Решение по жалби с рег. № Ж- 449/ 27.11.2013г. и Ж-462/ 02.12.2013г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав Председател: Венета Шопова и членове: Красимир Димитров, Валентин Енев, Мария Матева и Веселин Целков на редовно закрито заседание, проведено на 12.02.2014г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) разгледа по допустимост жалби с регистрационни номера Ж- 449/27.11.2013г. и Ж-462/02.12.2013г., подадени от П.Й.В. срещу „БТК“ АД (БТК АД) и „С.Г.Г.“ООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от ЗЗЛД.

Г-жа П.Й.В. сезира Комисията за защита на личните данни с жалба, заведена с рег.№Ж-449/27.11.2013г., в която излага твърдения за неправомерно обработване на личните й данни от страна на БТК АД и „С.Г.Г.“ООД.

Жалбоподателката информира, че е била в договорни отношения с БТК АД, които през август 2008г. е прекратила и сочи, че след прекратяване на договора дружеството „неоснователно генерира една допълнителна сметка“.

Г-жа П.Й.В. твърди, че през месец юли 2012г. неколкократно е уведомена от служители на „С.Г.Г.“ООД, че „БТК“ АД е прехвърлило вземането си, произтичащо от сключен с нея договор за мобилни услуги, на „С.Г.Г.“ООД. Твърди също, че е обяснила на служители на колекторската фирма, че претендираното вземане е несъществуващо (неоснователно генерирано), а дори и да е съществуващо е погасено по давност, но въпреки това настоятелните и заплашителни обажданията от „С.Г.Г.“ООД продължили в рамките на няколко дни, което й причинило неудобства и здравословни проблеми.

Г-жа П.Й.В. твърди, че на 13.11.2013г. на входната врата на жилището й било залепено „Уведомление за цесия“ от „С.Г.Г.“ООД, копие от което е приложено към жалбата.

Жалбоподателката твърди, че не е била уведомена от БТК АД преди личните й данни да бъдат предоставени на „С.Г.Г.“ООД, както и че не е давала съгласието си БТК АД да разкрива личните й данни на трети лица. Твърди също, че не е предоставяла на мобилния оператор или на колекторската фирма информация за мобилния си номер и счита, че дружествата са придобили тази информация неправомерно от други администратори на лични данни.

Г-жа П.Й.В. смята, че с действията си двете дружества са нарушили Закона за защита на личните данни и разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, по-конкретно разпоредбите уреждащи прехвърлянето на вземания (цесия) и желае налагане на справедливи имуществени санкции.

За случая г-жа П.Й.В. е сезирал и Комисията за защита на потребителите, откъдето жалбата й е препратена за разглеждане по компетентност в Комисията за защита на личните данни и заведена с рег.№Ж-462/02.12.2013г.

С оглед съдържанието на жалби с рег.№Ж-449/27.11.2013 и Ж-462/02.12.2013г. и обстоятелството, че са от компетентността на един и същ административен орган– КЗЛД, Комисията приема, че са налице предпоставките на чл.32 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) за разглеждането им в рамките на едно общо административно производство.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства от БТК АД и „С.Г.Г.“ООД е изискано изразяване на писмено становище и представяне на относимите по случая доказателства.

От страна на „БТК“ АД ангажират становище за неоснователност на подадената от г-жа П.Й.В. жалба и информират, че жалбоподателката е била титуляр по договор за фиксирана гласова услуга за номер *****, същият прекратен считано от 12.09.2008г., след подписано от г-жа П.Й.В. допълнително споразумение за закриване на телефонния пост. Твърдят, че г-жа П.Й.В. има неплатено парично задължение в размер на 13,99лв. с ДДС, във връзка с ползваните по договора услуги.

От дружеството информират, че по силата на сключен със „С.Г.Г.“ООД договор за цесия от дата 27.04.2012г. задължението на г-жа П.Й.В. е прехвърлено на колекторската фирма, като последната е упълномощена да уведоми длъжниците за извършената цесия. Сочат, че въз основа на сключения договор и съобразноразпоредбите на Закона за задълженията и договорите на цесионера са предадени всички документи, удостоверяващи вземането. Твърдят, че предоставените лични данни за жалбоподателката са тези, които тя е посочила при сключване на договора за фиксирана телефонна услуга и че дружеството не разполага и не е предоставяло на „С.Г.Г.“ООД различни от тези данни.

Към становището на БТК АД са приложени заверени копия на: Допълнително споразумение за закриване на телефонен пост за номер *****, сключено между жалбоподателката и БТК АД; Месечна сметка №1029042058/04.09.2008г.; Кредитно известие №1031055082/04.10.2008г.; Уведомление по чл.25, ал.1, т.2 от ЗЗЛД, адресирано до КЗЛД; Договор за прехвърляне на вземания, сключен на 27.04.2012г. между БТК АД и „С.Г.Г.“ООД, в едно с приложение №6 към него; Пълномощно.

От страна на „С.Г.Г.“ООД изразяват становище за неоснователност на жалбата. Твърдят, че обработват личните данни на жалбоподателката въз основа на сключен между дружеството и БТК АД договор за цесия от 27.04.2012г., по силата на който задължението на г-жа П.Й.В. към мобилния оператор е прехвърлено на колекторската фирма, в едно с документите обезпечаващи вземането. Относно твърденията на жалбоподателката, че дружеството неправомерно се е сдобило с информация за телефонния й номер, от същото сочат, че телефонният номер на г-жа П.Й.В. е предоставен от БТК АД, при цедиране на вземането.

От „С.Г.Г.“ООД оспорват твърдението на жалбоподателката, че на 13 ноември 2013г. дружеството е залепило на входната врата на жилището на г-жа П.Й.В. „Уведомление за цесия“. Твърдят, че на 22.06.2012г. и 21.09.2012г. до жалбоподателката са изпратени писма, уведомяващи я за прехвърляне на задължението й, както и че е осъществяван телефонен контакт с нея. Информират, че от страна на жалбоподателката е постъпило възражение за изтекла погасителна давностпо отношение на задължението й, въз основа на което „случая е спрян и жалбоподателката повече не е търсена за задължението“.

Към становището на колекторската фирма са приложени заверени копия на: Договор за събиране на вземания от дата 27.04.2012г., сключен между „БТК“ АД и „С.Г.Г.“ООД, в едно с Приложение №2 към договора; Приемо-предавателен протокол №2 от дата 06.06.2012г.; Пълномощно.

На 07.01.2014г. е проведен телефонен разговор по инициатива на жалбоподателката, в рамките на който тя е уточнила, че полученото през ноември 2013г. уведомление за цесия от „С.Г.Г.“ООД, касае нейно задължение- неоснователно генерирана допълнителна сметка при прекратяване на договор за услуги с „БТК“ АД, за което е била уведомена от „С.Г.Г.“ООД и през месец юли 2012г.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработване на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД.

С оглед обстоятелството, че правомощията на КЗЛД са само и единствено в сферата на защита на личните данни следва да се отбележи, че наведените от жалбоподателката твърдения за нарушение на разпоредби от Закона за задълженията и договорите, уреждащи цесията и твърденията в насока нелоялна търговска практика са извън компетентността на КЗЛД и по тях Комисията не следва да вземе отношение.

Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД Комисията разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по Закона за защита на личните данни.

За да упражни правомощията си КЗЛД следва да бъде валидно сезирана.

Подадените от г-жа П.Й.В. жалби (Ж-449/27.11.2013г. и Ж-462/02.12.2013г.) съдържа задължително изискуемите реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, с оглед което същите са редовни.

Жалбите са процесуално недопустими, поради следните съображения:

Съгласно чл.27, ал.2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, с което е сезиран. Законодателят обвързва преценката на допустимостта на искането с наличието на специални изисквания, установени със закон, за които съответния административен орган следва да следи служебно.

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по този закон всяко физическо лице има право да сезира Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му. Сроковете са преклузивни и изтичането им преклудира възможността на административния орган да се произнесе по съществото на искането.

В конкретния случай, видно от събраните по административната преписка доказателства и от твърденията на страните, се налага извода, че жалбоподателката е узнала през юли 2012г., че личните й данни, в качеството й на страна по договор за телефонни услуги сключен с БТК АД, са обработени от дружеството чрез действия по предоставянето им на „С.Г.Г.“ООД.

С оглед обстоятелството, че г-жа П.Й.В. е сезирала КЗЛД през ноември 2013г. следва, че към момента на депозиране на жалбите преклузивния едногодишния срок от узнаване на нарушението е изтекъл.Жалбите са подадени след срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, от което следва извода, че същите са просрочени и като такива са недопустими за разглеждане по същество.

Водима от горното, Комисията за защита на личните данни,

1. На основание чл.32 от АПК обединява за разглеждане в рамките на едно административно производство жалби с регистрационни номера Ж-449/27.11.2013 и Ж-462/02.12.2013г., подадени от П.Й.В. срещу „БТК“ АД и „С.Г.Г.“ООД;

2. На основание 27, ал.2, т.6 от АПК, във връзка с чл.10, ал.1, т.7 и чл.38, ал.1 от ЗЗЛД обявява жалби с регистрационни номера Ж-449/27.11.2013г. и Ж-462/02.12.2013г. за недопустими- просрочени и прекратява образуваното административно производство.

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София- град.