Решение по жалба с рег. № ППН-01-783/21.09.2018 г.

Комисията за защита на личните данни (Комисията/КЗЛД) в състав: членове– Цанко Цолов, Цветелин Софрониев, Мария Матева и Веселин Целков, на открито заседание, проведено на 16.01.2019 г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) разгледа по същество жалба рег. №ППН-01-783/21.09.2018 г., подадена от П.И.

Административното производство е по реда на чл.38, ал.1 от Закона за защита на личните данни.

П.И. е сезирал Комисията за защита на личните данни с жалба, че на адрес *****, съседът му К.Ж. е монтирал камери, с които неправомерно наблюдава неговия имот. Счита, че се нарушават правата му по ЗЗЛД, и заявява, че не е давал съгласие да бъде наблюдаван или заснеман. Моли КЗЛД да се разпореди по случая.

На ответника е изпратен заверен препис от жалбата с указание в 7-дневен срок дапредостави писмено становище, както и относими по случая доказателства.

В отговор г-н К.Ж. изразява становище рег. №ППН-01-783#2/01.11.2018 г. за неоснователност на жалбата, доколкото камерите не обхващали и не заснемали имота на съседа му. Признава, че е монтирал система за видеонаблюдение, състояща се от 12бр. камери със записващ видеорекордер. Всички те били разположени изцяло в неговия имот (къща с двор) и наблюдавали навътре в имота, както и фасадата на имота откъм улицата. Изтъква, че е в правото си да вземе мерки по охрана на своето имущество посредством видеонаблюдение и заснемане. Жалбоподателят нямало да бъде заснет, освен ако не влезел в двора му, но допуска че е възможно да попадне и под обектива на камерите, насочени към улицата. Намира, че ако човек не иска да бъде заснеман, не бива да се движи изобщо из Х., включително да не влиза в банки и държавни учреждения. Подава насрещна жалба с рег. №911/01.11.2018 г., която Комисията е обявила за недопустима в закрито заседание, проведено на 21.11.2018 г., обективирано в Протокол №43.

На същото заседание жалба рег. №ППН-01-783/21.09.2018 г. е приета за редовна и процесуално допустима: тя съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на чл.29, ал.2 от АПК, вр. чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация (Правилника)– пълното име на лицето и адреса му, естеството на искането, дата и подпис, с оглед на което същата е редовна.

Жалбата освен това се явява процесуално допустима: липсва влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; липсва висящо производство пред Комисията със същия предмет и с участието на същата страна; КЗЛД е компетентна да се произнесе по случая; страните са надлежни– жалбоподателят е физическо лице и правният му интерес се обуславя от чл.32, ал.2 от Конституция на Република България, вр. ЗЗЛД; спазен е срокът по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД. и като страни в производството са конституирани: жалбоподател– П.И., и ответна страна– К.Ж. в качеството му на администратор на лични данни. Страните са редовно уведомени за насроченото за 19.12.2018 г. заседание за разглеждане на жалбата по същество, като им е посочено, че е назначена проверка относно осъществяваното видеонаблюдение. Указано им е, че могат да представят допълнителни доказателства в подкрепа на твърденията си, както и да искат събирането на други такива, относими към спора.

Въз основа на Заповед №РД-14-326/28.11.2018 г. на председателя на Комисията за защита на личните данни, на 04.12.2018 г. на посочения в жалбата адрес е извършена проверка, обективирана в констативен акт рег. №ППН-02-850/07.12.2018 г. Проверяващият екип е установил, че на адрес гр. Х. **** – двуетажна къща с прилежащ към нея двор– е изградена система за видеонаблюдение. Имотите на ответника и на жалбоподателя са съседни. Достъп на инспекторите е осигурил синът на г-н К.Ж.– Н.А., като по негови данни, изграждането на система за видеонаблюдение е започнало през м. януари 2017 г., като първоначално тя се е състояла от по-малък брой камери, свързани към записващо устройство и телевизор, а впоследствие са добавяни нови камери. Към момента на проверката те са шестнайсет на брой, като 4 са добавени след изпращане на писмено становище до Комисията, в което се посочват 12 бр. камери. Проверяващият екип констатира, чезаписващото устройство и мониторът се съхраняват в изолирано помещение, като по данни на Н.А. достъп до записите и изходящия образ в реално време има само той. Съществува и възможност за отдалечен достъп до системата, който се осъществява посредством приложение инсталирано на мобилния телефон на Н.А. Срокът за съхранение записите на видеокадри е около 14 дни, след което те автоматично се изтриват по реда на своето постъпване.

Относно разположението на камерите екипът констатира следното: четири броя видеокамери са монтирани на различни места във вътрешността на имота, като заснемат само площи от двора, прилежащ към къщата; една камера е монтирана на оградата над входната врата и заснема подстъпа към входа, както и части от улицата пред самия имот и прилежащите към нея тротоари, части от жилищен блок и магазин за хранителни стоки на отсрещната страна на улицата; друга камера е монтирана над входната врата на гаража на Н.А., като в обхвата ѝ на видеозаснемане попадат подстъпа към гаража, части от улицата пред самия имот с тротоарите, както и части от други къщи, разположени на отсрещната страна; осем камери са монтирани на фасадите на къщата, непосредствено под покрива, като заснемат части от двора на имота, както и част улицата пред имота и прилежащите тротоари, част от улицата отстрани на имота, водеща към паркинга, съседна жилищна сграда, част от съседни жилищни сгради, гаражни клетки, части от съседни къщи и дворовете им, магазин за хранителни стоки, трафопост и общинската територия зад имота на Н.А.; една от тези осем камери, разположени на фасадата на къщата, заснема част от къщата на жалбоподателя П.И., включително два от прозорците, както и части от двора на имота, обитаван от него. От единайсетте камери, заснемащи площи извън имота на Н.А., осем са с обхват до двадесетина метра и са оборудвани с инфрачервен нощен режим на видеозаснемане, а останалите четири са с обхват до десетина метра и само дневен режим на видеозаснемане.

Установява се, че системата позволява извършване на видеозапис и идентификация на неограничен брой физически лица, преминаващи свободно по обществените територии, попадащи в обхвата на заснемане на камерите.

На видно място върху входната врата е поставена информационна табела, предупреждаваща за осъществяваното видеонаблюдение.

Въз основа на резултатите от извършената проверка, с решение на Комисията, обективирано в Протокол №48/19.12.2018 г., като ответна страна е конституиран и Н.А. в качеството му на администратор на лични данни. Разглеждането на жалбата по същество е отложено за открито заседание, насрочено на 16.01.2019 г., за което страните са редовно уведомени.

На откритото заседание на 16.01.2019 г. страните не се явяват, не изпращат представител.

Н.А. изпраща писмено становище рег. №ППН-01-783#14(18)/14.01.2019 г. за неоснователност на жалбата.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Целта на Регламент (ЕС) 2016/679 (Регламента) и ЗЗЛД е гарантиране нанеприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В чл.2, §1 Регламента, съответно чл.1, ал.3, т.1 ЗЗЛД, изрично е закрепено, че те се прилагат за обработването на лични данни изцяло или частично с автоматични средства. Видеозаснемането безспорно представлява обработване на лични данни с автоматични средства. „Записването“ е посочено като една от дейностите по обработване на лични данни съгл. чл.4, §2 от Регламента, а личните данни, съгласно §1 на същия член, са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез един или повече специфични признаци.

От събраните по преписката доказателства се установи, а и Н.А. не отрича, че единайсет от камерите, включени в процесната система за видеонаблюдение, заснемат обществени пространства: тротоар, части от улицата, паркинг, хранителен магазин, гаражни клетки и пр. Една от камерите върху фасадата заснема част от къщата на жалбоподателя П.И., включително прозорците му, както и части от двора му.

Спрямо пасивно легитимираната страна– К.Ж., жалбата се явява неоснователна, доколкото проверката установява, че той не притежава качеството администратор на лични данни. Такова качество в случая притежава неговият син Н.А., който е изградил системата за видеонаблюдение и има изключителен достъп до изображенията и записите от камерите.

В същото време чрез заснемане на обществени пространства Н.А. упражнява дейност, за която не е налице някое от основанията за допустимост по смисъла на чл.6 Регламента или чл.4 ЗЗЛД. Не може да се приеме, че наблюдението на улицата, части от тротоара и прозорец на съседната къща попада в категорията „чисто лични или домашни занимания“, изключени от материалния обхват на Регламента. Същото противоречи и на принципите, свързани с обработване на лични данни, по-конкретно те не са сведени до минимум във връзка с целите, за които се обработват (чл. 5, §1, б. „в“ Регламента, респ. чл.2, ал.2, т.3 ЗЗЛД).

По отношение на останалите пет камери, които заснемат единствено двора и части от имота на ответника, обработването на лични данни е законосъобразно, доколкото това е свързано с неговия легитимен интерес да опази имуществото си– чл.6, §1, б. „е“ от ОРЗД. Но ако те бъдат насочени така, че в обхвата им на заснемане да попадат части от имота на жалбоподателя или обществени площи, г-н Н.А. ще извършва дейност в нарушение на Регламента и ЗЗЛД.

Несъгласен с решението на Комисията, г-н Веселин Целков– член на КЗЛД– гласува против.

Водима от горното, на основание чл.57, §1, б. „е“ Регламента, съответно чл.10, ал.1, т.7, във връзка с чл.38, ал.2 Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София-град.