Решение по жалба с рег. № 6179/23.12.2011 г.

Комисията за защита на личните данни в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цветелин Софрониев и Мария Матева, в заседание, проведено на 30.07.2014г. (Протокол №30), на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа жалба с рег.№6179/23.12.2011г., подадена от А.К.А.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е сезирана с жалба, в която жалбоподателят сочи, че личните му данни са използвани неправомерно от служител на дирекция „Инспекция по труда“– гр. П., който без знанието и съгласието му ги е предоставил на „А.Н.В.“ ЕООД. Г-н А.К.А. твърди, че след подаден от него сигнал срещу „А.Н.В.“ ЕООД, от дирекция „Инспекция по труда“ е извършена проверка, вследствие на която за дружеството са възникнали имуществени вреди. Жалбоподателят сочи, че на 26.11.2011г. е получил Заповед №3417/30.09.2011г., издадена срещу него в качеството му на длъжник за изпълнение на парично задължение към „А.Н.В.“ ЕООД. Поради направено възражение, срещу А.К.А. е образувано гражданско дело №20349/2011г. по описа на Районен съд– гр. П.

Г-н А.К.А. посочва, че няма взаимоотношения и не си е предоставял личните данни на „А.Н.В.“ ЕООД. Твърди, че с оглед подадения сигнал и извършената вследствие от него проверка, от дирекция „Инспекция по труда“– гр. П. са предоставили личните му данни на „А.Н.В.“ ЕООД. Притеснен е от факта, че „А.Н.В.“ ЕООД разпространява неговите лични данни на трети лица, като завежда гражданско дело срещу него, без неговото знанието и съгласие. Моли Комисията да извърши проверка по случая.

Към жалбата са приложени следните доказателства: Заповед №3417/30.09.2011г.; Искова молба до Районен съд– гр. П.; съобщение от 19.12.2011г. от Районен съд– гр. П. и Писмо с изх.№0058-10599/17.11.2011г.

Жалбата, подадена от А.К.А. е съобразена с изискванията на КЗЛД съгласно Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация и съдържа необходимите нормативно определени реквизити. Комисията е сезирана от физическо лице, при наличието на правен интерес. В жалбата е посочена точната дата на твърдяното нарушение, от което следва извода, че е подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД.

Съгласно чл.10, ал.1, т.7 във връзка с чл.38 от Закона за защита на личните данни, КЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон, както и жалби на трети лица във връзка с правата им по този закон.

Жалбата съдържа твърдения за злоупотреба с личните даннина г-н А.К.А., изразяваща се в предоставянето им на трето лице без знанието и съгласието му. По смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД „предоставяне“ на лични данни е вид обработване на лични данни.

Следователно жалбата е от компетентността на КЗЛД.

В заседание, проведено на 08.02.2012г. (Протокол №7), Комисията за защита на личните данни обявява жалбата за допустима и я насрочва за разглеждане по същество на 24.03.2012г. Конституира като страни в административното производство жалбоподателя А.К.А., ответни страни– Министерството на труда и социалната политика и „А.Н.В.“ ЕООД в качеството им на администратори на лични данни и заинтересовани страни– Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Дирекция „Регионална служба по заетостта“ – гр. П.

В заседание, проведено на 13.03.2012г., (Протокол №13), Комисията отлага разглеждане на жалбата по същество за 20.03.2012г., за която дата страните са редовно уведомени.

В условието на служебното начало с писма с изх.№6179/21.01.2012г. и №6179/11/21.01.2012г. на Председателя на КЗЛД, на основание чл.26 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), Министерството на труда и социалната политика и дружеството „А.Н.В.“ ЕООД са уведомени за образуваното в КЗЛД административно производство. На основание чл.36 от АПК от администраторите на лични данни са изискани писмени становища, както и относими доказателства към жалбата.

В отговор, с писмо вх.№6179/11/30.01.2012г., „А.Н.В.“ ЕООД депозира становище, в което посочва, че дружеството извършва дейност, свързана с консултации и съдействие във връзка с регистрация и установяване на български граждани като самонаети лица във Великобритания, в партньорство с лицензираната британска агенция К.Т.Г. През м. юни 2011г. клиент на име И.А. е била регистрирана и в кратки срокове обслужена от дружеството. Клиентката изразила недоволство от обслужването от страна на „А.Н.В.“ ЕООД и в разговор по телефона заявила, че нейният баща ще се заеме със случая и ще подаде жалби до съответните институции. „А.Н.В.“ ЕООД посочва, че през м. юли 2011г. в дружеството са извършени внезапни проверки от Икономическа полиция – гр. П. и дирекция „Инспекция по труда“– гр. П., които са приключили без констатирано нарушение. В хода на проверката от дирекция „Инспекция по труда“– гр. П. са били изискани документи, голяма част от които на английски език, които съгласно изискванията на чл.14, ал.3 от АПК са преведени на български език, за което дружеството твърди, че е претърпяло финансови загуби. Във връзка с проведения с И.А. телефонен разговор, „А.Н.В.“ ЕООД е била уведомена, че проверката е вследствие на подадена от нейния баща жалба, поради което е подадено Заявление по чл.410 от ГПК. Поради възражение от А.К.А., срещу него е подаден иск. От дружеството се твърди, че личните му данни са снети от свидетелството за съдимост, предоставено от неговата дъщеря, с оглед сключването на договора с „А.Н.В.“ ЕООД.

Към писмото са приложени заверени копия на: Договор от 28.05.2011г.; Декларация от 28.05.2011г.; Свидетелство за съдимост на И.А. и Писмен отчет от 13.06.2011г.

С молба вх.№6179/11/25.01.2012г., МТСП депозира към административната преписка копия на следните доказателства: пълномощно №РД08-14/25.01.2012г.; писмо изх.№0058-5678/24.06.2011г.; списък на регистрираните към 31.05.2011г. в Агенция по заетостта фирми– посредници; електронно писмо от А.К.А.– 2 бр.; писма с изх.№0104/10547 от 24.06.2011г., №0058-5969 от 01.07.2011г., №0058-6063 от 04.07.2011г., №0058-6431 от 12.07.2011г., №0058-7035 от 29.07.2011г., №9101/0304/21.07.2011г. и №0058-6938/29.07.11г.; призовка от 21.07.2011г.; Уведомление до А.К.А.; Сигнал с вх.№94 АА/0094 от 14.07.2011г.; отговор от дирекция „Инспекция по труда“ до А.К.А.

С писмо вх.№6179/11/31.01.2012г. МТСП изпраща становище, в което посочва, че след изпратен от А.К.А. сигнал по електронната поща до дирекция „Регионална служба по заетостта“– П., сигналът е препратен до дирекция „Инспекция по труда“– П. за решаване по компетентност. Същият сигнал е постъпил по електронната поща и до ИА „Главна инспекция по труда“, който също е препратен до дирекция „Инспекция по труда“– П. за извършване на проверка по случая.

МТСП сочи, че от извършената на 21.07.2011г. проверка на „А.Н.В.“ ЕООД не са установени нарушения. Твърди се, че личните данни на А.К.А. не се предоставяни по никакъв повод на проверяваното дружество. МТСП посочва, че Министерството не носи отговорност по какъв начин дружеството „А.Н.В.“ ЕООД се е сдобило с личните данни на г-н А.К.А., които да послужат за завеждането на иск срещу него.

За откритото заседание на КЗЛД за разглеждането на жалбата по същество, проведено на 20.03.2012г. (Протокол №14), жалбоподателят– редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител. За „А.Н.В.“ ЕООД се явява адв.С.С. с пълномощно. За Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ се явява юрк.Н.К. с общо пълномощно. Адв.С.С. предоставя и Комисията приема относими доказателства по спора. Юрк.Н.К. заявява, че в цялото производство, което е било свързано с извършване на проверка по спазване на законодателството за извършване на посредническа дейност, под никаква форма лицето А.К.А. не е било споменавано, нито е бил конституиран в това производство.

Преценката относно основателността на жалбата следва да се обвърже с наличие на неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя от администраторите на лични данни – МТСП и „А.Н.В.“ ЕООД.

Разгледана по същество, Комисията за защита на личните данни приема, че не е налице злоупотреба с личните данни на жалбоподателя както от страна на ИА „Главна инспекция по труда“, така и от страна на „А.Н.В.“ ЕООД и с Решение №6179/2011г. от 20.04.2012г. оставя жалбата на А.К.А. без уважение катонеоснователна. Решението на КЗЛД е обжалвано от А.К.А. с жалба вх.№Ж 59/14.05.2012г.

С Решение №279 от 11.01.2013г. Административен съд София– град, Второ отделение, 27 състав отменя Решение №6179/2011г. от 20.04.2012г. на КЗЛД и връща преписката на Комисията за произнасяне в съответствие с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.

В мотивите си решаващият съдебен състав сочи, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени административно-процесуални нарушения, но е нарушен материалният закон. Поради факта, че личните данни на А.К.А. са взети от свидетелството за съдимост, предоставено от неговата дъщеря, съдът приема, че дружеството „А.Н.В.“ ЕООД е осъществило обработване по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД на лични данни. Според съда, в конкретния случай обработването, изразяващо се в употребата на лични данни за завеждане на исков процес пред съда не е необходимо за изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на лични данни; физическото лице, за което се отнасят данните не е дало изрично своето съгласие; обработването не е било необходимо за изпълнение на задължение по договор, по който физическото лице, за което се отнасят данните е страна, както и за действия, предхождащи сключването на договор и предприети по негово искане; обработването не е необходимо, за да се защитят животът и здравето на физическото лице, за което данните се отнасят; обработването не е необходимо за изпълнението на задача, която се осъществява в обществен интерес. Относно наличието на законен интерес на администратора, която според КЗЛД в случая е налице, първоинстанционният съд счита, че за да е налице условието за допустимост за обработване на лични данни, съдържащо се в чл.4, ал.1, т.7 от ЗЗЛД е необходимо администраторът да се нуждае от тях за реализиране на законни интереси, а интересите на лицето, чиито данни се разкриват, да нямат преимущество пред интересите на администратора. Безспорно според решаващия състав всяко лице има право на иск и това е конституционно гарантирано, като упражняването му представлява реализирането на законен интерес, „но при реализиране на това право администраторът на лични данни разполага със законова възможност да използва лични данни на лица, които са му клиенти, не и на трети лица“. Съдът се позовава на заявения от „А.Н.В.“ ЕООД регистър „Клиенти“, което обстоятелство според него дава възможност за законово обработване на данните на клиенти, но не и на трети лица. А.К.А. не е клиент на дружеството и то „няма право да обработва неговите лични данни по никакъв начин и за никакви цели“. За административния съд посочването в исковата молба имената на ответника и неговия адрес от страна на ищеца по принцип не представлява обработване на лични данни, защото ищците като цяло не са администратори на лични данни и не действат като такива, когато предявяват иск.

Административният съд София– град намира, че „А.Н.В.“ ЕООД е осъществило нарушение на чл.2, ал.1, т.1, 2, 3, чл.3, ал.4 и чл.4, ал.1 от ЗЗЛД. Обстоятелството, че личните данни на г-н А.К.А. са обработен само и единствено за нуждите на съдебното производство според съда не променя обективния факт на нарушението, само може да има значение при определяне на размера на наказанието.

Решението на първоинстанционния съд е оспорено с касационна жалба, в която се излагат доводи за неговата нищожност, предвид обстоятелството, че решаващият съдебен състав е надхвърлил рамките на своята материална компетентност, като се произнася, че в конкретния случай е налице нарушение на ЗЗЛД и връща преписката на административния орган да определи санкция.Изложени са твърдения, че правото на преценка относно наличие или не на нарушение на ЗЗЛД е включено в правомощията на КЗЛД, както и преценката от налагане на наказание, както и вида на наказанието. При осъществяване на това право Комисията за защита на личните данни действа в условията на оперативна самостоятелност. Алтернативно, в касационната жалба са изложени аргументи в подкрепа на издадения от КЗЛД административен акт, като правилен, издаден в съответствията на правомощията на административния орган, при спазване на административно-производствените правила и правилно прилагане на материалния закон.

С Решение №17146 от 18.12.2013г. Върховният административен съд на Република България оставя в сила Решение №279 от 11.01.2013г. от АССГ.

Съгласно чл.177, ал.1 от АПК съдебното решение е задължително за всички, в т.ч. и за административния орган. Следователно КЗЛД е длъжна да възприеме решението на съда като свое убеждение и да изхожда в своята дейност при вземане на решението, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на спора, разрешен с влязъл в сила съдебен акт.

Административният съд отменя решението на КЗЛД, но не решава спора по същество, защото е налице оперативна самостоятелност на административния орган– чл.173, ал.1 от АПК.

В заседание, проведено на 09.07.2014г. Комисията за защита на личните данни насрочва за разглеждане на жалбата на г-н А.К.А. в открито заседание на 30.07.2014г., за която дата страните са уведомени. Изискани са нови доказателства, както и актуална информация и становища по случая.

За откритото заседание на КЗЛД, проведено на 30.07.2014г. (Протокол №30), жалбоподателят – редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител. За „А.Н.В.“ ЕООД се явява адв.С.С. с пълномощно. За ИА „Главна инспекция по труда“ се явява юрк.С. с пълномощно.

Адвокат С. заявява, че счита жалбата срещу „А.Н.В.“ ЕООД за неоснователна, предвид факта, че когато „А.Н.В.“ ЕООД действа като ищец в гражданско-правен спор, то не действа в качеството си на администратор на лични данни. Счита тълкуването на Административния съд София– град за неправилно, тъй като създава неравнопоставеност на дружеството след регистрацията му като администратор на лични данни. Позовава се на разпоредбата, съдържаща се в чл.124 от ГПК относно съдържанието на исковата молба, която не предвижда разрешителни режими, нито наличието на съгласие на ответната страна. Адвокат С. твърди, че дружеството, което представлява, не е злоупотребило с личните данни на А.К.А., а същите са използвани единствено за защита на правата и законните интереси на „А.Н.В.“ ЕООД, които са по ГПК.

Юрисконсулт С. заявява, че изцяло поддържа аргументите на процесуалния представител на „А.Н.В.“ ЕООД, тъй като данните са използвани за реализиране на субективното право на иск от страна на дружеството. Счита, че предоставянето на личните данни на жалбоподателя на съда не е нарушение на Закона за защита на личните данни.

Законът за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Неговата цел, съгласно чл.1, ал.2 е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. В тази връзка, в чл.2, ал.2 от него законодателят установява принципите, на които следва да бъде подчинено правомерното обработване на данните на физическите лица от администратори на лични данни, като тези принципи в своята цялост се отнасят към конкретните хипотези, уредени в чл.4, ал.1 от ЗЗЛД, които обуславят допустимостта на обработване на данните.

КЗЛД напълно споделя извода на административния съд за неналичие на условие за допустимост за обработване на личните данни на А.К.А. от дружеството „А.Н.В.“ ЕООД в качеството му на администратор на лични данни.

Анализирайки всички събрани в хода на административното производство доказателства, Комисията приема, че в настоящия случай „А.Н.В.“ ЕООД не се явява в качеството си на администратор на лични данни, а в качеството си на ищец в гражданския процес. Дружеството не е осъществило обработване на личните данни на А.К.А., по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗЛД, а упражнява правото си на иск пред гражданския съд с претенция за претърпени имуществени вреди от А.К.А. По смисъла на чл.124, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено. Нито едно съдопроизводствено действие не може да бъде извършено валидно от или срещу процесуално нелегитимирано неправосубектно и ненадлежно посочено лице. В чл.127 от ГПК са посочени реквизитите, които следва да съдържа исковата молба с оглед надлежната процесуална легитимация на страните. Упражнявайки субективно право на иск, „А.Н.В.“ ЕООД е подало искова молба против г-н А.К.А., съобразена с изискуемите законови реквизити.

КЗЛД е специализиран държавен орган с възложени и изрично уредени от законодателя държавно-властнически правомощия, регламентирани в Закона за защита на личните данни. Комисията е специализиран орган в Република България, чиято компетентност включва установяването и произнасянето относно наличието или не на нарушение на ЗЗЛД, като оперативната самостоятелност на административния орган е определената от закона власт да прецени, съобрази и избере начина и средствата си за действие съобразно конкретната обстановка.

Правото на иск е конституционно гарантираното право, поради което Комисията за защита на личните данни счита, че в процеса на свободното движение на данните следва да се създава практическа възможност за упражняването му. Обратното би противоречало и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Съгласно чл.13 от посочената конвенция, всеки, чиито права и свободи са нарушени, трябва да разполага с ефикасни вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална институция дори и нарушението да е извършено от лица, действащи в качеството си на представители на официалните власти. По смисъла на чл.14, при упражняването на правата и свободите, предвидени в конвенцията, в т.ч. и правото на иск, следва да бъде осигурено без всякаква дискриминация, поради което в настоящия случай качеството администратор на лични данни на „А.Н.В.“ ЕООД не следва да възпрепятства правото на дружеството да търси защита по гражданскоправен ред. В съдебното производство „А.Н.В.“ ЕООД действа в качеството си на ищец, а не като администратор на лични данни, поради което Комисията приема, че не е налице обработване на лични данни по смисъла на §1 от ДР на ЗЗЛД.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване на истинността по случая, като основен принцип в процесуалното производство, съгласно чл.7 от Административнопроцесуалния кодекс, Комисията приема жалбата за неоснователна.

Водима от горното и на основание чл.10, ал.1, т.7 и чл.38 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София– град.