Решение по жалба с рег. № ППН-01-771/17.09.2018 г.

Комисията за защита на личните данни (Комисията) в състав: председател– Венцислав Караджов и членове– Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Мария Матева, на редовно заседание, проведено на 07.11.2018г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), разгледа по допустимост жалба с рег. №ППН-01-771/17.09.2018г., подадена от К.Т. чрез формуляра в сайта на Комисията и подписана с квалифициран електронен подпис.

Жалбоподателят твърди, че на 12.09.2018г. е потърсен на личния си мобилен телефон с номер ***** от белгийски номер– *******. Обърнали се към него по име и искали да му предложат инвестиционни продукти. При запитване откъде разполагат с негови лични данни (име и телефон) и дали имат неговото съгласие да се свързват с него за подобен тип оферти, връзката била прекъсната. Жалбоподателят представя екранна разпечатка, от която е видно от кой номер и на коя дата са го търсили. Заявява, че не е в състояние да предостави информация за ответната страна, тъй като никой не му се е представил. Г-н К.Т. счита, че е налице нарушение на законодателството на България и Европейския съюз. Желае да знае откъде дадената фирма се е сдобила с личните му данни.

Съгласно чл.55-57 от Общия регламент за защита на личните данни, съответно чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД, Комисията е овластена да разглежда жалби срещу актове и действия на администратори на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица, свързани с обработка на личните им данни, но за целта следва да бъде посочено лице, за което се твърди, че притежава качеството администратор на лични данни.

В тежест на жалбоподателя е да посочи такова лице, което той не е сторил въпреки указанията, получени с писмо с изх. №ППН-01-771/2018г.#1 от 16.10.2018г. Служебно са предприети опити да се изясни кой е бил администраторът, търсил г-н К.Т. от белгийски телефонен номер, удостоверени с протокол рег. №. ППН-01-771#3/02.11.2018г. При избиране на номера връзката или дава „заето“, или автоматично прекъсва. Изводът е, че по този начин също не е възможно да се индивидуализира лицето, за което в жалбата се твърди, че е администратор на лични данни.

Жалбата удовлетворява изискванията чл.29, ал.2 от АПК– съдържа три имена на жалбоподателя, адрес, дата и подпис; ясно е естеството на искането,– поради което се явява редовна. Същата обаче не е допустима по следните съображения: чл.27 АПК урежда предпоставките за допустимост на исканията: липса на влязъл административен акт със същия предмет и страни; липса на висящо производство пред Комисията със същия предмет; компетентност на КЗЛД, надлежност на страните, наличие на правен интерес на жалбоподателя и пр., както и наличие на други специални изисквания, установени със закон. В случая такъв специален закон се явява ЗЗЛД, който в чл.1, ал.4, чл.3 и чл.10, ал.1, т.7 въвежда понятието „администратор на лични данни“. Дори по жалбата да се приеме, че действително има такъв, същият не може да бъде установен, асъгласно чл.10, ал.1, т.7 ЗЗЛД наличието на администратор на лични данни е абсолютна процесуална предпоставка, за да се развие производство пред Комисията.

Комисията за защита на личните данни, като взе предвид фактите, изнесени в настоящото административно производство, на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК, вр. чл.10, ал.1, т.7, вр. чл.1, ал.4, вр. чл.3 от ЗЗЛД

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София-град.