Решение по жалба с рег. № ППН-01-778/04.11.2020 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 03.11.2021г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента, ОРЗД), разгледа по същество жалба №ППН-01-778/04.11.2020г.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба подадена от М.Ч., Т.Ч. и Ст.С., чрез адв. М.А. с изложени в същата твърдения за неправомерно обработване на лични данни, в хипотезата на осъществявано видеонаблюдение от С.П.С., Ж.С., П.С. и Л.С., с които са в „силно влошени отношения“.

Твърди се, че жалбоподателите М.Ч. и Т.Ч. са съсобственици на недвижим имот– жилищна сграда и прилежащо към нея дворно място находяща се в гр. ***, с идентификатор ***, който обитават заедно със жалбоподателят Ст.С., син на Т.Ч. Посочено е, че дворното място е облагородено и се ползва ежедневно по предназначение от жалбоподателите за отдих и отглеждане на плодове и зеленчуци. Твърди се, че в съседство на имота живеят С.П.С., Ж.С. и техните синове П.С. и Л.С., същите монтирали през април 2020г. камера за видеонаблюдение, в обхвата на видеонаблюдение на която попада дворното място на жалбоподателите, входа на сградата която обитават и прозорци на фасадата, обстоятелство обективирано в приложен към жалбата Констативен протокол от 29.07.2020г. по чл.593 от ГПК с рег. №***.

Към жалбата са приложени относими доказателства– копие на нотариален акт за дарение №***; нотариален акт за недвижим имот, придобит по регулация №***, нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по регулация №***; нотариален акт за собственост на недвижим имот №***, удостоверение за наследници №***, удостоверение за наследници №***, Скица на ПИ №*** и пълномощно.

Съгласно принципите на равенство на страните в производството и истинност, С.П.С., Ж.С., П.С. и Л.С. са уведомени за подадената жалба, като им е указана възможността да представят писмено становище и относими по случая доказателства.

В отговор e изразено становище от Ж.С., П.С. и Л.С., чрез адвокат, които възразяват, че не следва да бъдат конституирани като страна в производството доколкото не са собственици на имота, в който е монтирана камерата и не са монтирали същата. Информират, че камерата е монтирана от С.П.С., съпруг на Ж.С. и баща на П.С. и Л.С., същия собственик на апартамента на който е монтирана камерата и ползвател на дворното място, в обхвата на което попада видеонаблюдението. Сочат, че целта на осъществяваното видеонаблюдение е охрана на собствеността на С.П.С. – паркиран „под камерата микробус, който винаги е пълен със стока, както и на гараж, разположен в югозападния ъгъл на парцела“. Оспорват твърденията, че в обхвата на видеонаблюдение попадат имота на жалбоподателите– входа на жилищната сграда, прозорци по фасадата и двора“ и сочат, че макар камерата да е насочена по посока на имота на жалбоподателите „в действителност самия имот не попада в рамките на обхвата на видеозаснемане“.

Информират за издадена Заповед №**** на зам. кмета на община Б. за учредено на жалбоподателите Т.Ч. и М.Ч. право на преминаване за срок от 12 месеца, от влизане в сила на заповедна, през общински поземлен имот №****, в който е построена кооперацията, в която собственост притежава С.П.С. и където е монтирана камерата,във връзка с издадено разрешение за строеж на масивна ограда по имотна граница между ПИ №*** и №***. Допълват, че заповедта е обжалвана от С.П.С., но е оставена в сила, а производството прекратено, като г-н С.П.С. е уведомен от общинската администрация, че следва да осигури достъп до имота от към ул. Т.А.“ и „е предупреден да не паркира микробуса си през времето от 08:00 до 18:00 часа в тази част на имота, с оглед осигуряване на достъп на работници и на строителна техника в имота“. Допълват, че „именно поради предстоящо строителство, изискващо разграждане на двора откъм ул. „Т.А.“/премахване на входната врата откъм тази улица, премахване на оградата между двата имота, влизане на камиони и тежка строителна техника, безпрепятствано влизане на непознати строителни работници/“ С.П.С. е поръчал, закупил и монтирал камера за видеонаблюдение „с цел защита на имуществото си, находящо се в гараж №6 и стоката в микробуса, който паркира в тази част на имота, както и евентуални повреди по фасадата на сградата“.

Към становището са приложени относими доказателства, а именно копие на Определение *** на Административен съд– Б., Заповед №*** на кмета на община Б., писмо изх. №*** на заместник-кмета на икономика и финанси на община Б., нотариален акт №***, разрешение за строеж № ***, удостоверение за наследници №***. и пълномощно.

С оглед изясняване на случая от фактическа страна е извършена проверка по предмета на жалбата, резултатите от която са обективирани в Констативен акт ППН-02-332/29.06.2021г., с приложения към него в това число Констативен протокол от 09.06.2021г., графични изображения на местоположението и обхвата на камерите и попълнен въпросник от С.П.С.

Проверката е открита на 09.06.2021г. на посочения в жалбата адрес, с връчване на заповедта за проверка на С.П.С., в присъствието на сина му П.С. и В.П.– адвокат, които съдействат и осигуряват възможност за достъп и събиране на доказателства от страна на проверяващия екип.

От извършената проверка е установено следното:

На посочения в жалбата адрес се намира жилищна сграда– етажна собственост и прилежащо дворно място, в което са изградени и допълнителни постройки, използвани от живущите за гаражи. Сградата е триетажна с по два апартамента на етаж, като жилището, собственост на С.П.С., в което живеят той, съпругата му Ж.С. и синът му П.С. заедно със семейството му, се намира на първия етаж. Имотът на жалбоподателите се намира в съседство, като двата имота са разделени от ограда– телена мрежа. Между жилищната сграда, в която живеят С. и имота на жалбоподателите, в прилежащото към жилищната сграда дворно място, се намира алея, използвана от живущите в жилищната сграда за достъп до гаражите им. Тази алея се намира точно под прозорците на жилището на С. често е използвана от С.П.С. за паркиране на личния му микробус.

На адреса е констатирано наличието на един брой видеокамера IP Automat, модел V380-522, 2MPix– Full Hd 1080p, Обектив 3.6мм., инсталирана през месец май 2020г. от приятел на П.С., с цел охрана на жилището и микробуса. Камерата е монтирана на фасадата на остъклена тераса на жилището на С. и има възможност за 360° панорамна гледка, като може да се върти на 320° хоризонтално и 90° вертикално. Към момента на проверката е установено, че хоризонталното въртене не функционира и камерата може да се върти само на 90° вертикално. С.П.С. твърди, че от самото инсталиране на камерата, функцията за хоризонтално въртене не била активна. Видеокамерата има възможност за запис на видеокадри на ONVIF TF– карта памет, каквато към момента на проверката липсва и по твърдения на С.– никога не е била поставяна, а винаги се е осъществявало видеонаблюдение само в реално време и не са осъществявани записи на видеокадри. Камерата разполага с възможност за запис и предаване на звук. Достъпът до изходящия образ в реално време се осъществява единствено от П.С.– отдалечено посредством софтуерно приложение, инсталирано на мобилния му телефон. Няма взето решение на общо събрание на етажната собственост за изграждане на система за видеонаблюдение в жилищната сграда, но С. твърдят, че никой от живущите в жилищната сграда нямат против инсталираната видеокамера, като посочват, че в сградата има поставени още видеокамери, констатирани от проверяващия екип при външния оглед, които са собственост на други живущи. С.П.С. заявява, че смята своевременно да свика общо събрание на етажната собственост, с оглед взимане на легитимно решение, съгласно чл.11 от Закона за управление на етажната собственост.

Проверяващият екип установява, че когато е насочена в крайната си позиция надолу по вертикала, видеокамерата заснема прозорците на остъклената тераса на С. и алеята в имота, използвана за достъп на автомобили до гаражите, където понякога С.П.С. паркира микробуса си. Когато камерата е в крайната си позиция нагоре по вертикала, тя заснема отново прозорците на терасата и алеята, но обхваща и входа на имота за автомобили, малка част от оградата, разделяща имота от този на жалбоподателите, както и много малка част от имота на жалбоподателите, в т.ч. част от къщата им и подстъпа към вход ѝ.

Категориите физически лица, чиито лични данни се обработват посредством изградената система за видеонаблюдение са: посетители и живущи в жилищната сградата– етажна собственост, като в крайна позиция нагоре по вертикала на видеокамерата, в обхвата ѝ може да попаднат и живущите и посетителите в имота на жалбоподателите, но поради ниското качество на картината, тяхното идентифициране би било силно затруднено.

Установено е, че така изградената система за видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица, но няма възможност за тяхното лицево разпознаване (посредством ползване на база с биометрични данни). На проверяващия екип не са предоставени доказателства за предприети технически и организационни мерки за защита на данните. Не са представени документи (правила, процедури, инструкции или други), регламентиращи обработването на лични данни чрез изградената система за видеонаблюдение. Системата за видеонаблюдение не осъществява предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство– FTP/Cloud сървър или на друго място за съхранение на данни.

Проверяващият екип констатира, че има поставени информационен стикери, предупреждаващ за осъществяваното видеонаблюдение, поставен на входната врата на жилищната сграда– етажна собственост, който не съдържа информация относно администратора на лични данни, както и данни за контакт с него.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

За да упражни правомощията си, комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба ППН-01-778/04.11.2020г.съдържа задължително изискуемите реквизити, а именно: налице са данни за жалбоподателите, естеството на искането, дата и подписи, приложено е пълномощно за представителна власт, посочени са лицата срещу които е подадена, с оглед което същата е редовна. Жалбата има за предмет неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателите от С.П.С., Ж.С., П.С. и Л.С. в хипотезата на осъществявано видеонаблюдение посредством камера монтирана на адрес***, в обхвата на която се твърди, че попадат имота на жалбоподателите, които е в съседство – дворното място, входа на сградата която обитават и прозорци на фасадата на сградата.

Жалбата е подадена в срока по чл.38 от ЗЗЛД от физически лица с правен интерес срещу пасивно легитимира страни – физически лица, за които се твърди, че са администратори на лични данни по смисъл чл.4, ал.7 Регламент ЕС 2016/679, доколкото се твърди, че сами определят целите и средствата за обработване на лични данни чрез видеонаблюдение. Сезиран е компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

По изложените съображения и предвид липсата на отрицателните предпоставки на чл.27, ал.2 от АПК, на проведено на 08.09.2021г. заседание на комисията жалбата е приета за допустима и като страни в производство са конституирани: жалбоподатели– М.Ч., Т.Ч. и Ст.С. и ответни, пасивно легитимирани страни– С.П.С., Ж.С., П.С. и Л.С. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 03.11.2021г., за което страните са редовно уведомени. Информирани са за осъществена по предмета на жалбата проверка, констативен акт от която, ведно с приложения, им е предоставен за запознаване.

На проведено на 03.11.2021г. открито заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателите М.Ч., Т.Ч. и Ст.С. се представляват от адв. М.А. с пълномощно по преписката.

Ответните страни С.П.С., Ж.С., П.С. и Л.С.– редовно уведомени, не се явяват и не се представляват в заседанието пред комисията.

Адвокат М.А. поддържа жалбата, декларира, че се е запознала със събраните по преписката материали. Информира, че между страните в административното производство е висящо и гражданско дело ***, което е образувано по искове на ищците, жалбоподатели в настоящето производство, -обективно и субективно, срещу ответниците с правно основание чл.45 от ЗЗД. Допълва, че по делото е приобщена съдебно-техническа експертиза, която подробно пояснява какви са характеристиките на монтираната камера, като в съдебно заседание вещото лице е заявило, че в обхвата на тази камера попадавходната врата на доверителите ѝ, както и част от дворното място. Допълва, че от събрани в хода на гражданското дело гласни доказателства се установяват по безспорен начин, че камерата функционира от 2020г., а микробусът се паркира на мястото едва в началото на 2021г. във връзка с получен препис от исковата молба по гражданското дело и организираната защита от страна на ответниците срещу предявените срещу тях обективно и субективно съединени искове. Твърди, че в хода на гражданското дело са събрани гласни доказателства, че до края на 2020г. камерата се е движела не само вертикално във вида, който представители на КЗЛД са констатирали при проверката, но се е движела във всички посоки съобразно нейните технически параметри и по начина, който е описан в констативния акт на нотариус К.М. За доказване на последното моли Комисията да допусне събирането на гласни доказателства.

Комисията оставя без уважение искането за събиране на гласни доказателства относно насочеността и обхвата на процесната камера, предвид наличието на безспорни писмени доказателства в тази насока, а именно Констативен протокол от 29.07.2020г. по чл.593 от ГПК с рег. №*** по описа на нотариус К.М.

По същество адв. М.А. поддържа становище за основателност на жалбата и моли КЗЛД да издадете разпореждане за преустановяване на заснемането на входа на сградата на доверителите ѝ, както и на дворното им място.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от Административно-процесуалния кодекс, изискващ наличието на установени действителни факти, имайки предвид събраните доказателства и наведените от страните твърдения, комисията с мнозинство от три гласа приема, че разгледана по същество жалба №ППН-01-778/04.11.2020г. е частично основателна. Несъгласен с аргументите за основателност на жалбата, господин Веселин Целков гласува с особено мнение, катонамира жалбата за неоснователна.

Жалбата има за предмет неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателите от С.П.С., Ж.С., П.С. и Л.С. в хипотезата на осъществявано видеонаблюдение посредством камера монтирана на адресв гр. Б., в обхвата на която се твърди, че попадат имота на жалбоподателите, които е в съседство – дворното място, входа на сградата която обитават и прозорци на фасадата на сградата.

От събраните по преписката доказателства се установи, а и между страните в производството не е спорно, че страните са съседи. Ответниците обитават жилище на първия етаж в сградата в режим на етажна собственост, находящо се в гр. Б., а жалбоподателите имот – намиращ се в съседство, като двата имота са разделени от ограда– телена мрежа. Между жилищната сграда, в която живеят С. и имота на жалбоподателите, в прилежащото към жилищната сграда дворно място, се намира алея, използвана от живущите в жилищната сграда за достъп до гаражите им. Алеята се намира точно под прозорците на жилището на С. и по данни на ответниците често е използвана от С.П.С. за паркиране на личния му микробус.

Страните в производството не спорят, а и от осъществена от екип на КЗЛД проверка е установено, че в имота на ответниците е изградена и функционира система за видеонаблюдение състояща се от 1 броя стационарна камера IP Automat, модел V380-522, 2MPix– Full Hd 1080p, Обектив 3.6мм. Камерата е монтирана на фасадата на остъклена тераса на жилището на С. и има възможност за 360° панорамна гледка, като може да се върти на 320° хоризонтално и 90° вертикално. Към момента на проверката е установено, че хоризонталното въртене не функционира и камерата може да се върти само на 90° вертикално. Достъпът до изходящия образ в реално време се осъществява единствено от П.С.– отдалечено посредством софтуерно приложение, инсталирано на мобилния му телефон, като не е установено наличие на записващи устройства и други технически съоръжения, позволяващи осъществяването на видеозапис, въпреки че видеокамерата има възможност за запис на видеокадри на ONVIF TF– карта памет, каквато към момента на проверката липсва.

Доколкото не е констатиран запис и съхранение на кадри от видеонаблюдението се налага извода за осъществен от ответника „мониторен контрол“ – ограничена форма на видеонаблюдение – наблюдение с технически средства, без възможност за запис на получените данни, по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗЧОХ.

Доказателствата по преписката свидетелстват, че достъп до личните данни събирани посредством техническото устройство има само П.С., предвид което същият има качеството на администратор на лични данни по смисъла на чл.4, ал.7 от ОРЗД. Липсват доказателства останалите ответници, пасивно легитимирани страни в производството, да имат отношение към наблюдението, респективно достъп до събраните чрез него лични данни, предвид което по отношение на тях – Ж.С., С.П.С. и Л.С., жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

В производството не е спорно, че целта на наблюдение е охрана на движима собственост– бус на ответниците. Констатирано е обаче, че в обхвата на наблюдение попада и част от имота на жалбоподателите– входната врата на двора и входната врата на жилищната сграда, обстоятелство за което свидетелства констативен протокол по чл.593 от ГПК от 29.07.2020г. с рег. №*** по описа на нотариус К.М. За последното свидетелства и осъществена от екип на КЗЛД проверка която е констатирала, че „когато камерата е в крайната си позиция нагоре по вертикала, тя заснема отново прозорците на терасата и алеята, но обхваща и входа на имота за автомобили, малка част от оградата, разделяща имота от този на жалбоподателите, както и много малка част от имота на жалбоподателите, в т.ч. част от къщата им и подстъпа към вход ѝ. Предвид горното твърденията на ответниците, че в „Обхватът на камерата е изцяло в имота на ответниците“ не кореспондира със събраните по преписката доказателства.

Предвид целта на осъществявано наблюдение чрез техническо средство и неговия обхват, същото е незаконосъобразно, а и в нарушение на принципа на свеждане на данните до минимум– чл.5, §1, буква„а“ и „в“ от ОРЗД. Противно на наблюдението чрез техническо средство осъществявано в рамките на собствения имот или на собствена вещ, не може да се приеме, че наблюдението чрез техническо средство на част от съседни чужди имоти представлява легитимен интерес на администратора предвид липсата на преимуществен интерес на последния пред интереса на физическите лица обект на наблюдението. Не е спорно, че наблюдението на имота на жалбоподателитечрез техническо средство се осъществява без тяхно съгласие (чл. 6, §1. буква„а“ от ОРЗД), както и че за осъществяването му не са налице предпоставките на чл.6, §1, букви „б“, „в“, „г“ и „д“ от ОРЗД. В конкретния случай обработването на лични данни посредством наблюдение чрез техническо средство на съседни имоти е в противоречие и с принципа „свеждане на данните до минимум“ по чл.5, §1, б. „в“ от ОРЗД, предвид обстоятелството, че същото не е ограничено до необходимото във връзка с целите за неговото осъществяване– охрана на движима собственост на ответниците. Нещо повече комисията намира, че наблюдението на мястото на което е паркирано превозното средство също е в нарушение на принципа на законосъобразност, доколкото липсва условие за неговата законосъобразност – наблюдаваната посредством камерата движима вещ е паркиран на терен, който не е собственост на администратора и по скоро следва да се третира като прилежаща площ към етажната собственост. В тази връзка не може да се прием, че П.С. има надделяващ легитимен интерес над интереса на останалите съсобственици в етажната собственост, като факта, че преимуществено на това място се паркира МПС на лицето не променя това обстоятелство, доколкото не е спорно, че МПС-то е в движение и не пребивава постоянно на мястото което под наблюдение, още повече че за видеонаблюдението на този терен няма решение на Общото събрание на етажната собственост, доколкото бусът е паркиран в двора на кооперацията зад дворната врата. Не може да се подкрепи разбирането на ответната страна, че охраната на движимо имущество може да има приоритет пред защита на личната свобода и неприкосновеност на жалбоподателите чрез наблюдение на тяхното дворно място и подход към жилищната сграда, която обитават или чрез наблюдение на терен който не е собственост на администратора. В случай че лицето иска да охранява това имущество, той следва да постави камера с подходящи технически параметри, като в случай че се вземе решение на етажната собственост за наблюдение на този периметър около етажната собственост, то администраторът следва да предприеме подходящи организационни и технически мерки, така че да ограничи наблюдението на публични места и чужди имоти или части от такива.

В случая не е спорно, че наблюдението на мястото на което е паркирано превозното средство се осъществява без съгласие на останалите съсобственици на имота (чл. 6, §1. буква„а“ от ОРЗД), както и че за осъществяването му не са налице предпоставките на чл.6, §1, букви „б“, „в“, „г“ и „д“ от ОРЗД, като преимуществен легитимен интерес на администратора не може да бъде обоснован по съображения изложени по-горе, предвид което наблюдението е в нарушение на принципа на законосъобразност. Последното важи с още по-голяма сила и по отношение на наблюдението на обществени места, в случая част от прилежаща към имота улица.

Предвид характерът и видът на констатираното нарушение и обстоятелството, че същото не е преустановено, а също и че засегнатите лични данни не са чувствителни по смисъла на закона и няма данни за настъпили вреди от обработването, комисията счита за целесъобразно, пропорционално и ефективно налагането на корективна мярка по чл.58, §2, буква„г“ от Регламент ЕС 2016/679, като намира, че същата ще постигне целта на закона – ще преустанови нарушението и ще възстанови установения правов ред по отношение на обработването на личните данни. Останалите меркиза по чл.58, §1, буква„а“, „б“, „в“, „д“, „е“, „ж“, „з“ и „й“ от ОРЗД са неприложими и нецелесъобразни поради естеството на нарушението и обстоятелството, че към момента на произнасяне същото не е преустановено. Комисията намира, че доколкото нарушението е първо налагането на глоба на администратора би било прекомерно и в нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК съгласно който „когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани, се прилагат онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постигне целта на закона.“Следва обаче да се отбележи, че неизпълнението на даденото от комисията разпореждане, в указания срок, е скрепено със санкция за неизпълнение с оглед неговата ефективност и възможността за допълнителен санкционен механизъм по проверка и контрол на изпълнението. Целта е постигане на генерална превенция и пропорционално и законосъобразно обработване на лични данни. Така разпореждания са ефективни, тъй като са скрепени със съответните санкции при неизпълнение, като законодателя предвижда при неспазване на влязло в сила разпореждане на надзорния орган да бъде наложено административно наказание „глоба“ или „имуществена санкция“ по чл.83, параграф 6 от Регламент 2016/679 в размери до 20 000 000 EUR.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд Б.