Решение по жалба с рег. № ППН-01-460/15.06.2021 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: председател: Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов и Веселин Целков на заседание, проведено на 06.07.2022г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни, респективно чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента, ОРЗД), разгледа по същество жалба №ППН-01-460/15.06.2021г.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с подадена от А.П. жалба №ППН-01-460/15.06.2021г., с изложени твърдения за неправомерно обработване на лични данни, в хипотезата на осъществявано от видеонаблюдение в сграда в режим на етажна собственост находяща се в гр. София, *****, в която притежава самостоятелен обект– апартамент **, етаж 5. Твърди, че на 07.06.2021г. на етаж 4 в сградата, над входната врата на апартамент ***, собственост на П.П. и П.П.Д, е монтирана камера за видеонаблюдение, в обхвата на която попадат общи площи на етажната собственост– стълбище, което ежедневно тя и членовете на семейството ѝ ползват. Моли комисията за проверка по случая и преустановяване на видеонаблюдението, за което твърди, че се осъществява без решение на етажната собственост и против волята ѝ и в нарушение на личната ѝ неприкосновеност и тази на членовете на семейството ѝ– включително малкото ѝ дете, с които живее на адреса.

Към жалбата са приложени доказателства изображения на местоположение на камерата.

Съгласно принципите на равенство на страните в производството и истинност, пасивно легитимираните страни П.П. и П.П.Д. са уведомени за подадената жалба, като им е указана възможността да представят писмено становище и относими по случая доказателства.

В отговор е изразено становище ППН-01-460#4/27.08.2022г. за неоснователност на жалбата с приложени относими доказателства. Твърдят, че камерата е поставена с цел „сплашване“ и „не записва“, като причина за монтирането ѝ са всекидневни вандалски прояви и посегателства срещу жилището им, в това число драскане по вратата, поливане на врата и стените около нея с белина, изливане на горещ шоколад, поставяне на умряла мишка върху изтривалката пред входната им врата. Сочи, че вандалските прояви са провокирани от подадена от тях жалба срещу А.П. до СРП и Столична община касаеща монтиран от г-жа А.П. соларен панел и нерегламентирана ВиК инсталация, наводнила жилището им.

С оглед изясняване на случая от фактическа страна е извършена проверка по предмета на жалбата, резултатите от която са обективирани в Констативен акт ППН-02-588/22.11.2021г., с приложения към него в това число Констативен протокол от 11.11.2021г., графични изображения на местоположението на камерата и попълнен въпросник.

Проверката на място е открита на 16.11.2021г. на горепосочения адрес. Екземпляр от заповедта за проверка е връчен на П.П.Д. в присъствието на нейния баща П.П. П.П.Д. попълни и собственоръчно подписа предоставения ѝ въпросник за проверка с предмет видеонаблюдение– Приложение №2 към Инструкция за практическото осъществяване на надзорната дейност на КЗЛД.

От извършената проверка се установи следното:

Проверяваният обект е семейно жилище в 6-етажна жилищна сграда в режим на ЕС с общо 18 бр. апартаменти.

Монтирана е 1 бр. IP стационарна видеокамера (KASSABA, модел TRX-20WiFi-SC, фиксиран обектив 3.6 мм с ъгъл на виждане 95°, подсветка 4 бр. High Power IR Array диода за нощно наблюдение до 40 м, вграден микрофон и говорител за двупосочна аудио връзка), която към момента на проверката e свързана към електрическата мрежа.

Изложени са твърдения, че камерата е монтирана лично от П.П.Д. с превантивна охранителна цел през месец юли 2021г. Не е предоставена удостоверяваща документация точно кога е инсталирана, както и решение на Общото събрание на ЕС. Предоставени са 2бр. списъци (към Приложение №3) с писменото съгласие от останалите живущи в сградата за монтирането на видеокамерата (не е посочена дата на изготвянето на списъците).

Пространствено разположение на видеокамерата и предполагаем обхват на заснемане:

Камера 1: разположена е в горния ляв ъгъл над входната врата на апартамента на П.П.Д., като може да се направи обоснован извод, че в обхвата ѝ попада пространството непосредствено пред входната врата на апартамента на П.П.Д. и стълбищната площадка. Жилището на жалбоподателя се намира над апартамента на П.П.Д. (5 ет.).

Към момента на проверката видеокамерата е свързана към електрозахранването посредством кабел. Не е установено наличие на видеорекордер, записващо устройство и/или друг носител на данни, на който да се съхраняват записи с кадри от видеокамерата. Направен е опит за отваряне слота на Micro SD карта памет на видеокамерата, посредством отвертка, с цел установяване наличие на карта памет, но неуспешен. Видно от техническите характеристики, вграденият слот за Micro SD карта памет е с капацитет 64 GB.

П.П.Д. декларира, че никога не е осъществявала наблюдение, заснемане, предаване и запис на видеокадри с монтираната видеокамера, включително отдалечен достъп чрез използване на софтуерно приложение на мобилно устройство.

В събраната документация липсват данни за извършване на охрана на обекта от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност, което да има права на достъп до видеокамерата.

Налице е информационна табела, предупреждаваща за извършване на видеонаблюдение, поставена на входната врата на апартамента на П.П.Д. непосредствено под видеокамерата.

От страна на П.П.Д. не са предоставени документи (правила, процедура, инструкция, или други), описващи предприетите технически и организационни мерки за защита на личните данни и регламентиращи тяхното обработване чрез видеонаблюдение.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и ОРАЗД.

За да упражни правомощията си, комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалба ППН-01-460/15.06.2021г. съдържа задължително изискуемите реквизити, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и пасивно легитимирани страни, предвид което е редовна.

Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно осъществявано видеонаблюдение в сграда в режим на етажна собственост находяща се в гр. София, *****.

Съгласно легалното понятие „Видеонаблюдение“ е техническа форма на обработка и съхранение в предвидения в закона срок на лични данни, извършвани при спазване на изискванията за защита на личните данни, включваща заснемане на лица в охраняван обект и запис на получените данни. Съдържащата се във видеозаписите от средства за наблюдение информация за физическото лице в съвкупност – образ, ежедневни навици, поведенчески реакции и социални контакти, попадат в обхвата на понятието лични данни, тъй като лицето може да бъде идентифицирано по безспорен начин. Събирането и съхраняването на лични данни представлява форма на обработването им по смисъла на чл.4, §1, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и като такова следва да се извършва при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД и Регламента. Същото се отнася и за „мониторен контрол“ – ограничена форма на видеонаблюдение – наблюдение с технически средства, без възможност за запис на получените данни, по смисъла на §1, т.6 от ДР на ЗЧОХ. Константна е съдебната практика и практиката на КЗЛД, че видеонаблюдението е продължавано, а не е еднократно действие по обработване на лични данни.

Жалбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл.38 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес срещу пасивно легитимирани страни – физически лица П.П.Д. и П.П., за които се твърди, че имат качеството на администратор на лични данни по смисъл чл.4, ал.7 Регламент ЕС 2016/679, доколкото определя целите и средствата за обработване на лични данни чрез видеонаблюдение. Сезиран компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на субекти на данни свързани с обработване на личните данни, като не са налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции.

По горните съображения и предвид липсата на отрицателните предпоставки посочени в чл.27, ал.2 от АПК, на проведено на 11.05.2022г. заседание на комисията жалбата е приета за допустима и като страни в производство са конституирани: жалбоподател–А.П. и ответни пасивно легитимирани страни – П.П.Д. и П.П. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 06.07.2022г. от 13.00 часа. Страните са редовно уведомени за заседанието, указано им е разпределянето на доказателствената тежест в процеса, информирани са за извършена по случая служебна проверка, като заверено копие от констативен акт от проверката им е изпратен за запознаване и становище. Възражения по констатияния акт не са постъпили.

На проведено на 06.07.2022г. заседание на комисията, жалбата е разгледана по същество.

Страните – редовно уведомени, не се явяват и не се представляват в заседанието пред комисията.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти и предвид събраните доказателства и наведените твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба №ППН-01-460/15.06.2021г. е неоснователна.

Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно осъществявано видеонаблюдение в сграда в режим на етажна собственост находяща се в гр. София, *****.

От събраните по преписката доказателства се установи, а и между страните в производството не е спорно, че страните са съседи в сграда в режим на етажна собственост находяща се в гр. София, *****, с общо 18 броя апартаменти. Жалбоподателката и ответниците обитават самостоятелни обекти, а именно ап.** и ап.*** и са в конфликти отношения помежду си, породени от спор не касаещ видеонаблюдението.

Безспорно установено от екип на КЗЛД е, че над входната врата на ответниците е монтирана е 1 бр. IP стационарна видеокамера (KASSABA, модел TRX-20WiFi-SC, фиксиран обектив 3.6 мм с ъгъл на виждане 95°, подсветка 4 бр. High Power IR Array диода за нощно наблюдение до 40 м, вграден микрофон и говорител за двупосочна аудио връзка), която към момента на проверката e свързана към електрическата мрежа. Към дата на проверката не е констатирано извършване на видеонаблюдение. Не е установено наличие на видеорекордер, записващо устройство и/или друг носител на данни, на който да се съхраняват записи с кадри от видеокамерата.

По преписката липсват доказателства за осъществявано видеонаблюдение на адреса към дата на сезиране на КЗЛД, а и след това, като твърденията на жалбоподателката в тази насока не са подкрепени с доказателства. Същите са оспорени от ответниците, които сочат, че не се осъществяват видеонаблюдение и/или мониторен контрол посредством процесната камера. В тази връзка и с оглед разпределяне на доказателствената тежест в процеса и резултатите от извършената от КЗЛД проверка, доколкото липсват доказателства за осъществявано видеонаблюдение, жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и недоказана.

Доколкото обаче монтираната камера не е бутафорна и предвид обстоятелството, че системата за видеонаблюдение би могла да бъде въведена в експлоатация във всеки момент, комисията счита за целесъобразно упражняването на корективно правомощие по чл.58, §2, буква„а“ от ОРЗД. Последното се налага с цел превенция, доколкото предвид обхват и местоположението на камерата следва, че при въвеждане в експлоатация на системата за видеонаблюдение в обхвата ѝ ще попадат общи части от етажната собственост, а именно стълбищната площадка на етаж 4. Видеонаблюдение с подобен обхват би било незаконосъобразно, в нарушение на чл.6, §1 от ОРЗД доколкото в случая липсва решение на общото събрание на етажната собственост за неговото осъществяване. Представените по преписката списъци на живущите на адреса съгласни с видеонаблюдението, макар да удовлетворяват изискването за мнозинство, гласували за видеонаблюдението са 15 от общо 18 апартамента,не отговарят на формата и реда за вземе на решение на ЕС. В тази връзка, за да обоснове съгласието на по-голяма част от живущите и собственици на обекти в сградата условие за законосъобразност на обработването на лични данни посредством монтираната камера, съгласието следва да бъде обективирано в решение на ЕС в съответната процедура по ЗУЕС, каквото решение няма доказателства и дори твърдения да е налице към 01.07.2022г. При вземане на решението следва да се конкретизира лицето което ще осъществява видеонаблюдение, броя и разположението на камерите за видеонаблюдение, срокът на съхранение и достъпът до личните данни събирани посредством видеонаблюдението.

За пълнота и тъй като условията за законосъобразност на обработването са алтернативно изброени в чл.6, §1 от ОРЗД, следва да се отбележи, че видеонаблюдението е възможно и законосъобразно в хипотезата на чл.6, §1, буква„е“ от ОРЗД, наличие на легитимен интерес на администратора или на трета страна, преимуществен пред интереса на субекта на субекта на данни обект на видеонаблюдение. В производството обаче не са представени доказателства които да обосновават приложимостта на цитираната разпоредба.

ОРЗД и ЗЗЛД не възпрепятстват осъществяването на охрана на имота и собствеността на лицата посредством видеонаблюдение, но същото следва да отговаря на алтернативно посочените в чл.6, §1 от ОРЗД условията за законосъобразност на обработването на лични данни, както и на принципите разписани в чл.5 от ОРЗД. Във връзка с последното следва да се отбележи, че предвид техническите характеристики на камерата осъществяването на звукозапис на случващото се на етажната площадка чрез техническото устройство с цел защита на собствеността на ответниците би било в нарушение на принципа на „свеждане на данните до минимум“– чл.5, §1, буква„в“ от ОРЗД, като същото не би било преодоляно и при решение на ЕС в тази насока.

В тази връзка осъществяването на видеонаблюдение и звукозапис би нарушило разпоредбите на ОРЗД и в частност чл.6, §1 и чл.5, §1, буква„в“ от ОРЗД, доколкото липсва условие за законосъобразното им осъществяване и пропорционалност на обработването, последните предпоставка за ангажиране на административно-наказателната отговорност на администратора и налагане на глоба на лицето, при въвеждане в експлоатация на системата за видеонаблюдение при същата фактическа обстановка.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.