Относно: Поставени въпроси за спазване на Закона за защита на личните данни приприлагане на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Комисията за защита на личните данни в състав, председател: Венета Шопова, и членове: Валентин Енев, Красимир Димитров и Веселин Целков, на заседание, проведено на 13.05.2009 г. постави на разглеждане искане за становище с вх. №В-894/07.05.2009 г. от г-н Олимпи Кътев – председател на Подкомисия за проверки за конфликт на интереси. Искането е подадено във връзка с изразено от Комисията за защита на личните данни становище от 15.01.2009 г. по приложението на Закона за защита на личните данни при изпълнение на задължението по чл. 17, ал. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Становището на комисията от 15.01.2009 г. е в смисъл, че обявяването на лични данни от декларациите по чл. 12 в изпълнение на чл. 17, ал. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, с изключение на имената на декларатора, следва да става след изрично писмено съгласие на физическото лице – декларатор, оформено в отделен текст към същата декларация. Обявяването не трябва да съдържа изображение на подписа на декларатора.
В искането за становище се поставят конкретни хипотези, които възникват при обявяване на декларацията по чл. 12, т. 2 от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, като се очаква от искателя становище на комисията във връзка с прилагането на Закона за защита на личните данни при поставените хипотези.
Първият въпрос, поставен в искането е дали се смята нарушение на Закона за защита на личните данни обявяването на юридическите лица с нестопанска цел и на кооперациите, фирмата на едноличния търговец, както и търговските дружества, в които участва лицето, заемащо публична длъжност, декларирани в декларацията по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ, без да се посочва дяловото или акционерното участие.
В мотивите на становището от 15.01.2009 г. по приложението на Закона за защита на личните данни при изпълнение на задължението по чл.17, ал. 2 от ЗПРКИ, информацията за дяловото или акционерното участие на декларатора е посочена като пример на лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД, без да бъде изчерпателен.
В случай, че въпросът е поставен при условие на липса на съгласие на физическото лице, то настоящето становище ще бъде изразено въз основа на правилата и принципите за обработване на лични данни в контекста на закона, уреждащ осигуряване публичността на факти и обстоятелства, касаещи посочените в искането субекти на правото.
Информацията относно кооперациите, фирмата на едноличния търговец и търговските дружества, в които е декларирано участие е публична предвид нормата на чл. 11, ал. 1 от Закона за търговския регистър. В конкретния случай осигуряване публичността на данните в Търговския регистър е възложено на Агенцията по вписванията при спазване на Закона за търговския регистър и Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до Търговския регистър. Агенцията по вписвания е администратор на лични данни по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за защита на личните данни и по отношение дейността му в това качество може да се приложи нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на личните данни.
По отношение информацията относно участията в юридически лица с нестопанска цел приложение намират нормите на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Гражданския процесуален кодекс и Наредба № 14 от 24 юли 1991 г. за водене и съхраняване на регистрите за вписванията. Вписването в регистъра на ЮЛНЦ към съответния окръжен съд е гаранция за публичност и стабилност в гражданския оборот, тъй като чрез извършването на регистрацията се осигурява достъпност на вписаните обстоятелства, даващи детайлна информация относно вида, предмета на дейност, устройството и целите на регистрирания субект. В конкретния случай осигуряване на достъп до данните в регистъра на ЮЛНЦ е възложено на съответния окръжен съд по седалище на юридическото лице. Окръжните съдилища имат качеството на администратори на лични данни по смисъла на закона, като по отношение обработването на лични данни от тях приложение намира разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД.
Обработването на лични данни следва да е подчинено на принципите по чл. 2, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, и по-конкретно да се обработват законосъобразно и добросъвестно; да се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; и да бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват.
Разпространението на лични данни, като действие по тяхното обработване, може да бъде допустимо при наличие на едно от основанията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.
В конкретния случай следва да бъде преценено наличие на основание за допустимост на разпространението на информация за деклараторите, представляваща лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни и по-конкретно обявяването на юридическите лица с нестопанска цел и на кооперациите, фирмата на едноличния търговец и търговските дружества, в които е декларирано участие.
Безспорно е, че за разпространението на посочената по-горе информация не може да бъде приложено правилото на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД по отношение на задължените по чл. 17, ал. 2 от ЗПРКИ органи, тъй като не тяхно е нормативното задължение за осигуряване публичност и достъпност до посочената информация.
Към конкретната хипотеза неприложими са и основанията за допустимост на обработването на лични данни, посочени в чл. 4, ал. 1, т. 3-7 от ЗЗЛД, като в Становището си от 15.01.2009 г. по приложението на Закона за защита на личните данни при изпълнение на задължението по чл.17, ал. 2 от ЗПРКИ комисията е приела, че основанията по чл. 4, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗЗЛД за допустимост на обработването на лични данни, съдържащи се в декларациите, могат да бъдат отнесени единствено към действията по деклариране на обстоятелствата, посочени в ЗПРКИ, съхраняването, събирането и употребата на личните данни от компетентните, съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗПРКИ, лица и органи с оглед установяването на конфликт на интереси или несъвместимост, и предприемане на предвидените в закона действия.
Вторият въпрос, поставен в искането е дали могат без изрично писмено съгласие да се обявят кредиторите на лицето, заемащо публична длъжност, посочени в декларацията по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ, декларираните лица, с които има сключени договори в области, свързани с вземаните от него решения, както и свързаните лица, към които то има частен интерес, като не се посочва конкретния размер на задълженията.
Независимо дали кредиторите на лицето, заемащо публична длъжност, лицата, с които има сключени договори в области, свързани с вземаните от него решения, както и свързаните лица, към които то има частен интерес са физически или юридически лица, информацията за тях, обвързана с идентифицирано физическо лице – декларатор, представлява лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗЛД. В тази връзка по отношение разпространението на тази информация следва да се приложат принципите и правилата, предвидени в Закона за защита на личните данни. В Становището си от 15.01.2009 г. комисията подробно е посочила принципите за обработване на личните данни в контекста на целите на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси.
Особено внимание следва да се обърне на хипотезата, при която в посочената по-горе информация фигурират лични данни на трети лица. В този случай освен правата на физическите лица – декларатори следва да бъдат защитени и правата на останалите физически лица (кредитори, работодатели, възложители, свързани лица) при обработване на техните лични данни, което безспорно представлява дейстивието по разпространение на личните им данни чрез декларациите по чл. 12 от ЗПРКИ.
Третият въпрос, поставен в искането е могат ли да се обявяват на интернет страницата на подкомисията данните от декларациите по чл. 12, т. 2 от ЗПРКИ при условие, че се съдържат в декларацията по чл. 4, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности.
Предмет на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности е създаването на публичен регистър за деклариране на имущество, доходи и разходи на лицата, заемащи висши държавни длъжности в Република България.
По отношение предоставянето на достъп до публичния регистър по чл. 5, ал. 1 от ЗПИЛЗВДД законодателят е предвидил веднъж да се осъществява чрез страницата на Сметната палата в Интернет при спазване на Закона за защита на личните данни, втори път е предвидено достъпът до данните от публичния регистър по чл. 5, ал. 1 ЗПИЛЗВДД да се осъществява по реда на Закона за достъп до обществена информация и не на последно място е вменил в задължение на председателя на Сметната палата да публикува на страницата на Сметната палата в Интернет декларациите на лицата по чл. 2, ал. 1 от ЗПИЛЗВДД и имената на лицата по чл. 2, ал. 1, които не са подали декларации. Едновременно с горното обаче, в чл. 6, ал. 5 от ЗПИЛЗВДД е предвидено, че лицата по чл. 2, ал. 1 от същия закон имат право на достъп до регистъра по чл. 5, ал. 1 относно личните си декларации, което може да наложи извода за неприложимост на това право по отношение на третите лица.
Предоставянето на обществен достъп до регистъра по чл. 5, ал. 1 от ЗПИЛЗВДД като действие по обработване на лични данни е предвидено от закона и в тази връзка е приложима нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗЗЛД, но по отношение на администратора на лични данни, на когото е възложено конкретното обработване – председателя на Сметната палата. На този администратор е възложено и изпълнението на задача в обществен интерес (чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗЛД) – поддържането на публичен регистър за деклариране на имущество, доходи и разходи на лицата, заемащи висши държавни длъжности в Република България, както и извършването на проверка за достоверността на декларираните факти, които подлежат на вписване, обявяване или удостоверяване. Всяко допълнително разпространние на личните данни от публичния регистър, освен в хипотезата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД би било непропорционално и надхвърлящо целите, за които се обработват.
Следва да се отбележи, че всеки администратор на лични данни обработва лични данни на свое собствено основание. И това основание трябва да бъде едно от посочените в чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД.
Във връзка с изложеното по-горе и на основание чл. 10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни изразява следното
СТАНОВИЩЕ:
Информацията относно юридическите лица с нестопанска цел и на кооперациите, фирмата на едноличния търговец и търговските дружества, в които участва лицето, заемащо публична длъжност, кредиторите, декларираните лица, с които има сключени договори в области, свързани с вземаните от декларатора решения, както и информация за свързаните лица, към които то има частен интерес, декларирани в декларацията по чл.12, т. 2 от ЗПРКИ, отнесена към идентифицирано физическо лице – декларатор представлява лични данни по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за защита на личните данни.
Всяко допълнително разпространение на личните данни от публичния регистър по чл. 5, ал. 1 от Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, с изключение на хипотезата по чл. 4, ал. 2 от ЗЗЛД, от администратор на лични данни, различен от председателя на Сметната палата, би било непропорционално и надхвърлящо целите, за които се обработват конкретните лични данни в този регистър.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ВЕНЕТА ШОПОВА
