Становище на КЗЛД относно искане от кмет на Столична община – район Възраждане по въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), в състав: председател: Венета Шопова, и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Веселин Целков и Мария Матева на редовно заседание, проведено на 12февруари2014г. (Протокол №3),разгледа искане №П-7233/14.11.2013г. от г-жа С.С.– кмет на Столична община– район Възражданепо въпроси, касаещи приложението на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Получено е искане за становище с вх.№П-7233/14.11.2013г. от г-жа С.С.– кмет на Столична община– район Възражданес искане за изразяване на становище във връзка с приложението на Закона за защита на личните данни. Искането е във връзка със зачестили искания на собственици/съсобственици/ на жилищни имоти за предоставяне на лични данни /имена, ЕГН/ на лицата, които са адресно регистрирани на адресите на имотите им от преди изм. на чл.92 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) от 20.05.2011г., при действащата тогава законова уредба на регистрационен режим. В тази връзка е и поставеният въпрос до колко е приложима в тези случаи предвидената правна възможност за предоставяне на лични данни на трети лица, съгласно чл.106, ал.1, т.1 от ЗГР и какви представени доказателства от собствениците на имоти за наличие на правен интерес биха удовлетворили законосъобразност при предоставяне на данните.

Съгласно легалната дефиниция на чл.89, ал.1 ЗГР, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където получава своята кореспонденция. Адресът в Република България се състои задължително от името на областта, общината и населеното място. В зависимост от мястото, което описва, адресът може да включва и наименование на локализационна (площад, булевард, улица; жилищен комплекс, квартал и други), номер, вход, етаж, апартамент. Адресите на територията на общината, на които може да се извършва адресната регистрация, се определят от кмета на общината.

Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Всяко лице може да има само един постоянен адрес, който задължително е на територията на Република България. Български граждани, живеещи в чужбина, които не са вписани в регистъра на населението и не могат да посочат постоянен адрес в България, се вписват служебно в регистъра на населението в район "Средец" на град София. Постоянният адрес на гражданите е адрес за кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното самоуправление. Постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Постоянният адрес може да съвпада с настоящия адрес (чл. 93 ЗГР).

Настоящ адрес е адресът, на който лицето живее. Всяко лице има само един настоящ адрес. Настоящият адрес на българските граждани, на които мястото на живеене е в чужбина, се отразява в регистъра на населението само с името на държавата, в която живеят (чл. 94 ЗГР).

Съгласно чл.90 от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по ЗГР, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес. Адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. За извършване на адресна регистрация на адрес в страната лицата представят един от следните документи: документ за собственост; документи за ползване на имота за жилищни нужди, включително договор за предоставяне на социална услуга от резидентен тип и договор за настаняване в специализираните институции; други документи, доказващи собствеността или ползването на имота.

За извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственик, когато заявителят не е собственик, чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал.1, или с нотариална заверка на подписа.

Изградена е Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), която е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Република България и е източник на лични данни за тях.

Данните от ЕСГРАОН се предоставят, съгласно разпоредбите на чл.106 от Закона за гражданската регистрация, като ал.1, т.1 допуска предоставянето на данни на българските и чуждестранните граждани, както и на лицата без гражданство, за които се отнасят, а също така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. В тази връзка, следва да се има предвид, че правото на собственост е абсолютно вещно право, защото собственикът на една вещ е защитен от посегателства върху нея от страна на всички останали членове на обществото. Правото на собственост дава възможност на собственика да извършва каквито и да било действия с нея, стига да не нарушава правата на другите. Тези възможни въздействия върху вещта – правомощията на собственика образуват съдържанието на правото на собственост.Следователно, във връзка с притежаваното право на собственост върху конкретен недвижим имот, след удостоверяване на това право със съответния документ, считам, че за собственика съществува законно право да получи исканите данни от ЕСГРАОН.

Законът за защита на личните данни (ЗЗЛД) урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Целта на ЗЗЛД е гарантиране на неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните.

В параграф първи от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД се съдържа законовото определение на понятието „обработване на лични данни. В настоящия случай, запитването касае възможността за обработване на лични данни под формата на предоставяне.

Разпоредбите на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД въвеждат случаите, в които е допустимо обработването на лични данни, а именно когато е налице поне едно от алтернативно изброените условия, като чл.4, ал.1, т.1 предвижда, че обработването на лични данни на физически лица е допустимо в случай, че е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни (Столична община, район „Възраждане”).

При анализа на всички факти и обстоятелства, относими към конкретно изложения казус, е важно да се отбележи, че доколкото от предоставените доказателства, може да се направи извод, че лицата, които искат да им бъдат предоставени данните,имат съществуващо право на собственост върху съответния недвижим имот би следвало администрацията на СО район „Възраждане “ да предостави изискваните данни.

Едновременно с посочените по-горе изисквания за допустимо и законосъобразно обработване на лични данни, Законът за защита на личните данни въвежда и правото на физическите лица, за които се отнасят данните, да бъдат уведомени, преди личните им данни да бъдат разкрити за пръв път на трети лица (чл. 34 а, ал.1, т.3 от ЗЗЛД). Във връзка с това и с оглед спазване на нормативните задължения, администраторът на лични данни– администрацията на Столична община, район „Възраждане” може да предостави информация, относно адресна регистрация на основание чл.106, ал.1, т.1 от ЗГР, след като лицата, чиито данни бъдат предоставени, бъдат уведомени, съгласно изискванията на чл.34а, т.3 от ЗЗЛД относно обработването на личните им данни.

Следва да се има предвид също, че администраторът на лични данни – Столична община, район „Възраждане” е длъжен да обработва данните в съответствие с принципите на законосъобразност, целесъобразност и пропорционалност на данните, заложени в чл.2, ал.2 от ЗЗЛД.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни изрази следното

На основание чл.4, ал.1, т.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.106, ал.1, т.1 от Закона за гражданската регистрация, администрацията на Столична община– район „Възраждане” може да предоставя на собственици на недвижими имоти, информация относно лицата с адресна регистрация на адресите на имотите им, след представяне на документ, легитимиращ лицето като собственик на съответния недвижимия имот /нотариален акт, съдебни решения, с които се обявяват за окончателни предварителни договори за покупка на недвижими имоти по чл.19 от ЗЗДи др./