обаче, с цел защита на правата на физическите лица, от текста на съответните изборни книжа следва да е ясно по категоричен начин за какви цели се събират съответните техни лични данни, като бъдат предприети и съответни технически мерки, така че личните данни да бъдат част от съответните книжа, като не се създава възможност за физическото им отделяне от съдържанието на книжата.

Във връзка с горното и на основание чл. 10, ал.1, т. 4 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни изразява следното

1. Централната избирателна комисия по чл.23 от Изборния кодекс е администратор на лични даннина основание чл.3, ал.2 от ЗЗЛД и за нея възниква задължението да се регистрирав Комисията за защита на личните данни по реда на чл.17, ал.1 от ЗЗЛД. Поради това, че тя не е правоприемник на Централните комисии по отменените Закон за избиране на народни представители, Закон за избиране на членове на Европейския парламентот Република България и Закон за местните избори и Закон за избиране на президент и вицепрезидент на републиката, тя следва да се регистрира като нов самостоятелен субект, различен от тях.

2. Общинските избирателни комисии са самостоятелни администратори на лични данни на основание чл.3, ал.2 от ЗЗЛД и за тях възниква задължението да се регистриратв Комисията за защита на личните данни по реда на чл.17, ал.1 от ЗЗЛД.

3. Секционните избирателни комисии се явяват обработващи лични данни по смисъла на чл.24, ал.1 от ЗЗЛД и техните правоотношения с администратора на лични данни (Централната избирателна комисия и общинските избирателни комисии) са уредени с нормативен акт – Изборния кодекс. Централната избирателна комисия, респ. общинските избирателни комисии, може да заявят пред Комисията за защита на личните данни секционните избирателни комисии като регистър с лични данни.

4. На основание чл. 109, ал.3, 113, ал.1, чл.119, ал.3 и чл. 125, ал.3от Изборния кодекс във връзка с чл.3, ал.2 от Закона за защита на личните данни, при издигането на кандидатури от инициативен комитет, администратор на лични данни се явява самият инициативен комитет, а не неговите членове. Всекичлен на инициативен комитет е приравнен на администратор на лични даннипо отношение носенето на отговорност по ЗЗЛД.

5. На основание чл.17а, ал.2 от Закона за защита на личните данни със свое решение от редовно заседание на 22.06.2011г. (Протокол № 26) Комисията за защита на личните данниосвободиот задължение за регистрация всички инициативни комитети по чл. 96 от Изборния кодекс. Освобождаването от регистрация обаче не изключва изпълнението на всички други задължения на администратора на лични данни, произтичащи от ЗЗЛД и от контрола на Комисията за защита на личните данни.

6. По преценка на администратора на лични данни по т.1, в изборните книжа може да фигурира изричен текст относно съгласието на физическите лица за обработване на техни лични данни, въпреки че наличието на нормативно установено задължение за обработване на лични данни от страна на всички участници в изборния процес е достатъчно условие за допустимост на обработването на лични данни. Необходимо еобаче от текста на образците на изборни книжа да става ясно по категоричен начин за какви цели се събират лични данни от физическите лица, както и да бъдат предприети съответни технически мерки, така че личните данни по безспорен начин да бъдат отнесени (или да бъдат част от) към съответните изборни книжа.