Становище на КЛЗД относно искане от главния финансов директор на „Българска телекомуникационна компания“ АД за разрешение по чл.106 от Закона за гражданската регистрация

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венета Шопова, и членове: Красимир Димитров, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 29.05.2013г. разгледа искане с вх.№п-3489/ 20.05.2013г. от г-н А.Д.- главен финансов директор на „Българска телекомуникационна компания“ АД, в което е оправена молба за разрешение от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) на основание чл.106 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР). При справка в публичният търговски регистър, поддържан от Агенция по вписванията се установява, че „Българска телекомуникационна компания“ АД (Дружеството) се представлява от Б.Ж.Л.М. Към искането няма представен документ, от който да е видно, че той, в качеството му на представляващ дружеството, е упълномощил А.Д., за когото е посочено, че е главен финансов директор, да подаде искането пред КЗЛД, поради което може да се направи предположение, че същото е подадено от лице без представителна власт. В искането е посочено, във връзка с изпълнението на нормативните задължения, произтичащи от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и Методиката за определяне на ценовите пакети универсалната услуга, приета с Постановление №254 от 23.10.2008г., „Българска телекомуникационна компания“ АД предоставя специални ценови пакети на хора с увреждания, за които органите на медицинскатаекспертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност за социална адаптация 50 или над 50 на сто (ценови пакети „Инвалиди 300“ и „Инвалиди 160“), както и специален ценови пакет (ценови пакет „Ограничен“) на лица, които представят официален документ, че са с ниски доходи. В искането се сочи, че възниква необходимостта от справка, предоставена от съответния компетентен орган, която по безспорен начин да потвърди наличието на валидно правно основание определени лица да ползват електронни съобщителни услуги при преференциални условия, които законът им гарантира. Сочи се, че исканата справка е свързана единствено с целите по предоставяне на електронни съобщителни услуги, при пълно съответствие със закона. Сочи се също, че тези цели не се отличават от целите, за които БТК събира и обработва данни за регистър „Клиенти“ след регистрирането си като администратор на лични данни. Посочено е, че предоставянето на информацията от компетентните органи ще позволи на БТК да намали финансовите вреди, които биха били последици от представяне на неистински и неверни документи от страна на недобросъвестни абонати.

В искането е посочено, че предвид нормата на чл.249, ал.1, б. „а“ от ЗЕС, която определя изчерпателно личните клиентски данни, които БТК може да събира и обработва, дружеството не разполага с друг законосъобразен начин, по който да се снабди с необходимата информация.

В искането се сочи също, че след получаване натърсената справка Дружеството ще бъде в състояние да провери съответствието на посочените от абонатите обстоятелства с информацията, отразена в системите на Националния осигурителен институт. Посочено е също, че като краен резултат по отношение на добросъвестните лица, имащи право на преференциални условия за ползване на електронни съобщителни услуги, получаването от страна на БТК на исканите данни ще има положителен ефект, доколкото информацията потвърждава представените от абоната обстоятелства и документи.

В искането е посочено също така, че с оглед извършване на необходимия сравнителен анализ, за БТК е нужно да получи информация от Националния осигурителен институт, който е орган, компетентен да събира и обработва личните данни,доказващи наличието на съответната предпоставка за ползване на съобщителни услуги при преференциални условия и да ги предоставя на трети лицапри условията на чл.106 от Закона за гражданската регистрация.

Сочи се, че справката от Националния осигурителен институт следва да се отнася за изчерпателно изброените лица, по приложен към настоящото искане списък, със загубена или намалена работоспособност или възможност за социална адаптациянад 50 % с безсрочно валидно решение на ТЕЛК итакива със срок на валидностна Решението след 01.01.2009г.

Във връзка с гореизложеното е отправена молба на основание чл.106 от Закона за гражданската регистрация, във връзка с чл.4 от Законаза защита на личните данни за разрешение за предоставяне от страна на Национален осигурителен институт на информация дали по отношение на конкретно определени лица- абонати на БТК АД е налице изгубена или намалена работоспособност или възможност за социална адаптация над 50 % с валидно Решение на ТЕЛК, което е безсрочно или със срок на валидност след 01.01.2009г.

Посочено е, че се прилага списък с абонати на БТК АД по отношение на които е нужна информация от НОИ. Това което е приложено е диск, в който на екселска таблица са посочени само и единствено единни граждански номера на 334 154 /триста тридесет и четири хиляди сто петдесет и четири/ души.

„Българска телекомуникационна компания“ АД е администратор на лични данни по смисъла на чл.3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). При извършване на служебна справка в отдел „Регистър и архив“ се установява, че Дружеството има подадено заявление за вписване в Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри с лични данни, поддържан от КЗЛД на основание чл.10, ал.1,т .2 от ЗЗЛД с вх.№1025543 и е вписано с уникален идентификационен номер 14414. Дружеството е заявило шест регистъра- Здравни досието,“Клиентски данни- фиксирани услуги“, „Клиентски данни- мобилни услуги“, „Персонал“, „Сигурност“, „Финансови документи“. В регистър „Клиентски данни- фиксирани услуги“ е посочено , че се събират следните лични данни за клиентите: име, ЕГН, адрес, телефон, паспортни данни. А в регистър „Клиентски данни- мобилни услуги“- име, ЕГН, адрес, телефон, паспортни данни, пол, националност, факс номер,електронна поща, а също така и информация за имотно състояние, финансово състояние, данни от регистрите на НОИ, данни от кредитния регистър на „Експириън Скорекс България“ ЕАД. Обработва се още информация за образование, трудова дейност, семейно положение. От естеството на искането може да се направи предположение, че се касае за регистър „Клиентски данни- фиксирани услуги“

Националният осигурителен институт е юридическо лице със седалище София- Държавното обществено осигуряване се управляваот Националния осигурителен фонд. Той отчита своята дейност пред Народното събрание. Дейностите, които НОИ има нормативно задължение да извършва са подробно разписани в Кодекса за социално осигуряване и по- конкретно в чл.33. При извършване на служебна справка чрез системата еРАЛД се установява, че Националният осигурителен институт е подал заявление за вписване в регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри с лични данни, поддържан от КЗЛД на основание чл.10, ал1, т.2 от ЗЗЛД , за което е получен уникаленидентификационен №19074.

Съгласно чл.2 на Правилниказа устройството и организацията на работата на органите на медицинските експертизи , приет с ПМС №83 от 26.04.2010г., е посочено, че Министерството на здравеопазването и регионалните здравни инспекции организират и ръководят медицинската експертиза. В чл.3 на Правилника са посочените видовете експертизи и от кого се извършват. В ал.4 на чл.3 е посочено, че трудоустрояването на лица с временна неработоспособност и с трайно намалена работоспособност под 50 на сто се извършва от лекуващите лекари и Лекарските консултативни комисии /ЛКК/, а на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност от териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ и националната експертна лекарска комисия/ НЕЛК/. Съставянето, съхраняването и движението на медицинската документация на освидетелстваните лица от ТЕЛК и НЕЛК се осъществяват от регионалните картотеки на медицинските експертизи (РКМЕ) /чл. 55 от Правилника/. В ал.2 на чл.55 е посочено, че в РКМЕ се съхраняват медицинскитеекспертни досиета, подредени по единен граждански номер. Част от медицинското експертно досие са експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК. /чл.57, ал.2, т.4 от Правилника/. В чл.41 и чл.57 от Правилника са посочени субектите, на които се изпраща експертното решение- ТП на НОИ е само един от субектите, други са работодателя на лицето (ако лицето работи) Национален център по обществено здраве, и анализи (НЦОЗА), НЦЗИ (Национален център по здравна информация) и други заинтересовани субекти съобразно конкретния случай.

Съгласно чл.60, ал.1 от Правилника е посочено, че регионалните картотеки са длъжни да предоставят медицинските експертни досиета за служебно ползване при поискване от Министерството на здравеопазването, Министерството на труда и социалната политика, НОИ и неговите териториални поделения, НЕЛК, съдебни органи, прокуратурата и органите на МВР. В чл.61 , ал.1 от Правилника е посочено, че медицинските експертни досиета и азбучните картони на лицата на които е определена степен на трайно намалена работоспособност се съхраняват в регионалната картотека за срок 40 години от последното решение на ДЕЛК,ТЕЛК И НЕЛК.

На официалната електронна страница на „Българска телекомуникационна компания“ АД на адрес: www.vivacom.bg са публикувани условия за ползване на планове „Инвалиди,“- „ Инвалиди 300“ и „Инвалиди 160“. Указва се ,че тези планове се предлагат от 01 април2009г.и важат за нови и настоящи абонати на дружеството с инвалидностнад 50%, като лицата с трайни увреждания от 50% инад 50 % могат да ползват само план „Инвалиди 300“, а лицата с трайни увреждания над 90% могат да ползват един от двата плана „Инвалиди 300“ или „Инвалиди 160“. Указано е, че плановете могат да се ползват след представяне на съответен документ от ТЕЛК. Също така е посочено, че плановете важат за периода на действие на Решението от ТЕЛК. А в случай, че абонатът не заяви ползване на друг план или не представи актуално действащо решение, след този срок инвалидния плансе прекратява.Тези условия препращат към „Общи условияна договора между БТК АД и абонатите на услуги предоставяни чрез обществената далекосъобщителна фиксирана мрежа на дружеството“. От това може да се напри предположение, че дружеството визира в искането си регистър „Клиентски данни- фиксирани услуги“. Общи условия с такова наименование са намерени, публикувани на официалната електронна страница на дружеството на адрес: www.vivacom.bg. Вт.11, т.2.1 тези Общи условия е посочено, че абонатът- физическо лице се идентифицира по следния начин:

-физически лица български граждани или чуждестранни граждани продължително или постоянно пребиваващи в РБ- с валиден документ за самоличност с вписани: име, ЕГН, или личен номер, постоянен адресна територията на Република България

– за физическилица, граждани на държава членкана Европейския съюз или на Европейското икономическо пространство- с удостоверение за пребиваване или карта за пребиваване.

– за всички други физически лицачуждестранни граждани, извън горните хипотези с валиден паспорт, съдържащ име, номер на паспорта , институция която го е издала и дата на раждане на лицето.

В т.23,б. „а“ от Общите условия е посочено, че БТКпредоставяспециални ценови пакети за хора с увреждания. в т.23.1 е посочено , че ценовият пакет по т.23, б.“а“се предоставяна хора с увреждания, за които органите на медицинската експертиза са установили степен на намалена работоспособност или намалена възможност са социална адаптация 50 или на д 50 на сто.

В Общите условия не е посочено, как да се удостоверявастепента на инвалидност.

В Искането до Комисията и в условията за ползване на планове „Инвалиди“ за хора с увреждания се използват с думите предоставя и представя съответен документ от ТЕЛК. Не става ясно дали лицето, което иска да полза съответния пакет предоставя за справка експертното решение от ТЕЛК/НЕЛК, или предоставя за съхранение копие от това експертно решение.Възниква въпросът ако се предоставя за справка, каква информация от това решение се съхранява в базите данни на дружеството и съхранява ли се такава изобщо, и ако се обработва такава информация защо тя не е заявена пред КЗЛД.

Буди недоумение и посоченото нормативно основание, на което се иска разрешение от КЗЛД, а именно чл.106 от Закона за гражданската регистрация. Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. В ал.2 на чл.1 ЗГР е посочено, че гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Регистърът на населението се подържа в електронен вид и формира Национална база данни „Население“. Регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл.3, ал.2 от ЗГР. За всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението. Съгласно чл.100 от ЗГР единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Регистърът на населението се поддържа в електронен вид и формира Национална база данни „Население“. Локална база данни „Население“ е част от регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в общината. За всяко физическо лице, подлежащо навписванев регистър на населението, се създава електронен личен регистрационенкартон в регистъра на населението. В чл.24 от Закона за гражданската регистрация е посочено, че общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението.

В чл.106, ал.1 от ЗГР е посочено, че данните от ЕСГРАОН се предоставят на:

1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;

2. държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия;

3. български и чуждестранни юридически лица- въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.

Исканата информация- дали по отношение на определени лица е налице загубена или намалена работоспособност или възможност за социална адаптация над 50 % с валидно решение на ТЕЛК , което е безсрочно или със срок на валидност след 01.01.2009г. не попада в обхвата на информацията, която се събира и обработва от ЕСГРАОН , не попада и в обема от информация, която формира национална база данни „Население“, поради което няма никакво право основание затази информация да се прилагачл.106 от Закона за гражданската регистрация. Не може да бъде подкрепено съждението изложено в искането до КЗЛД, че Националния осигурителен институт е орган компетентен да събира и обработва личните данни, доказващи наличието на съответната предпоставка за ползване на съобщителни услуги при преференциални условия и да ги предоставя на трети лица при условиятана чл.106 от Закона за гражданската регистрация.

Законът за гражданската регистрация е специален закон и неговите разпоредби не могат да се прилагат по никакъв начин за предоставянето на информация, съдържаща лични данни, която не касае гражданската регистрация и е събирана и съхранявана от субекти, които не са задължени субекти по този закон.

Неясно и защо тази информация се иска от Националния осигурителен институт, който е само един от субектите които я получава. Като беше посочено, по-горе съставянето, съхраняването и движението на медицинската документация на освидетелстваните лица от ТЕЛК и НЕЛК се осъществяват от регионалните картотеки на медицинските експертизи /РКМЕ// чл.55 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза ина регионалните картотеки на медицинскитеекспертизи /.

Предоставянето на исканатаинформация от Национален осигурителен институт на Българскателекомуникационнакомпания АД би представлявало „Обработване на лични данни”, чрез предоставянето им, съгласно легалната дефиниция, посочена в §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е „…всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършат по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като … разкриване чрез предаване………….предоставяне”.

Обработването на лични данни, чрез предоставянето им следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност. Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат, т.е. с принципа на целесъобразност. Предоставянето на информация следва също така да е законосъобразно, а самата информация пропорционална, т.е свързана и ненадхвърляща целите, за които се обработва.

В чл.27, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ) е посочено, че здравна информация са личните данни, свързани със здравословното състояние, физическото и психическото развитие на лицата, както и всяка друга информация, съдържаща се в медицинските рецепти, предписания, протоколи, удостоверения и в друга медицинска документация. Следователно в здравната информация съдържаданнии зазагубена или намаленаработоспособност на едно лице.

В чл.28, ал.1 от ЗЗ е посочено, че здравна информация може да бъде предоставяна на трети лица, когато:

1. лечението на лицето продължава в друго лечебно заведение;

2. съществува заплаха за здравето или живота на други лица;

3. е необходима при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;

4. е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания;

5. е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване;

6. е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;

7. е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт.

8. е необходима за нуждите на застраховател, лицензиран по т.2 или по т.1 и 2 от раздел ІІ, буква „А“ на приложение №1 към Кодекса за застраховането.

Информацията, дали по отношение на конкретно определени лица е налице загубена или намалена работоспособност или възможност за социална адаптация над 50 % с валидно решение на ТЕЛК, което и безсрочно или със срокна валидност след01.01.2009г., може да се категоризира като данни относно здравословното състояние и попада в така наречените „чувствителни данни”, чието обработване ЗЗЛД по принцип забранява (чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗЛД). Забраната за обработване на посочените данни не се прилага при наличието на някои изключения, предвидени в чл.5, ал.2 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.5, ал.2, т.2 от ЗЗЛД забраната за обработване на така наречените „чувствителни данни” отпада в случаите, в които физическото лице, за което се отнасят тези данни, е дало изрично своето съгласие за обработването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

При наличие на изрично съгласие, по смисъла на т.13 от§ 1 на ДР на ЗЗЛД, за предоставяне на такава информацияи след доказване на неговото наличие по несъмнен начинпред НОИ, няма пречка, при преценка НОИда предостави конкретна информация за конкретно физическо лице. Преценката за наличие или липса на законово основание за разпространяванеи предоставяне на лични данни, е предоставена изцяло на администратора на лични данни, от който се иска да предостави данните.

Визираните в исканетопланове„Инвалиди“ за хора с увреждания се предлагат от 1 април 2009г. Като условие за ползването им лицата следва да представят/ предоставят решение на ТЕЛК. Като от неясните формулировки не може да се разбере каква информация от тези решения фигурира в базите данни на БТК. Приложен списък с единни граждански номерана 334 154 лица, за които се твърди че са абонати на БТК, за които е нужна информация от НОИ. След като от БТК са поставили като условие за ползване на техните преференциални планове представянето/ предоставяне на такова решение от лицата,и служители на дружеството най- малкото са видели при сключване на договор един такъв удостоверителен документ и са приели че той не е фалшифициран, не става ясно защо от дружеството третират над триста хиляди души като потенциални закононарушители извършили документно престъпление по смисъла на Наказателния кодекс на Република България, за да искат такава проверка от НОИ. От приложеният списък с единни граждански номера, по никакъв начин не може да се направиобосновано предположение, че лицата, имащи тези единни граждански номера са клиенти на дружеството и ползват тези преференциални планове. Съществуват само не подкрепени с никакви доказателства твърдения от страна на дружеството.

В изложения казус следва да се има предвид и целта на Закона за защита на личните данни, която е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни.. В този случай с предоставянето на тази информация биха се нарушили и принципите на целесъобразност и пропорционалност, разписани в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данниизразява следното

Националният осигурителен институт не следва да предостави исканата информация- дали по отношение на определени лицае налице загубена илинамалена работоспособностили възможностза социалнаадаптация над 50% с валидно решение на ТЕЛК, което е безсрочноили със срок на валидностслед01.01.2009г., на Българската телекомуникационна компания „ АД,на посочените правни основания чл.106 от Закона за гражданската регистрация във връзка с чл.4 от Закона за защита на личните данни.