Становище на КЗЛД по въпроси, касаещи правото на достъп до карти на възстановената собственост и кадастрални карти, както и до регистрите към тези карти

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в състав: председател: Венета Шопова, и членове: Красимир Димитров и Валентин Енев, на редовно заседание, проведено на 09 октомври2013г., искане за становище с вх. рег.№П-6222/2013г. от
г-н И.Е. и г-н И.И.– Изпълнителни директори на „Ю.П.Б.” АД във връзка с приложението на Закона за защита на личните данни.

Получено е искане за становище с вх.№П-6222/2013г. от г-н И.Е. и г-н И.И.– Изпълнителни директори на „Ю.П.Б.” АДс отправени въпроси, касаещи правото на достъп до карти на възстановената собственост и кадастрални карти по трасето на проекта „Г.Ю.П.“, както и до регистрите към тези карти. В искането е посочено, че проектът „Г.Ю.П.“ е приоритетен енергиен обект за Република България, който е обявен за обект с национално значение и за национален обект с Решение №876 на Министерския съвет от 2 декември 2011 година. За реализацията на проекта е подписано Споразумение между правителството на Република България и правителството на Руската Федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България (ратифицирано със закон, приет от 40-то Народно събрание на 25 юли 2008г.; ДВ, бр. 69 от 2008г., обн. ДВ. бр.99 от 18 Ноември 2008г.). В чл.12 на това Споразумение, българската страна е поела ангажимент, чрез предоставянето на газопровода на статут „обект с национално значение“, както и чрез използването на други норми, предвидени от законодателството на Република България, да осигурява условия за придобиване на права върху поземлени имоти на територията на България, които отговарят на целите и условията на строителството на газопровода, а така също и на такива права по отношение на посочените поземлени имоти, които осигуряват безпрепятственото осъществяване на строителството и експлоатацията на газопровода.

В тази връзка е уточнено, чевъзложителят на инвестиционното предложение за територията на Република България -“Ю.П.Б. АД“ е сключил договор за възлагане на услуги по придобиване на вещните права, необходими за изграждане и строителство на газопровод „Ю.П.“. За изпълнител по договора е избрано дружеството „М.С.“ ООД. За целите на реализация на проекта, както и за изпълнение на услугите по сключения договор изпълнителят трябва да събира и обработва лични данни (актуални данни за собствеността, трите имена, ЕГН, адрес) за собствениците и носителите на други вещни права върху имотите, разположени и засегнати от трасето на Г.Ю.П. В искането е посочено, че „М.С.“ ООД среща проблеми при осигуряване достъпа до различните видове регистри, като мотивите за отказ са били свързани със защита на личните данни на собствениците и титулярите на други вещни права.

Обърнато е внимание, че без набиране на необходимата информация за засегнатите от трасето собственици, реализацията на проекта е немислима. Това само по себе си води до невъзможността да се установи контакт с лицата, да се сключат съответните договори за учредяване на вещните права и да се заплатят обезщетенията, които са предвидени в законодателството. Като източници на тези данни са посочени: картата на възстановената собственост и кадастралните карти, както и поддържаните към тях регистри, данните от поземлените комисии, данни от службите по вписванията, локални бази данни за населението, съхранявани от общинските администрации, както и Национална база данни, поддържана от ГД „ГРАО“ към Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

„Ю.П.Б.” АД е изразило становище, че за дружеството възникват основанията по чл.4, ал.1, т.5 от Закона за защита на личните данни, а именно че то обработва лични данни за изпълнение на задача, която се осъществява в обществен интерес,поради следните основания: обект „Г.Ю.П.“ се реализира въз основа на международен договор, ратифициран със закон и част от вътрешното законодателство; Проектът се ползва със статут на обект с национално значение и национален обект- статут, който се предоставя само на обекти, които са от важен държавен и обществен интерес; В реализацията на проекта участва българската държава чрез Български енергиен холдинг АД, който е собственик на 50 % от капитала на „Ю.П.Б.“ АД.

Предвид това „Ю.П.Б.” АД се е обърнал към КЗЛД с молба за становище, относно възможността за предоставяне на информация относно актуални данни за собствеността по трасето на газопровода, както и следните данни: имена, ЕГН и адрес на собствениците и носителите на други вещни права върху тези имоти, от следните регистри: Регистрите към Картата на възстановената собственост; Кадастралната карта и кадастралните регистри; Национална база данни „Население”, локална база данни „Население”; Достъп до решения за възстановяване на собствеността, съхранявани от Общинските служби по земеделие (архив на поземлените комисии).

Отправена е също така молба за отговор във възможно най-кратки срокове, тъй като забавянето в процеса по набиране на данните за собствениците препятства процеса по учредяване на вещни права и следователно издаването на необходимите разрешения за реализация на строителството.

С оглед обстоятелството, че от така постъпилото искане не става категорично ясно дали „Ю.П.Б.” АД иска директен достъп до съответните бази данни или предоставяне от тези бази на конкретни данни за собствеността на терените по трасето наГ.Ю.П. и данни, идентифициращи собствениците на тези терени– физически лица, както и кои са конкретните регистри, до които се иска достъп или от които ще се искат данни,списмо рег.№П-6304/30.09.2013г. бе изискано допълнително изясняване на тези параметри на искането за становище. В полученият отговор рег.№П-6333/01.10.2013г. от страна на „Ю.П.Б.” АД бяха изяснени тези детайли.

„Ю.П.Б.” АД е акционерно дружество с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр.София, ***** и с предмет на дейност: проектиране, развитие, финансиране, изграждане и експлоатация на газопроводна система на територията на Република България, част от трансграничната газопроводна система, позната под името Ю.П., както и всякаква друга дейност, незабранена от закона. в случай, че българското законодателство изисква разрешение или лиценз, или регистрация за извършване на някоя дейност, то тази дейност се осъществява след получаване на такова разрешение или лиценз, или регистрация.

„Ю.П.Б.” АД е администратор на лични данни и като такъв е подал заявление и е вписан в Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри при КЗЛД под №382131, като е заявил поддържането на два броя регистри: Договори и Персонал. Във връзка с поддържания регистър Договори са декларирани следните основни параметри:

Цел за обработване на лични данни: финансово-счетоводна дейност;

Категория физически лица, за които ще се обработват данните- регистърът събира и съхранява лични данни на физически лица, с които дружеството е сключило или предстои да сключи предварителни и/или окончателни договори за придобиване на собственост и/или учредяване на ограничени вещни права и/или сервитутни права на преминаване и прокарване във връзка с изграждането на газопровод, известен под името „Ю.П.“, както и за лицата, с които дружеството сключва договори за възлагане на доставки във връзка с проектирането, строителството и въвеждане в експлоатация на същия газопровод;

Нормативни основания– Закона за енергетиката, Закона за задълженията и договорите, Търговския закон, Закона за счетоводството;

Категории лични данни, отнасящи се до физическите лица: име, ЕГН, адрес; паспортни данни, месторождение, телефон, участие и/или притежаване на дялове или ценни книжа в дружества, имотно състояние, финансово състояние, образование, трудова дейност, семейно положение;

Категории получатели, на които личните данни могат да бъдат разкривани: физически лица, за които се отнасят данните; на лица, ако е предвидено в нормативен акт, на лица за защита живота и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните, на лица в изпълнение на задача за защита на обществен интерес, на лица, обработващи личните данни;

Източници, от които се събират данните: от физическите лица, за които се отнасят, от публичните регистри.

„М.С.”ООД е администратор на лични данни и като такъв е подал заявление и е вписан в Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри при КЗЛД под №16736, като е заявил поддържането на един регистър- Контрагенти. Съобразно изложената в искането информация отношенията между „Ю.П.Б.” АД и „М.С.”ООД, които възникват във връзка с обработване на лични данни на физически лица– собственици или носители на други вещни права върху недвижимите имоти по трасето на газопровод „Ю.П.” са отношения между администратор и обработващ, по смисъла на чл.24 от ЗЗЛД. Отношенията между администратора и обработващия лични данни се уреждат с нормативен акт, писмен договор или с друг акт на администратора, в който се определя обемът на задълженията, възложени от администратора на обработващия данните.За вреди, причинени на трети лица от действия или бездействия на обработващия данни, администраторът отговаря солидарно с него.

Кадастърът се създава, поддържа и съхранява от Агенцията по геодезия, картография и кадастър към министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тя е вписана като администратор на лични данни в Регистъра на администраторите на лични данни и водените от тях регистри при КЗЛД под №0000019, като е заявила поддържаните от нея регистри. В качеството й на администратор на лични данни Агенцията е длъжна да предприеме необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване. Към нея трябва да бъде насочено и конкретното искане от страна на администратора на лични данни- „Ю.П.Б.” АД относно предоставяне на желания обем лични данни съобразно целите, за които последните са необходими. Именно тя следва да извърши преценката и ще носи отговорността, по отношение на наличие на условие за допустимост на обработването на данните под формата на тяхното предоставяне, както и относно това дали са спазени принципите при тяхното обработване.

Кадастър е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от закона ред, който обхваща: данни за правото на собственост върху недвижимите имоти; данни за другите вещни права върху недвижимите имоти; данни за държавните граници, границите на административно-териториалните единици, землищните граници и границите на територии с еднакво трайно предназначение. Тези данни се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри. Съдържащата се в Кадастралния регистър на недвижимите имоти информация, част от която по своето естество съставлява лични данни по смисъла на закона , е както следва:

1. данни за поземлените имоти: идентификатор- нов и стар; площ; трайно предназначение; начин на трайно ползване; адрес; номер на партидата на имота в имотния регистър;

2. данни за сградите: идентификатор- нов и стар; застроена площ; брой етажи; предназначение; адрес; номер на партидата на имота в имотния регистър;

3. данни за самостоятелните обекти в сгради: идентификатор; площ по документ; адрес; предназначение; номер на партидата на имота в имотния регистър;

4. данни за собствениците и носителите на други вещни права;

5. данни за актовете, от които собствениците и носителите на други вещни права черпят правата си, както и данни за правата.

Данните за собствениците и носителите на други вещни прававключват:

1. името, ЕГН или друг идентификационен номер, адреса- за собственик- физическо лице, а за едноличен търговец- и наименованието, седалището и кода по БУЛСТАТ;

2. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер- за собственик- юридическо лице;

3. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на държавното юридическо лице, на което е предоставено управлението- за недвижимите имоти- държавна собственост;

4. наименованието, организационната форма, седалището и кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер на организациите или юридическите лица на общинска бюджетна издръжка, на които е предоставено по реда на чл.12, ал.1от Закона за общинската собственост стопанисване и управление на недвижимите имоти- общинска собственост;

5. наименованието и кода на общината по ЕКАТТЕ- за недвижимите имоти- общинска собственост;

6. данни за съда, за вида на регистъра и номера на тома и партидата- за местните юридически лица, които са регистрирани в съдебен регистър, и за чуждестранни юридически лица, регистрирали клон в Република България;

7. кода по БУЛСТАТ или друг идентификационен номер- за местните и чуждестранните юридически лица, които нямат съдебна регистрация.

Данните за актовете и за правата, от които собствениците и носителите на други вещни права черпят правата си, съдържат:

1. вида на акта- нотариален или друг акт по чл.112 от Закона за собствеността, подлежащ на вписване, включително договор за аренда, концесия или наем за срок, по-дълъг от една година;

2. данни за издателя, номера и датата на издаване или номера и датата на вписване в книгите по вписванията, съответно в имотния регистър;

3. вида на правото- право на собственост, право на строеж, право на пристрояване, право на надстрояване, право на ползване, включително концесия;

4. срока, ако правото е срочно;

5. вида на собствеността: частна- на физически или юридически лица, на общините или на държавата, публична общинска, публична държавна или изключителна държавна собственост;

6. идеалните части (дяловете)- при съсобственост.

Съгласно чл.55 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) Агенцията по геодезия, картография и кадастър издава при поискване справки от кадастралната карта и кадастралните регистри. Справките могат да бъдат устни и писмени, като писмените са: скици- копия от кадастралната карта с извлечение от кадастралните регистри, а за самостоятелен обект в сграда- и схема на обекта; скици- копия от кадастралната карта с извлечение от кадастралните регистри и схема на самостоятелен обект в сграда, съдържащи и допълнителни кадастрални данни. Устните справки могат да се дават и по телефон, телефакс или чрез други технически средства, като справка, осъществена чрез пряк достъп до информационната система, има значението на устна справка. При предоставяне на справките се дава информация и относно актуалността на данните в тях, особено в случаите на предоставена допълнителна информация. Съгласно чл.58, ал.1 от ЗКИР условията и редът за предоставяне на кадастрални, геодезически и картографски материали и данни се определят с наредба, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. /След извършена служебна справка не се установи към настоящия момент да има приета такава наредба./

В тази връзка следва да се посочи, че чл.8, ал.1 от ЗКИР провъзгласява публичния характер на кадастъра. Предоставената възможност за публичния достъп до информацията, в съответствие с установената международна практика, гарантира прозрачност и сигурност на данните и намалява риска от фалшификации в сделките с недвижими имоти.

Картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). Съгласно чл.7 от Наредба №49 ОТ 5ноември 2004г. за поддържане на картата на възстановената собственост (Наредба №49) министърът на земеделието и горите издава заповед за създаване и поддържане на КВС по землища и общини. В резултат от изпълнението на дейностите за създаване на КВС изпълнителят на техническите дейности, определен по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП), предава в Общинската служба по земеделие и гори(ОСЗГ) следните материали:

1. карта на възстановената собственост на землището- в цифров и графичен вид (върху паус);

2. регистър на поземлените имоти- в цифров вид и на хартия;

3. регистър на собствениците- в цифров вид и на хартия;

4. анализ на грешките и предложение за начина на тяхното отстраняване;

5. магнитен носител за еднократен запис на данните по т.1 и 2.

Регистрите към КВС обединяват данни за имотите и собствениците съгласно Наредба №49. За всеки имот от картата на възстановената собственост се открива партида въз основа на влезлите в сила решения за възстановяване на правото на собственост и други актове към деня на заповедта по чл.7 и посочени в приложение №3 от Наредба №49, като номерът на партидата съвпада с номера на имота.

Партидите се състоят от следните части:

1. част „А“- данни за имота;

2. част „Б“- собственици;

3. част „В“- вещни права, сервитути, наем и аренда, искови молби;

4. част „Г“- ипотеки;

5. част „Д“- възбрани и други тежести;

6. част „Е“- административни ограничения на ползването.

Партидите се подреждат по възходящ ред на номерата и записът им е в цифров вид и на хартия. Документите, послужили като основание за първоначално регистриране и регистриране на промени, се съхраняват в досието на партидата, досиетата на партидите се съхраняват в ОСЗГ. Партидата отразява актуалното състояние на имота, като информация за извършените с имота промени се предоставя чрез удостоверение за история на имота по реда на глава осма от Наредба №49. Съгласно чл.50, ал.1 от Наредба №49 всеки може да поиска справка за вписванията в регистрите за отделни имоти при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и на Закона за защита на класифицираната информация, като изрично е посочено в ал.2, че заявителят не може да изисква предоставянето на данни, предназначени за служебно ползване или представляващи друга защитена по закон информация.

Справките могат да бъдат устни и писмени и се извършват от ОСЗГ въз основа на молба, вписана в регистъра за справки. Следователно искането, при възникнала необходимост, за получаване на справка следва да бъде насочено към съответното ОСЗГ в района, на която община се намира имота по трасето на газопровода. Удостоверение за определена партида или копие от партидата, отразяваща правното състояние на имота към момента на справката по наличните в регистъра данни, се издава само по писмена молба. Справките се издават само за сведение и нямат правното значение на справка в службата по вписванията, което изрично се посочва в тях (чл. 51, ал.2 от Наредба №49).Справката е по образец, утвърден от министъра на земеделието и горите. Справки в досието на партидата, включително и издаване на копия от съдържащите се в него документи, се извършват след подаване на писмена молба.

Съгласно чл.57 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (ППЗСПЗЗ) органи по поземлената собственост са МЗХ, областните дирекции „Земеделие“ и общинските служби по земеделие. Органите по поземлената собственост имат правомощия по управление, контрол и регулиране на поземлените отношения. Общинските служби по земеделие: възстановяват собствеността върху земи по реда на ЗСПЗЗ и този правилник, съхраняват, поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на ЗСПЗЗ и този ППЗСПЗЗ.

Възстановяването на собствеността върху горите и земите от горския фонд се извършва от съответните общински служби по земеделие към МЗХ. Общинската служба по земеделие се произнася с решение за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд в съществуващи, възстановими на терена стари реални граници и/или нови реални граници в срок до дванадесет месеца от изтичането на срока по ал.1 на чл.13 от Закон за възстановяване на собствеността върху горите и земите е от горския фонд (ЗВСГЗГФ).

Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии- и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.

Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Гражданската регистрация на физическите лица в Република България се основава на данните в актовете за тяхното гражданско състояние и на данните в други актове, посочени в закон. Вписването в регистъра на населението се извършва в общините по постоянния адрес на физическите лица. В регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват /в населеното място, в което е настъпило събитието/ събитиятараждане, брак и смърт за всички лица, които към момента на настъпване на събитието са български граждани, и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Република България, като отговорността за гражданската регистрация на територията на конкретна община е на кмета на общината, съобразно разпоредбата на чл.4, ал.3 от Закона за гражданската регистрация.

Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях (чл. 100 Закон за гражданската регистрация). Методическото ръководство и контролът на дейностите, свързани с гражданското състояние, гражданската регистрация и автоматизираните информационни фондове, се осъществяват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството със съдействието на Министерството на правосъдието и Комисията за защита на личните данни (чл.113 от Закона за гражданската регистрация). С оглед на гореизложеното следва да се посочи, че министърът на регионалното развитие и благоустройството е администратор на лични данни по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗЗЛД. Като такъв, той е длъжен да предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване.

Във всички случаи на осъществяване на действия по предоставяне на лични данни от регистрите към Картата на възстановената собственост; Кадастралната карта и кадастралните регистри; Национална база данни „Население”, локална база данни „Население”; Достъп до решения за възстановяване на собствеността, съхранявани от Общинските служби по земеделие (архив на поземлените комисии), същите съставляват действия по обработване на лични данни по смисъла на легалната дефиниция, посочена в § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, т.е. всяко действие или съвкупност от действия, които могат да се извършват по отношение на личните данни с автоматични или други средства, като събиране, записване, организиране, съхраняване, адаптиране или изменение, възстановяване, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване, предоставяне, актуализиране или комбиниране, блокиране, заличаване или унищожаване.

По смисъла на §1, т.5 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД, „предоставяне на лични данни” са действия по цялостно или частично пренасяне на лични данни от един администратор към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея и съставлява обработване на лични данни по смисъла на закона.

По отношение законосъобразните условия, при които се допуска обработването на лични данни, се прилагат разпоредбите на чл.4 от ЗЗЛД, според който обработването на лични данни (в случая предоставянето на данни от посочените по горе регистри) се допуска, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените и дадени алтернативно в закона условия за допустимост, а именно:

1. обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни;

2. физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие;

3. обработването е необходимо за изпълнение на задължения по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните, е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане;

4. обработването е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което се отнасят данните;

5. обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес;

6. обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;

7. обработването е необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните.

Достатъчно е наличието на поне едно от горепосочените и дадени алтернативно в закона основания, за да е налице допустимо и законосъобразно обработване на лични данни. Доказателствената тежест по отношение на наличие на едно от основанията за допустимост на обработването на лични данни е на администратора, искащ съответния обем информация, като преценката по отношение на неговото наличие за всеки един конкретен случай е на администратора, предоставящ данните. Следователно искането за предоставяне на достъп до данни от посочените, в настоящото становище, по-горе регистри, придружено със съотносимите доказателства и информация относно обема, целите и наличието на условие за допустимост на обработването, подадено от страна на „Ю.П.Б.” АД, следва да бъде насочено към администратора, поддържащ съответния регистър, от който дружеството ще иска предоставяне на съответен обем данни. В правото на последния е да извърши преценка по отношение на наличието на допустимост и законосъобразност на обработване на данните посредством тяхното предоставяне. Следва да се има предвид и административно наказателната разпоредба на чл.42, ал.1 от ЗЗЛД, съгласно която администраторът на лични данни се наказва с глоба или с имуществена санкция от 10 000 до 100000лв., в случай че обработва лични данни, без да е налице поне едно от дадените алтернативно в закона основания за допустимост на обработванена лични данни и в нарушение на принципите за тяхната обработка. Именно поради изложеното по-горе считам, че е изключително важно да се даде възможност на администратора на лични данни, поддържащ съответния регистър, да извърши самостоятелно горепосочената преценка.

Проектът „Ю.П.” за България стартира със Споразумение между Правителството на Република България и Правителството на Руската Федерация за сътрудничество при създаването на газопровод за транзит на природен газ през територията на Република България, подписано на 18 януари 2008г. в София (ратифицирано със закон, приет от 40-то Народно събрание на 25 юли 2008г., Обн. ДВ бр. 69 от 5 август 2008г.). През ноември 2010г. са подписани Споразумение между акционерите и Устав на съвместна проектна компания „Ю.П.Б.” АД, учредена през декември 2010г., с акционери БЕХ ЕАД и ОАО Г.

С Решение №876 от 2.12.2011г. на Министерски съвет обект: „Газопровод „Ю.П.“ в отсечката, която ще се изгради на територията на Република България, е обявен за обект с национално значение. С оглед изложеното следва да се отчете изключителната обществена значимост на проекта, като в тази връзка се приема възможността по отношение на наличие на основание за допустимост на обработване на търсените лични данни да намери приложение чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗЛД- обработването е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес. В конкретния казус„Ю.П.Б.” АД, при подаване на искането за съответния достъп и получаване на информация от съответните регистри, следва да представи пред администратора, предоставящ данните, надлежни доказателства с цел доказване на наличие на горепосоченото основание за допустимост на обработването.

В чл.2, ал.2 от ЗЗЛД са определени принципите, при спазването на които следва да се обработват лични данни или личните данни следва:

1. се обработват законосъобразно и добросъвестно;

2. се събират за конкретни, точно определени и законни цели и да не се обработват допълнително по начин, несъвместим с тези цели; допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че администраторът осигури подходяща защита, като гарантира, че данните не се обработват за други цели;

3. бъдат съотносими, свързани със и ненадхвърлящи целите, за които се обработват;

4. бъдат точни и при необходимост да се актуализират;

5. се заличават или коригират, когато се установи, че са неточни или непропорционални по отношение на целите, за които се обработват;

6. се поддържат във вид, който позволява идентифициране на съответните физически лица за период не по-дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват; личните данни, които ще се съхраняват за по-дълъг период за исторически, статистически или научни цели, се поддържат във вид, непозволяващ идентифицирането на физическите лица.

Правото на защитата на физическите лица от злоупотреби с личната им информация и неправомерна намеса в техния личен живот се гарантира от горепосочените принципи, които са в основата на действащото законодателство, регулиращо обществените отношения в сферата на защитата на личните данни. За да е налице добросъвестно обработване, администраторът на лични данни следва предварително да е уведомил точно и правилно физическото лице за целите на обработката, като не използва данните за цели, различни от обявените. Обработването трябва да е законосъобразно, т.е. администраторът на лични данни трябва да съблюдава всички разпоредби на законите и подзаконовите актове, свързани със защитата на личните данни и да действа в рамките на притежаваните, съгласно тях, правомощия. Друго основно правило е, че данните следва да бъдат пропорционални и да съответстват адекватно на целите, за които се обработват, т.е. предоставеният от кадастралния регистър обем данни следва да бъде съотносим и ненадхвърлящ целта, за която е необходим, а именно изпълнение поетите от дружеството задължения, свързани с инвестиционния процес по създаване на проект на газопровода. Администраторът на лични данни- „Ю.П.Б.” АД трябва да обработва само минимално необходимото количество информация за всяко физическо лице, нужно за целите на обработването, като допълнителни данни за лицето могат да се записват само когато събраната вече информация е недостатъчна за постигането на обявените цели. В противен случай допълнителната информация ще бъде „прекомерна” за нуждите на обработването и поради това не трябва да бъде съхранявана.

Едновременно с наличието на условие за допустимост и спазване на принципите за обработване на лични данни, администраторът следва да изпълни и задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл.20 от ЗЗЛД, съгласно които администраторът на лични данни е задължен да предостави на физическото лице, чиито данни обработва, следната информация:

– данните, които идентифицират администратора и неговия представител;

– целите на обработването на личните данни;

– получателите или категориите получатели, на които могат да бъдат разкрити данните;

– данните за задължителния или доброволния характер на предоставяне на данните и последиците от отказ за предоставянето им;

– информация за правото на достъп и правото на коригиране на събраните данни.

Информацията по чл.20, ал.1, т.3– 5 от ЗЗЛД, както и всяка друга информация, свързана с обработването на данните, се предоставя след извършване на преценка за необходимостта от предоставянето с цел гарантиране на справедливо обработване на данните по отношение на физическото лице, за което се отнасят, като тази преценка се извършва от администратора за всеки конкретен случай.

За извършени от администратора на лични данни нарушения по чл.20, ал.1 от ЗЗЛД, е предвидено наказание в отделна санкционна норма, като размера на санкцията варира от 2000 до 20000лв.

С оглед на горното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни изрази следното

1. При предоставяне на лични данни от един администратор на друг администратор на лични данни следва да е налице поне едно от посочените и дадени алтернативно чл.4, ал.1 от ЗЗЛД условия за допустимост на обработването. Наличието на такова условие е в тежест на доказване от администратора, искащ личните данни. Преценката по отношение на неговото наличие или липса, във всеки конкретен случай, е на администратора, предоставящ данните. В настоящия казус исканата информация може да бъде предоставена на основание чл.4, ал.1, т.5 от ЗЗЛД- за изпълнението на задача, осъществявана в обществен интерес.

2. Данните на физическите лица следва да се обработват при стриктно спазване на принципите за целесъобразност и пропорционалност на данните, т.е. да се обработва минимално необходимото количество данни съобразно целите, както и характера и вида на данните да са съотносими с тях.

3. Администраторът на лични данни „Ю.П.Б.” АД следва да изпълни произтичащите от закона задължения за уведомяване на физическите лица, чиито данни ще обработва, съгласно чл.20, ал.1 от ЗЗЛД и след извършване на преценка по чл.21 от ЗЗЛД.

4. Обработваните лични данни трябва да се отнасят единствено до конкретните физически лица– собственици или носители на други вещни права върху недвижими имоти по трасето на газопровода.

5. В случаите, в които за обработването на данни има нормативно установен срок, същите следва да се обработват в рамките на този срок. В случаите, в които не е налице такъв срок, администраторът е длъжен да обработва данните за период не по дълъг от необходимия за постигане на целите, за които са били получени те. Администраторът на лични данни определя срокове за провеждане на периодични прегледи относно необходимостта от обработване на данните, както и за заличаване на личните данни, като мерките и сроковете за това се определят с инструкция на администратора на лични данни.