Становище на КЗЛД за възможността за предоставяне на достъп до Национална база данни „Население” на Държавна агенция „Технически операции”

ОТНОСНО: Искане от инж. Ц.К.– председател на Държавна агенция „Технически операции” във връзка с възможността за предоставяне на достъп до Национална база данни „Население” на Държавна агенция „Технически операции”.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 08.10.2014г., разгледа е искане за становище с вх.№П-5415/28.08.2014г. от инж. Ц.К.– председател на Държавна агенция „Технически операции“(ДАТО). Искането за становище е подадено на основание чл.10, ал.1, т.4 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В искането е отправена молба за становище на Комисията относно „възможността от предоставяне на достъп до Регистъра на населението, поддържан на национално ниво – Национална база данни „Население“ на ДАТО“. В искането е посочено, че съгласно параграф първи от допълнителните разпоредби на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), Държавна агенция „Технически операции“ е определена като служба за сигурност. Сочи се, че в това си качество и на основание чл.11, ал.1 от ЗЗКИ Агенцията извършва извършва проучванията за надеждност на своите служители и кандидатите за работа и на физически лица и юридически лица, които кандидатстват за сключване или когато изпълняват договор, свързан с достъп до класифицирана информация. Посочено е също, че с цел установяване надеждността на лицата от гледна точка на сигурността и опазване на тайната, ДАТО извършва различни проверки в информационните фондове и по оперативния отчет на службите за сигурност и службите за обществен ред. Казва се, че в хода на проучването е необходимо проучващият орган да установиистинността на данните, посочени от лицето във Въпросник, обективиран в Приложение 2 към чл.47 и чл.48 от ЗЗКИ, като име (собствено, бащино, фамилно), ЕГН, месторождение, постоянен и настоящ адрес, семейство, датана смърт, семейно положение и данни при смяна на имена. Указано е, че данните за проучваните лица не се предоставят на трети лица и се използват единствено за нуждите напроучването за надеждност.

В искането за становище се сочи, че за установяване истинността на посочените данни и в съответствие с разпоредбата на чл.19 б, т.10 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) и чл.11, ал.4, т.6 от ЗЗКИ се налага необходимостта от достъп до Регистъра на населението, поддържан на национално ниво – Национална база данни „Население“. Указано е, че предвид обема на проучванията за надеждност, извършвани от ДАТО е подходящо да бъде предоставен директен достъп до Национала база данни „Население“. Посочено е, че лицата по отношение на които е необходим достъпът до базата данни са служители на ДАТО, кандидати за работа, управители и служители на дружества и физически лица, които кандидатстват за сключване иликоито изпълняват договор, свързан с достъп до квалифицирана информация.

Държавна агенция „Технически операции“ е специализиран орган към Министерския съвет за осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства. Председателят на Агенцията е администратор на лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни, съгласно ал.3 на чл.19 г от Закона за специалните разузнавателни средства и е вписан в регистъра на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри на лични данни, подържан от КЗЛД с уникален идентификационен номер 399549.

Дейностите, които извършват органитена Агенцията за изпълнение на задачите си по осигуряване и прилагане на специалните разузнавателни средства са подробно разписани в чл.19 б на ЗСРС. Една от тези дейности е получаване на информация от другите държавни органи, организации, юридически лица и граждани (чл. 19 б, т.10) .

Както се посочва и в искането за становище Държавна агенция „Технически операции“ е служба за сигурност по смисъла наЗакона за защита на класифицираната информация (§ 1, т.1 от ДР на ЗЗКИ). Задачите на службите за сигурност една от които е Агенцията са разписани в чл.11 на ЗЗКИ. Едни от тези задачи са да извършват проучванията за надеждност на своите служители и на кандидатите за работа, издават, прекратяват и отнемат разрешенията на тези лица (т. 1, ал.1), както и да извършват проучване на физически и юридически лица, които кандидатстват за сключване или които изпълняват договор, свързан с достъп до класифицирана информация, и издават удостоверения за съответствие с изискванията за сигурност съгласно ЗЗКИ (т. 2, ал.1).

В ал.4 на чл.11 от ЗЗКИ е посочено, че в изпълнение на задачите, включително и тези по ал.1 службите за сигурност, една от които е Агенцията имат право да получават необходимата информация от държавните органи, органите на местното самоуправление, физическите и юридическите лица, съгласно действащите закони. В тази разпоредба е посочено, че условията и редът за предоставяне на информацията се уреждат в правилника за прилагане на ЗЗКИ.

В чл.9 на Правилника за прилагане на закона за защита на класифицираната информация са разписани този ред и условия. В ал.1 на чл.9 е посочено, че председателят на Държавна комисия по сигурността на информацията, ръководителите на службите засигурност и службите за обществен ред или определени от тях длъжностни лица отправят писмено искане до органите на държавната власт, органите на местното самоуправление и местната администрация, до физически и юридически лица и до всички организационни единици за предоставяне на информацията и достъп до необходимите документи за потвърждаване на данните:

1. При провеждане на проучване, и

2. При осъществяване на функциите по чл.9 и чл.12 ЗЗКИ

В ал.2 на чл.9 е посочено, че лицата по ал.1, едни от които са органите на държавна власт са длъжни да предоставят исканата информация.

Съгласно ал.3 на чл.9 предоставянето на данни се извършва безплатно в съответствие с направеното искане и според техническите възможности на съответния фонд в срок не по– дълъг от 14 дни от датата на получаванена искането по ал.1 на чл.9, освен ако в него е определен по– кратък срок.

Предоставянето от страна на Министерството на регионалното развитие на лични данни на физически лица, съдържащи се в Национална база данни „Население“ би представлявало „обработване на лични данни“, което се извършва чрез предоставяне на данните, съгласно легалната дефиниция, посочена в параграф 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗЛД.

Законът за гражданската регистрация (ЗГР) урежда условията и реда за гражданската регистрация на физическите лица в Република България. Гражданската регистрация е вписване на събитията раждане, брак и смърт в регистрите за гражданско състояние и вписване на лицата в регистрите на населението. На всички лица, подлежащи на гражданска регистрация, се съставя личен регистрационен картон и запис в Национална база данни „Население“. Регистърът на населението на Република България се състои от всички общински регистри и компютърният му еквивалент е Националната база данни „Население“.

В и чл.106 от Закона за гражданската регистрация са изброени субектите, на които се предоставят данните от гражданската регистрация и данни от ЕСГРАОН.

По отношение законосъобразните условия, при които се допуска обработването на лични данни, се прилагат разпоредбите на чл.4 от ЗЗЛД, според който обработването на лични данни е законосъобразно, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените и дадени алтернативно условия за допустимост на обработването. Предвид горнотопредоставянето на информация, съдържаща лични данни, може да се извършва само при наличие на една от хипотезите, разписани в чл.4 от ЗЗЛД и в съответствие с разпоредбите на чл.106 от Закона за гражданската регистрация. В конкретния случай, във визирания в искането за становище Въпросник, който е обективиран катоПриложение 2 към чл.47 и чл.48 от ЗЗКИ, фигурира текст, че лицата дават съгласие, личните им данни, съдържащи се в този въпросник, да бъдат събирани, обработвани и съхранявани само за целите на проучването във връзка със Закона за защита на квалифицираната информация, което може да се приеме за съгласие по смисъла на чл.4, ал.1 т.2 от ЗЗЛД. За обработването на данните чрез предоставянето им в изложения казус са налични други условия за допустимо обработване, а именно по т.1- обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни и т.6 обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните;

Следва да се направи разграничение между предоставянето на информация (данни) от Национална база данни „Население“ и предоставянето на директен достъп до Национална база данни „Население“.

В редица нормативни актове като например Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) и Закона за съдебната власт (ЗСВ) законодателят е разписал предоставянето на достъп до тази база данни. В чл.19, ал.2 от ЗННД е нормативно установено, ченотариусите имат право на достъп до Националната база данни „Население“, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи – „Национален регистър на българските лични документи“, при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Във връзка с правото на този достъп действа Наредба за достъпа на нотариусите до Националната база данни „Население“, поддържана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Наредбата е приета с ПМС №194 от 08.09.2010г. В чл.385, ал.1 от Закона за съдебната власт е посочен, че информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет със съдействието на Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството – чрез осигуряване на достъп на органите на съдебната власт до Националната база данни „Население“, Националния статистически институт и Българския институт за стандартизация, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп до база данни, при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни. Редът и начинът за осигуряване на съдействие по ал.1 от Министерството на регионалното развитие и благоустройството чрез предоставяне на достъп до Национална база данни „Население“ се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие и благоустройството (чл. 385, ал.2 от ЗСВ). Тази наредба е Наредба №14 от 18 ноември 2009г. за реда и начина напредоставяне на достъп на органите на съдебната властдо Национална база данни „Население“, която е издадена от Министерството на правосъдието и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. С тази наредба се уреждат редът и начинът за предоставяне от Министерството на регионалното развитие и благоустройството на информация на органите на съдебната власт от Национална база данни „Население“, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или чрез отдалечен достъп (чл. 1 от Наредбата).

Разпоредбите на ал.4 и ал.5 на чл.106 от ЗГР дават възможност Министърът на регионалното развитие и благоустройството (към настоящия момент министърът на регионалното развитие) да сключва споразумения за предоставянето на данни от регистрите и в това число от Национална база данни „Население“. Редът за предоставяне на данни е разписан в раздел първи на глава шеста на Наредба №РД-02-20-9 от 21 май 2012г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация. Няма правна пречка, при поискване от страна на Държавна агенция „Технически операции“, МРР да предоставя информация (а не достъп), съставляваща лични данни, (в този смисъл са и изразените от КЗЛД становища с рег.№7934/2010г. и рег.№10818/ 2010г. ).

С оглед на гореизложеното и на основание чл.10, ал.1, т.4 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни (В.Караджов, Цв. Софрониев, М.Матева – за, Ц.Цолов, В.Целков – против) изразява следното :

Министерство на регионалното развитие следва да предоставя на Държавна агенция „Технически операции“ информация (данни), а не директен достъп относно следната категория лица – служители на ДАТО, кандидати за работа, управители и служители на дружества и физически лица, които кандидатстват за сключване или които изпълняват договор, свързан с достъп до класифицирана информация от Регистъра на Населението, формиращ Национална база данни „Население“, подържана от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ – МРР. Това задължение следва от чл.19 б, т.10 от Закона за специалните разузнавателни средства и чл.11, ал.4, т.6 от Закона за защита на квалифицираната информация.

За обработването на данните чрез предоставянето им са налични условия за допустимо обработване по смисъла на чл.4, ал.1 на Закона за защита на личните данни, както следва: по т.1 – обработването е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни, т.2 – физическото лице, за което се отнасят данните, е дало изрично своето съгласие и т.6 – обработването е необходимо за упражняване на правомощия, предоставени със закон на администратора или на трето лице, на което се разкриват данните.