Решение по жалба с рег. № ППН-01-435/03.05.2019 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) в състав, председател– Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 12.02.2020г. и обективирано в протокол№6/12.02.2020г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл.57, §1, б.„е” от Регламент (ЕС) 2016/679, разгледа по същество жалба с рег. №ППН-01-435/03.05.2019г., подадена от П.Г. срещу телекомуникационен оператор (Т.О.).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба рег. №ППН-01-435/03.05.2019г., подадена от П.Г., в която са изложени твърдения за неправомерно обработване на личните му данни от страна на Т.О.

Г-н П.Г. информира, че има сключен договор с мобилния оператор за услуга домашен интернет, която към 24.04.2019г. установил, че не е активна. След обаждане в офис на Т.О., на г-н П.Г. е съобщено, че на негово име се водят няколко услуги и лизинги, чиито плащания са просрочени и поради тази причина г-н П.Г. няма домашен интернет.

Декларира, че не е подписвал договорите с дължими просрочени задължения. Счита, че това е злоупотреба с личните му данни.

С писмо изх. №ППН-01-435#2/02.07.2019г. Т.О. е уведомено за образуваното административно производство. На дружеството е предоставeна възможност за изразяване на становище и предоставяне на относими към случая доказателства.

В становището на оператора е посочено, че г-н П.Г. има сключени договори с Т.О. за мобилни услуги, подписани на 13.06.2019г., които прилагат като доказателство, ведно със системни екрани за издавани фактури към тези договори и системни екрани за извършвани плащания от абоната.

Сочат, че след проведен разговор с „абоната” на 07.06.2019г. и с оглед на клиентски ориентираната политика, от оператора е извършено сторниране на фактурите.

Информират, че с оглед достоверността на договорите нямат основание да считат, че подписите поставени под тях са неистински и че е извършена злоупотреба от страна на дружеството по отношение на използваните лични данни на г-н П.Г.

Сочат, че ако твърденията на жалбоподателя са верни, случаят ще касае извършено престъпление по смисъла на Наказателния кодекс (НК) от страна на служител на Т.О. и в такъв случай г-н П.Г. би следвало да сигнализира компетентните органи. Специален закон се явява НК, а реализирането на съответната наказателна отговорност се извършва по реда на НПК. Това следва и от разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗАНН, съгласно която в случаите, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно-наказателно производство не се образува. Съставянето и използването на неистински документ, както и удостоверяването на неверни обстоятелства в него съставляват документи престъпления по смисъла на чл.311 във връзка с чл.308 от НК. В случая установяването на факта дали данните на жалбоподателя са обработвани с престъпна цел са действия в компетентността на разследващите органи, поради което наказателното преследване следва да се осъществи по реда на НПК.

От г-н П.Г. са депозирани допълнителни доказателства, заведени с рег. №ППН-01-435#8/07.08.2019г.

Разглежданата жалба е съобразена в цялост с изискванията за редовност, съгласно чл.28, ал.1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис.

Предвидените в чл.38, ал.1 от ЗЗЛД срокове са спазени, предвид разпоредбата на пар. 44, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби към закона за изменение на ЗЗЛД. Същата има за предмет твърдение за неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя и е насочена срещу администратор на лични данни, което изискване се явява абсолютна процесуална предпоставка, с оглед на което следва да се прецени допустимостта на жалбата.

Предвид гореизложеното и на основание разпоредбата на чл.27, ал.2 от АПК жалбата е допустима

На проведеното на 23.10.2019г. заседание на Комисията, обективирано в протокол №42/23.10.2019г. жалбата е приета за процесуално допустима, като страни са конституирани– жалбоподател, П.Г. и ответна страна– Т.О., като е допуснато извършването на почеркова експертиза с предмет на експертизата: да се установи дали подписът в приложенията на към договор ***** от 13.06.2017г. са положени от жалбоподателя.

Жалбоподателят е уведомен за решението на Комисията и на 31.10.2019г. е предоставила в деловодството на Комисията образци от подпис и почерк, които са изпратени с писмо изх. №ППН-01-435#13(19)/30.10.2019г. на Научноизследователския институт по криминалистика (НИК).

На проведено заседание на 11.12.2019г., жалба с рег. №ППН-01-435/03.05.2019г. е насрочена за разглеждане по същество за 29.01.2020г., за провеждането на заседанието страните са редовно, видно от известията за доставяне, поради липса на единодушие при вземане на решението Комисията, е отложила вземането на решението за следващо заседание при различен състав.

На проведеното заседание от представителя на Т.О. са депозирани като доказателства технически и организационни мерки; списък с обучени служители, както и становище при разглеждане на жалбата на господин П.Г. и становище, което е довело до сторниране на дължимите суми. На заседанието е посочено, че от оператора са сторнирали задълженията след подадената жалба от клиента, както и факта, че за продължителен период от време тези услуги са заплащани редовно, с оглед на което мобилния оператор не би могъл да счете, че има нередност при активации. Сочат, че когато има налични документи и се извършват и плащания, нищо не буди съмнение, че това не е действителната волята на клиента, предвид факта, че не се касае за кух договор, който не се е изпълнява. Договорът се е изпълнявал между двете страни и с оглед на това от Т.О. считат, че са обработвали данните на господин П.Г. именно за предоставяне на електронни съобщителни услуги и за продажба на крайни устройства, каквито доказателства по преписката сме представили.

Предмет на производството са изложените в жалбата конкретни твърдения за злоупотреба с личните данни на жалбоподателя П.Г. и обработването им без негово знание и съгласие, за подписване на приложение №1 към договор №***** от 13.06.2017г. с Т.О., условия за ползване на тарифни планове, приложение №1 към договор №***** от 13.06.2017г., цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа– 1 или 2 години, договор за продажба на изплащане №***** от 13.06.2017г. за лихва в размер на 10,06 %и приемо– предавателен протокол закупено крайно устройство от 13.06.2017г.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Между страните не е спорно, че между г-н П.Г. и Т.О. е сключен договор за продажба на изплащане №***** за ползване на услуга– домашен интернет, във връзка с който е предоставил доброволно личните си данни на дружеството за целите на договора.

От събраните по преписката обстоятелства се установи, че на 13.06.2017г. са подписаниприложение №1 към договор №***** от 13.06.2017г. с Т.О., условия за ползване на тарифни планове, приложение №1 към договор №***** от 13.06.2017г., цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа – 1 или 2 години, договор за продажба на изплащане №***** от 13.06.2017г.и приемо-предавателен протокол закупено крайно устройство от 13.06.2017г., като във всички тях се съдържат три имена, единният граждански номер на жалбоподателя, информация която безспорно има качеството на лични данни за г-н П.Г., предвид обстоятелството, че с тях последния може безспорно да бъде индивидуализира, а в договор за продажба на изплащане №***** от 13.06.2017г.и приемо-предавателен протокол закупено крайно устройство от 13.06.2017г. се съдържа и адрес за кореспонденция

Твърденията на жалбоподателя, че личните му данни са обработени без негово знание и съгласие от дружеството с цел– подписване на приложение №1 към договор №***** от 13.06.2017г. с Т.О., условия за ползване на тарифни планове, приложение №1 към договор №***** от 13.06.2017г., цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа – 1 или 2 години, договор за продажба на изплащане №***** от 13.06.2017г.и приемо-предавателен протокол закупено крайно устройство от 13.06.2017г., са основателни.

Видно от събраните по административната преписка доказателства и в частност резултатите от извършената експертиза, обективирана в протокол за извършена експертиза №19/ДОК – 269 от 18.11.2019г., от Научноизследователски институт по криминалистика– МВР, Център за експериментални криминалистични изследвания, гр. София, и по-точно заключението на експертизата, е безспорно, че подписите в графи „приел”, в 3-те броя копия от договори за продажба на изплащане ***** от 13.06.2017г., в графи „място за полагане на подпис на Абоната” в двата броя копия от Приложение №1 към договора ***** от 13.06.2017г. Условия за ползване на тарифни планове и приложение №1 към договора ***** от 13.06.2017г. цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа и в графите „за купувач” , в три броя приемо-предавателен протокол, представляват изображения на такива, които не са положени от П.Г.

В допълнение в т.9. 2 от експертизата е посочено, че лицето, положило подписите в графи „Предал” в трите броя договори , в графи „подпис: Трите имена на служителя” в двата броя приложения и „за продавача” в трите боря приемо-предавателен протокол, вероятно е положило и подписите в графи „приел”, следователно не е налице съгласието за обработване на личните му данни за целите на договора.

Прави се отбелязването, че видно от предоставените договори обработването на личните данни на г-н П.Г. е започнало през 2017г., но продължава и към настоящия момент.

Предвид гореописаното и обстоятелството, че в конкретния случай не е налице и нито една от останалите хипотези посочени в чл.6§1, букви „а”, „б”, „в”, „г”, „д”, „е” се налага изводът, че личните данни на жалбоподателя са обработени от Т.О. за сключване на договора в нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗЛД (отм.), съответна на чл.6, §1 от Регламента, без наличие на условие за допустимост на обработването.

Неотносими към настоящото административно производство са твърденията на представителя наТ.О. за извършено престъпление, при което спорът се явява извън компетентността на Комисията. КЗЛД е единственият компетентен орган да се произнесе с решение относно неправомерното използване на лични данни.

Комисията счита за основателни наведените от ответника твърдения, че при положение, че е извършвано плащане по спорните договори, дори едното устройство е изплатено, то няма правно основание да се съмнява, че този договорът е недействителен. На проведеното открито заседание от представителя на мобилния оператор са предоставени технически и организационни мерки; списък с обучени служители, както и становище от разглеждането на жалбата на господин П.Г. –довело до сторниране на дължимите суми, от които е видно, че мобилния оператор не е бездействал при подадената от г-н П.Г. жалба.

Комисията разполага с оперативната самостоятелност, като в съответствие с предоставените ѝфункции преценява кое от корективните правомощия по чл.58, пар 2 от Регламент 679/2016г. да упражни. Като взема предвид естеството, тежестта и последиците от нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, Комисията прави оценката за това какви мерки са ефективни, пропорционални и възпиращи във всеки отделен случай отразява и целта, преследвана с избраната корективна мярка– предотвратяване или преустановяване на нарушението, санкциониране на неправомерното поведение или и двете, каквато възможност е предвидена в чл.58, пар 2, буква „и”. Преценката се основава на целесъобразност и ефективност на решението при отчитане на особеностите на всеки отделен случай и степента на засягане на интересите на конкретно физическо лице– субект на данни, като и на обществения интерес. Предвид факта, че за подобни нарушения Комисията е санкционирала администратора Т.О. и въпреки наложените имуществени санкции, за конкретния вид нарушения продължават да се подават жалби пред органа, Комисията счита, че на администратора следва да се наложи принудителна административна мярка за предприемане на допълнителни технически и организационни мерки предвид факта, че подобно нарушение не е първо за администратора. КЗЛД счита, че е целесъобразно Т.О. своевременно дауведомява абоната– по телефон или съобразно събраната в договора информация за кореспонденция с клиенти за изменения в плана, за закупени нови мобилни устройства и други,което щепозволява на администратора да получи своевременна информация от клиентите си, в случай че някаква действително такава промяна.

Към настоящия момент такъв тип мерки не са предприети от мобилния оператор и КЗЛД предлага при техническа възможност от страна на мобилния оператор да се уведомяват своевременно абонатите при промяна в договора. КЗЛД счита, че това е организационна мярка, която би могла да се въведе с цел превенция, като администраторът следва да предприеме и допълнителни организационни мерки, с които да е в състояние да установява на по-ранен етап такива нарушения, извършвани от негови служители. При вземане на решението комисар Цолов изразява мнение за основателност на жалбата, налагане на корективно правомощие– издаване на разпореждане, но счита, че е целесъобразно на администратора да бъде наложена и имуществена санкция.

Предвид изложеното и на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, §1, б.„е” от Регламента и чл.38, ал.3 от Закона за защита на личните данни, Комисията се произнесе със следното