Решение по жалба с рег. № ППН-01-236/15.03.2021 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) в състав: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на заседание, проведено на 30.03.2022г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (Регламента, ОРЗД), разгледа по същество жалба №ППН-01-236/15.03.2021г.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Комисията за защита на личните данни е сезирана с жалба, подадена от К.Б., с изложени твърдения за неправомерно обработване на личните ѝ данни от страна на Г.Н., в качество ѝ на Председател на управителния съвет на етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, *******.

Жалбоподателката информира, че по професия е адвокат и е била наета от неин клиент за изготвяне и подаване на искова молба срещу етажната собственост, представлявана от Г.Н. Допълва, че след образуване на делото съдебните книжа, в частност исковата молба, е предоставена от съда на г-жа Г.Н. за запознаване и предоставяне на отговор в срок.

Жалбоподателката твърди, че след получаване на исковата молба, на 22.02.2021г., г-жа Г.Н. „е разлепила исковата молба на видно и общодостъпно място във входа на кооперацията“, без да заличи съдържащи се в исковата молба лични данни на доверителя ѝ и нейни лични данни, в качеството ѝ на негов процесуален представител, същите в обем от три имена, ЕГН, телефон, подпис, имейл адрес, адрес и номер в адвокатската колегия, в резултат на което същите са разпространени и достъпни до неограничен кръг от лица, посетители на етажната собственост. Моли комисията да извърши проверка по случая и да санкционира администратора на лични данни Г.Н. за неправомерно обработване на личните ѝ данни.

Към жалба са приложени 9 бр. снимки, в това число на исковата молба и на информационна табела.

С оглед застъпените в административния процес принципи на равенство на страните и истинност, г-жа Г.Н. е информирана за образуваното по случая административно производство, указана ѝ е възможността да ангажира писмено становище по изложените в жалбата твърдения и да представи относими по случая доказателства.

В отговор е депозирано възражение с рег. №ППН-01-236#2/18.05.2021г. Г-жа Г.Н. оспорва жалбата, отрича да е получавала съдебни книжа, в частност приложената към жалбата искова молба, отрича и да е „разлепвала“ исковата молба на твърдените от г-жа К.Б. места. Сочи, че исковата молба е подадена срещу етажната собственост и твърди, че е „пусната в пощенските кутии на почти всички живущи“ в етажната собственост, доколкото засяга всички собственици на обекти в кооперацията. Допълва, че местата на които се твърди, че е поставена исковата молба имат характера на общи помещения и са достъпни до всички живущи в кооперацията, а и не само и споделя, че „всяко лице, което влиза в кооперацията може да залепва съобщение и материали“. В допълнение сочи, че „всички живущи залепват непрекъснато различни покани и съобщение до етажната собственост, в които сами упоменават личните си данни“. Счита, че липсва нарушение на ЗЗЛД и/или ОРЗД, като допълва, че личните данни на жалбоподателката, съдържащи се в исковата молба, са общодостъпни в публичния регистър на Софийска адвокатска колегия. Намира жалбата за неоснователна.

Комисията за защита на личните данни е независим държавен орган, който осъществява защита на лицата при обработването на личните им данни и при осъществяване на достъпа до тези данни, както и контрол по спазването на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Жалбата съдържа задължително изискуемите реквизити: данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис, посочено е пасивно легитимираната страна и дата на установяване на нарушението, с оглед което жалбата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима.

Предмет на жалбата е неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката, съдържащи се в искова молба до Софийски районен съд, от Г.Н. чрез разпространението им до неограничен кръг от лица посредством „разлепване“ на исковата молба на 22.02.2021г. на видно и общодостъпно място във входа на етажна собственост с адрес гр. София, *******.

Жалбата е подадена от физическо лице с правен интерес срещу надлежна страна– физическо лице, администратор на лични данни – Г.Н., в качеството ѝ на Председател на Управителния съвет на етажна собственост. Сезиран е компетентен да се произнесе орган– КЗЛД, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1 от ЗЗЛД във връзка с чл.57, §1, буква„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разглежда жалби подадени от субект на данни срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица свързани с обработване на личните данни, като не е налице изключенията по чл.2, §2, буква„в“ и чл.55, §3 от Регламент (ЕС) 2016/679 предвид обстоятелството, че случая не касае дейности по обработване извършвани от физическо лице в хода на чисто лични или домашни занимания и/или дейности извършвани от съдилищата при изпълнение на съдебните им функции. Не са налице отрицателните предпоставки по чл.27, ал.2 от АПК.

По изложените съображения на проведено на 06.10.2021г. заседание на комисията жалбата е приета за допустима и като страни в производство са конституирани: жалбоподател– К.Б. и ответна страна– Г.Н. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 01.12.2021г., за което страните са редовно уведомени и им е указано разпределянето на доказателствената тежест в процеса.

В тази връзка от ответницата е изискано да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че „исковата молба бе пусната в пощенските кутии на почти всички живущи“ в етажната собственост. Към настоящия момент такива не са депозирани.

Жалбоподателката е информирана за постъпило по преписката възражение ППН-01-236#2/18.05.2021г., заверено копие на което ѝ предоставено за запознаване. Предвид съдържанието на последното и с оглед разпределянето на доказателствената тежест в процеса, ѝ е указана възможността да представи доказателства в подкрепа на твърденията си в насока, че на 22.02.2021г. г-жа Г.Н. „е разлепила исковата молба на видно и общодостъпно място във входа на кооперацията“, както и да информира КЗЛД за номера на образуваното в Софийски районен съд дело, инициирано по процесната искова молба от К.К. с цена на иска 1950 лв.

В отговор с писмо ППН-01-236#7/05.11.2021г. г-жа К.Б. представя копие на удостоверение №**** от Софийска районна прокуратура, удостоверение №**** от Софийска градска прокуратура, искова молба от К.К. с вх. №**** на Софийски районен съд, молба с вх. №*** на Софийски районен съд по гр. дело ***, определение *** по гр. дело *** на Софийски районен съд, отговор на искова молба с вх. №*** на СРС, решение **** на Софийски районен съд по гр. дело ***, решение *** по гр. дело *** на СРС.

Изразено е становище по възражението на ответника. Конкретизирана е дата на извършване на нарушението– 22.02.2021г. Отправена е молба за отлагане на заседанието за друга дата, поради служебна ангажираност на адв. К.Б. в Районен съд– Русе на 01.12.2021г.

Направени са доказателствени искания към комисията, както следва:

1. Да задължи ответницата да представи Протокол от общото събрание на етажната собственост, проведено на 11.03.2019г., съгласно който с решение на ОС на ЕС, същата е избрана за домоуправител.

2. Да задължи ответница да представи имена, адрес и телефон на всички обитатели в сградата към 22.01.2021г., както и Домовата книга на кооперацията.

3. Да задължи ответницата да представи Протокол от общото събрание на етажната собственост, от който да е видно, че същата е уведомила етажните собственици за исковата молба и съгласно който е взето решение същата да възложи делото на колега адвокат срещу определено възнаграждение да ги представлява по гр.д. ****, по описа на СРС.

4. Да допусне събирането на гласни доказателства чрез разпит на трима свидетели при режим на призоваване, с адрес на призоваване, посочено по-долу, а именно: Р.П., О.Й. и К.К., с които ще се доказва, че исковата молба е била разлепена на общодостъпно място във входа на кооперацията на 22.02.2021г., „както и че исковата молба не е била пускана по пощите, както твърди ответницата“.

5. Комисията да извърши проверка на място във връзка с твърденията на ответницата в отговора и по-специално, установяване на следните факти и обстоятелства: Пощенските кутии със свободен достъп ли са (заключени ли са)? Обитателите в сградата виждали ли са исковата молба разлепена на информационното табло на 22.02.2021г.? Обитателите в сградата получили ли са исковата молба на 22.02.2021г.? Обитателите в сградата уведомени ли са и по какъв начин за исковата молба? Обитателите в сградата разлепили са исковата молба на общодостъпно място във входа на сградата (всеки да отговори за себе си)? Както и всички твърдения на ответницата, досежно твърденията във възражението й.Алтернативно,да допуснете събирането на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, при режим на призоваване на всички живущи в сградата, след събирането на доказателственото искане по т.2 по-горе, с приложен списък с имена и адреси на живущите в сградата.

Изложени са твърдения за допуснато неправомерно обработване на лични данни на доверителя на г-жа К.Б.– К.К. чрез разпространение на исковата молба, в която се съдържат и негови лични данни, като моли последното да се счита за сигнал срещу Г.Н.

С решение от проведено на 01.12.2021г. заседание на КЗЛД разглеждането на жалбата по същество е отложено за 09.02.2022г. от 13:00 часа, за което страните са редовно уведомени, чрез процесуалните им представители присъствали на заседанието. Направеното от жалбоподателя искане, по т.4, за допускане събирането на гласни доказателства, чрез разпит на трима свидетели Р.П., О.Й. и К.К., е уважено, при режим на довеждане от страна на жалбоподателя в насроченото за 09.02.2022г. открито заседание пред КЗЛД. С оглед равенство на страните в производството е уважено и направено от процесуалния представител на ответницата идентично искане, за допускане до разпит на двама свидетели на ответницата, при режим на довеждане от страна на ответника в насроченото за 09.02.2022г. открито заседание пред КЗЛД.

Останалите доказателствени искания на жалбоподателя по т.1, 2, 3 и 5 са неотносими към предмета на спора, поради което същите са оставени без уважение.

В хода на производството пред КЗЛД е спорен въпроса кое е лицето получило от съда процесната искова молба по дело №*** по описа на Софийски районен съд, подадена от К.К., чрез адв. К.Б., срещу етажна собственост с адрес гр. София, *******, представлявана от председателя на Управителния съвет– Г.Н., с цена на иска 1950 лв.

В тази връзка в рамките на проведеното на 01.12.2021г. открито заседание пред КЗЛД процесуалният представител на жалбоподателя адв. Кр. прави доказателствено искане да се изиска от СРС информация и доказателства кога и на кое лице е връчена процесната искова молба. Искането като допустимо и относимо към предмета на спора е уважено от КЗЛД и от СРС е изискана информация в тази насока.

В отговор, изпратен по електронен път на 07.02.2022г., от СРС информират, че гражданското дело е изпратено на Софийски градски съд за произнасяне по въззивна жалба и не е върнато в деловодството на състава на СРС, поради което не могат да предоставят данни кога и на кое лице е връчен препис от исковата молба, т.к. съобщението за връчване се намира в кориците на делото.

Предвид горното и доколкото доказателственото искане не е оттеглено на проведено на 09.02.2022г. разглеждането на жалбата по същество е отложено за събиране на доказателства за 30.03.2022г. от 13:00 часа, за което страните са редовно уведомени, чрез присъствали на заседанието адв. М.М. и К.Н., процесуални представители съответно на жалбоподателката и на ответницата.

От Софийски градски съд е изискана информация кога и на кое лице е връчена за отговор искова молба по дело №*** по описа на Софийски градски съд.

В отговор и с писмо № **** от СГС уведомяват, че „съобщението, с което са връчени преписки от исковата молба и приложенията към нея на ответника по гр. дело №***. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 40- състав– Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София,*******, за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК е получено на 22.02.2021г. от К.Н.– касиер.“

На проведено на 30.03.2022г. открито заседание на КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.

Жалбоподателката К.Б. се явява лично.

За ответната страна Г.Н. се явява К.Н.– майка и пълномощник, с пълномощно представено в заседанието.

Страните отказват да сключат споразумение.

Жалбоподателката поддържа жалбата, не сочи нови доказателства. Моли комисията допусне до разпит свидетелите О.Й. и К.К.

Комисията сне самоличността на свидетелите О.Й. и К.К. По данни на лица същите няма родство със страните в производството, а с ответницата Г.Н. имат граждански дела и конфликтни междусъседски отношения. Служебно известно на КЗЛД е, че свидетелите са страни по образувани през 2021г. по тяхна инициатива в КЗЛД административни производства по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, по подадени срещу Г.Н. жалби. На свидетелите е предявена за запознаване приложено по преписката копие на процесната искова молба, за която се твърди, че е „разлепена на видно и общодостъпно място във входа на кооперацията“ на 22.02.2021г.

Свидетелят О.Й. заявява, че е собственик на самостоятелен апартамент в жилищна сграда с адрес гр. София, *******. Сочи, че през февруари месец 2021г. му се обадили трима съкооператори, които го информирали, че на вътрешната страна на портиерната във входа на сградата са залепени искова молба във връзка със заведено от К.К. дело срещу етажната собственост и прокурорско постановление. Допълва, че „на следващата сутрин“ лично видял залепената искова молба съдържаща имена на жалбоподателката К.Б., личен номер на адвоката и адрес на адвокатската кантора. След предявяване на приложено по преписката копие на процесната искова молба заявява, че видяната от него искова молба залепена от вътрешната страна на портиерна във входа на жилищната сграда на адрес гр. София, ******* е идентична с предявения за запознаване документ. Не може да посочи конкретни дати за твърденията си, но е категоричен че се касае за събития от месец февруари 2021г. Заявява, че не е видял кой и кога е залепил исковата молба, но твърди, че само Г.Н. и майка ѝ имат достъп до портиерната и те са тези които разлепват съобщения, касаещи етажната собственост.

Свидетелят К.К. заявява, че прибирайки се в жилищната сграда на адреса на 22.02.2021г., около 16:30 часа, видял, че „семейство Н. лепят нещо на вътрешната страна на портиерната“. Допълва, че се прибрал в жилището си и по-късно след полунощ слязъл и направил снимки на залепена от вътрешната страна на портиерната искова молба и изпратил снимките на адв. К.Б. и на О.Й. Твърди, че в искова молба били посочени имена и адвокатски номер на К.Б. Заявява, че на следващата сутрин, на 23.02.2020г. „исковата молба и прокурорската преписка“ ги нямало на вътрешната страна на портиерната. След предявяване на приложено по преписката копие на процесната искова молба заявява, че видяната от него искова молба, залепена от вътрешната страна на портиерна във входа на жилищната сграда на адрес гр. София, *******, е идентична с предявения за запознаване документ.

По искане на процесуалният представител на ответницата, допуснат до разпит, като свидетел, в рамките на открито заседание, е и Б.Н.

След снемане на самоличността на свидетеля комисията пристъпи към разпит на лицето. Г-н Б.Н. заяви, че е през февруари 2021г. е монтирал информационно табло във входа на жилищна сграда с адрес гр. София, *******. Уточнява, че при транспортирането е счупен ключа на таблото и таблото е монтирано отключено. Заявява, че в края на март 2021г. посетил сградата и сменил патрона на таблото, а от 02 февруари до 28 март бил извън гр. София.

Страните нямата други искания по доказателствата. Нови доказателства не сочат.

Жалбоподателката поддържа жалбата, моли за санкциониране на ответница и налагане на глоба за неправомерно обработване и разпространение на личните ѝ данни. Претендира разноски в размер на 500 лв. (петстотин лева)– адвокатско възнаграждение, прилага списък с разноски, договор за правна защита и съдействие от 08.02.2022г. и копие на пълномощно в полза на адв. М.М.

Процесуалният представител на ответницата оспорва жалбата, като неоснователна и моли комисията да я остави без уважение.

В качеството си на административен орган и във връзка с необходимостта от установяване истинността по случая, като основен принцип в административното производство, съгласно чл.7 от АПК, изискващ наличието на установени действителни факти и предвид събраните доказателства и наведените твърдения, комисията приема, че разгледана по същество жалба №ППН-01-236/15.03.2021г. е неоснователна.

Предмет на жалбата са твърдения за неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателката, съдържащи се в искова молба до Софийски районен съд, подадена от К.К., чрез адв. К.Б., срещу етажна собственост на адрес гр. София, *******, чрез разпространението им до неограничен кръг от лица посредством „разлепване“ на исковата молба на 22.02.2021г. на видно и общодостъпно място във входа на етажната собственост.

Страните не спорят, че към датата на твърдяното нарушение– 22.02.2021г. ответницата Г.Н. е Председател на управителния съвет на етажна собственост, находяща се на адрес гр. София, *******. Установено е наличието на гражданско правен спор между етажната собственост и К.К., лице притежаващо самостоятелен обект в етажната собственост, с който е сезиран Софийски районен съд. Образувано е гражданско дело №**** по описа на съда инициирано от г-н К.К. с подадена искова молба срещу ЕС, чрез адв. К.Б. Установено е, че в исковата молба се съдържат данни за адв. К.Б. в обем от две имена, упражнявана професия– адвокат, адрес на кантора, съдебен адрес (който съвпада с адреса на кантората), телефонен номер и личен номер на адвоката, вписан в Софийска адвокатска колегия. От представените доказателства не може да се установи, дали исковата молба носи подписа на подателя, адв. К.Б. В исковата молба не се съдържа информация за единен граждански номер на жалбоподателката и/или имейл адрес, както твърди г-жа К.Б. Последното се потвърждава и от свидетелските показания на Й. и К.

Не е спорно, че исковата молба е адресирана до етажната собственост, представлявана от Г.Н. Препис от исковата молба не е получен лично от ответницата Г.Н. Установено е, че съобщението, с което са връчени преписки от исковата молба и приложенията към нея на ответника по гр. дело №**** по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 40- състав– Етажна собственост на жилищна сграда, находяща се в гр. София, *******, за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК е получено на 22.02.2021г. от К.Н.“

Не е спорно, а и от събраните по преписката гласни доказателства се потвърди, че на 22.02.2021г. копие на исковата молба е била достъпна, залепена от вътрешната страна на портиерната във входа на етажната собственост на адрес гр. София, *******.

Съдържащите се в поканата информация за жалбоподателката има качеството на лични данни, предвид обстоятелството, че посредством тях лицето може да бъде еднозначно индивидуализирано. В тази връзка е безспорно, че действията по поставяне на копие на исковата молба във входа на сградата, следва да се квалифицират като обработване– разпространение, на лични данни смисъла на чл.4, т.2 от ОРЗД, до неограничен кръг от лица, в това число живущи и посетители на сградата, и като такива следва да отговарят на изискванията на ОРЗД и ЗЗЛД.

По преписката липсват доказателства за твърдяното от жалбоподателката разпространение на личните ѝ данни до неограничен кръг от лица, чрез поставяне на исковата молба от Г.Н. на видно и общодостъпно място във входа на ЕС на 22.02.2021. Обстоятелството, че поканата е получена на 22.02.2021г. от адресата, чрез негов представител, не променя това обстоятелство, доколкото липсват доказателства за поставянето ѝ, разпространението ѝ от Г.Н. по описания от жалбоподателката начин, още повече че ответницата не е единственото лице което притежава исковата молба. Екземпляр от същата е наличен и при подателя ѝ, жалбоподател, в настоящето производство, и нейния доверител, с който г-жа Г.Н. е в усложнени отношения, същите предмета и на гражданско дело **** по описа на Софийски районен съд, по иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността, подаден от г-н Й. срещу г-жа Г.Н.

Факт е обаче, че на 22.02.2021г. исковата молба е била достъпна на общодостъпно място – залепена от вътрешната страна на портиерната във входа на етажната собственост на адрес гр. София, *******. Дори и да се приеме, че именно ответницата е поставила копие на исковата молба на посоченото място то са налице предпоставки за оставяне на жалбата без уважение, като неоснователна доколкото съдържащите се в исковата молба данни за адв. К.Б. са публично известни и достъпни, като част от регистъра на Софийска адвокатска колегия чиито член жалбоподателката е. За пълнота следва да се отбележи, че публикуваните и общодостъпни данни за жалбоподателката в регистъра са дори в по-голям обем от този съдържащ се в исковата молба, като в регистъра са посочени и бащино име и имейл адрес на адв. К.Б.

Комисията оставя без уважение искането на г-жа К.Б. за самосезиране по твърденията ѝ за неправомерно обработване на лични данни на доверителя ѝ– К.К., във връзка с разпространение на личните му данни, съдържащи се в исковата молба и квалифицирането му като сигнал, доколкото същото е бланкетно. Отделно от това липсват твърдения от г-н К.К. и действия от негова страна за иницииране на производство пред КЗЛД за нарушение на правата му в конкретния случай, касателно публикуваната искова молба, въпреки че същия е констатирал твърдяното нарушение още на 22.02.2021г., предвид обстоятелството, че е призован като свидетел от г-жа К.Б. за извършването му. За пълнота следва да се посочи, че г-н К.К. е запознат с реда за упражняване на права доколкото е сезирал КЗЛД с жалба ППН-01-288/2021г. подадена срещу ответницата в настоящето производство, но с предмет различен от настоящия по която жалба комисията се е произнесла.

Предвид изхода на спора претендираните от жалбоподателката разноски не се дължат, като за пълнота следва да се отбележи, че адвокатски възнаграждения не се присъждат в производството по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД, доколкото същите са извън посочените в чл.47, ал.2 от АПК разходи, като такива не са предвидени и в специалния закон.

Водима от горното и на основание чл.38, ал.3 от Закона за защита на личните данни, Комисията за защита на личните данни,

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд София – град.