Становище на КЗЛД относно искане от кмета на район С., Столична община по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков, на заседание, проведено на 20.06.2012г., разгледа искане с вх.№2110/26.03.2012г. от инж. Т.К.- кмет на район С., Столична община, в което е отправена молба за становище от Комисията за защита на личните данни на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни.

В Комисията за защита на личните данни е постъпило писмо от инж. Т.К. – кмет на район С., Столична община, в което се посочва, че в район С. са зачестили искания от страна на Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане” за издаване на удостоверение за семейно положение на лице, наето на работа в чужбина, позовавайки се на Регламент на Съвета (ЕИО) №1408/71. Отправено е искане за становище до КЗЛД относно това редно ли е Дирекция „Социално подпомагане” да получи исканото удостоверение. Към искането за становище е приложено копие на писмо изх.№07-0066/12.03.2012г. на АСП ДСП „С.”. Приложеното копие е адресирано до кмета на район С., подписано е от директора на Агенция за социално подпомагане, дирекция „Социално подпомагане” С. В писмото е посочено, че „във връзкас поискана по реда на Регл.1408/71 информация от социалните служби на Австрия, касаещи състава на семейството на наето там лице моля Вашето разпореждане да ни бъде издаденоудостоверение за семейно положение и членове на семейството на лицето В.К., ЕГН ******, с П.А. ж.к. *** бл.***.”

Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. В ал.2 на чл.1 отЗГР е посочено, че гражданска регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите на актовете за гражданско състояние и вписване на лицата в регистъра на населението. Гражданската регистрация включва съвкупност от данни за едно лице, които го отличават от другите лица в обществото и в семейството му в качеството на носител на субективни права, като име, гражданство, семейно положение, родство, постоянен адрес и др. Регистърът на населението се подържа в електронен вид и формира Национална база данни „Население”. Регистърът на населението се състои от електронните лични регистрационни картони на всички физически лица по чл.3, ал.2 от ЗГР. За всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението. Съгласно чл.100 от ЗГР Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и източник на лични данни за тях. Регистърът на населението се поддържа в електронен вид и формира Национална база данни „Население”. Локална база данни „Население” е част от регистъра на населението и се състои от електронните лични регистрационни картони на физическите лица с постоянен и/или настоящ адрес в общината. За всяко физическо лице, подлежащо на вписване в регистъра на населението, се създава електронен личен регистрационен картон в регистъра на населението. В чл.24 от Закона за гражданската регистрация е посочено, че общинската администрация издава удостоверения въз основа на регистъра на населението. Удостоверенията за родствени връзки се изисква в случаите, когато едно лице следва да определи родствените си връзки с друго/и лице/лица. Такива удостоверения се издават от общинската администрация въз основа на регистъра на населението и данните вписани в него /чл.24, ал.1/.

Предоставянето на лични данни на физически лица, съдържащи се в „Локална” база данни „Население”би представлявало „Обработване на лични данни”, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД. Това е „Всяко действие или съвкупност отдействия, които могат да се извършат по отношениена личните данни с автоматични или други средства, като…………разкриване чрез предаване…………………..предоставяне”.

В чл.106 от ЗГР е посочено, че данните от ЕСГРАОН се предоставят на:

1. българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси;

2. държавни органи и институции съобразно законоустановените им правомощия;

3. български и чуждестранни юридически лица – въз основа на закон, акт на съдебната власт или разрешение на Комисията за защита на личните данни.

По отношение законосъобразните условия, при които се допуска обработването на лични данни, се прилагат разпоредбите на чл.4 от ЗЗЛД, според който обработването на лични данни е законосъобразно, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените и дадени алтернативно условия за допустимост на обработването.

Предоставянето на информация, съдържаща лични данни, от длъжностните лица по гражданското състояние, може да се извършва само при наличие на една от хипотезите,разписанив чл.4 от ЗЗЛД и в съответствие с разпоредбите на чл.106 от Закона за гражданската регистрация. Закона за гражданската регистрация (ЗГР) се явява специален по отношение на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) при предоставяне на лични данни на трети лица. В тези случаи на администратора на лични данни следва да спазват разпоредбите на и чл.106, ал.1 от ЗГР, където са изброени лицата и условията, при които се предоставят данни от гражданската регистрация, съдържащи се в регистрите на населението.

Обработването на лични данни, чрез предоставянето им следва да се извършва в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните. Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат. т.е. с принципа на целесъобразност. Предоставянето на информация следва да следва също така да е законосъобразно, а самата информация пропорционална. Във всички случаи информация, съставляваща лични данни и касаеща физически лица, може да се предостави само при наличие на поне едно от изрично посочените в чл.4 от ЗЗЛД основания за допустимост на обработването на лични данни.Наличието на условие за допустимост за обработване на лични данни е в тежест на доказване от страна на администратора, искащ личните данни.Във всеки конкретен случай обемът на предоставените данни винаги следва да е съобразен с целта, за която същите се искат.

От искането за становищеможе да се направи обосновано предположение, че се касае за Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета от 14юни 1971г. за прилагане на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейската общност. За да се реализира свободата на движение на наетите и самостоятелно заетите лица, са установениправила за координиране на системите за социално осигуряване. Тези координационни правила са въведени с Регламент (ЕИО) №1408/71 на Съвета от 14юни 1971г. и с регламента за неговото прилагане – Регламент на съвета(ЕИО) №574/72. Регламент (ЕИО) № 1408/71 се прилага на територията на всички държави – членки на Европейския съюз и в страните от Европейското икономическо пространство, които не са членки (Норвегия, Лихтенщайн и Исландия). По отношение на държавите членки България прилага регламентите от дататано присъединяването си към ЕС (01.01.2007). От този момент регламентите за координиране на схеми за социална сигурност са задължителни в тяхната цялост, техните правни норми имат пряко действие във всички държави членки и са с приоритет пред националното законодателство в случай на противоречие. Съгласно чл. 15 от Закона за нормативните актове нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Ако нормативен акт противоречи на регламент на Европейския съюз, прилага се регламентът. От искането за становище и от приложеното към него писмо не става ясно каква е целта на предоставяне на личните данни, съдържащи се в едно удостоверение за семейно положение, а има просто позоваване на Регламент № 1408/71 без посочване на основания за исканото предоставяне на лични данни.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни изразява следното

Регламентите,в това число и Регламент №1408/71 са задължителни в тяхната цялост, техните правни норми имат пряко действие във всички държави – членки и са с приоритет пред националното законодателство в случай на противоречие. Във всеки случай на искане за предоставяне на лични данни администраторът на лични данни следва да прецени дали искането е обосновано и доказано и при наличие на тези условия Регламента позволява документа да бъде издаден.