Решение по жалба с рег. № ППН-01-219/19.03.2020 г.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД, Комисията) в състав, председател, Венцислав Караджов и членове: Цанко Цолов, Мария Матева и Веселин Целков на редовно заседание, проведено на 02.06.2021г. и обективирано в протокол №23/02.06.2021г., на основание чл.10, ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл.57, §1, б.„е“ от Регламент (ЕС) 2016/679, разгледа жалба с рег. №ППН-01-219/19.03.2020г., подаденa от С.С.

В жалбата на г-жа С.С. е посочено, че на 11.03.2020г., в 18:42 получила по Vibre от нейна близка, снимка, на която се виждали снимки на къщата, в която живеят със съпругът ѝ, публикувани във Facebook, ведно с обява, че къщата се продава, като били и дадени координати за контакт. Установила, че първоначалната обява е от съпругата на брата на съпругът на жалбоподателката.

Сочи, че къщата е съсобствена между нея, съпругът ѝ и брат му А.С. Информира, че тя и съпругът ѝ притежават ¾ идеални части, а братът ¼ идеална част от къщата.

Сочи още, че след продължителни години спорове за подялба на съсобствен имот, с Решение №***, по гр. дело №***, имотът е изнесен на публична продан, като за приключване на процедурата е образувано изп. дело №*** по описа на ЧСИ, като е обявено провеждане на публична продан в периода от 15.03.2020г. до 15.04.2020г.

Жалбоподателката сочи, че не е давала съгласие за разгласяване на личните ѝ данни

Жалбата на С.С. е редовна, налице са всички задължителни реквизити по чл.28, ал.1 от Правилник за дейността на Комисията за защита на личните данни (ПДКЗЛДНА), а именно: налице са данни за жалбоподателя, естеството на искането, дата и подпис.

Редът за разглеждане на жалби пред Комисия за защита на личните данни не е уреден в Регламент (ЕС) 2016/679, а е оставен на преценката на всяка държава-членка. В Република България производството се развива по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и завършва с индивидуален административен акт. Съгласно чл.27, ал.2 от АПК административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, с което е сезиран, като съгласно т.6 от разпоредбата преценката за допустимостта се обвързва с наличие на специални изисквания, уредени със закон. Такива изисквания са уредени в АПК и Регламент (ЕС) 2016/679.

Следва да се посочи, че жалбата на г-жа С.С. е насочена срещу физическо лица, което няма качеството на администратор на лични данни.

Случаят касае обработване на личните данни на жалбоподателката от физическо лице, което няма качеството на администратор на лични данни. В допълнение със съображение 18 от Регламента е обяснено, че регламентът не се прилага за обработването на личните данни на физически лица в рамките на изцяло лична дейност или дейност в рамките на домакинството, която няма връзка с професионалната или търговска дейност, като е направено и уточнение, че личните дейности или дейностите в рамките на домакинството биха могли да включват и поддържането на адресни указатели или участието в социални мрежи и онлайн дейности, предприети в контекста на тези дейности.

С оглед гореизложеното, а именно: жалбата е срещу физическo лицe, коeто няма качеството администратор на лични данни, се налага изводът за недопустимост на жалбата.

А дори и да се приеме, че физическото лице има качеството на администратори на лични данни, жалбата е извън материалния обхват на регламента, който изключва приложението за обработване на лични данни за лични и домашни занимания.По административната преписка не е спорно, че имотът, който е бил обявен за продажба чрез публична продан е еднофамилна сграда, която е в режим на съсобственост. С разпоредбата на чл.32, ал.2 в ЗС е посочено, че „Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ“. В настоящия казус е видно, че спорът е именно за имот, който е съсобствен и не е постигнато съгласие относно поделянето му, причина довела до изнасянето му на публична продан.

Следва също да бъде посочено и обстоятелството, че с постановление №**** на Районна прокуратура – гр. П. е отказано да бъде образувано досъдебно производство. В постановлението е описано, че ответната страна, срещу която е насочена жалбата е потвърдила, че действително е публикувала в личния си профил във Facebook линк към сайта на камарата на частните съдебни изпълнители, където обявлението за насрочената публична продан било качено. От изисканата информация от ЧСИ е видно, че обявлението за публична продан съдържа детайлно описание на имота, както и трите имена на страните, съсобственици. От съдържащата се информация в обявлението в своята съвкупност, същата има характера на лични данни, тъй като е в обем достатъчен за индивидуализиране наконкретно лице, като обаче е използвана за лични цели.

В тази връзка и по аргумент от чл.2, §2, буква „в“ от Общия регламент за защита на личните данни и съображение 18 от Регламента, жалбата е процесуално недопустима. Извън материалния обхват както ЗЗЛД, така и на Общия регламент за защита на личните данни, съответно извън компетентността на Комисията, е обработването на лични данни от физически лица в рамките на изцяло лична дейност, която няма връзка с професионалната или търговската им дейност.

Въз основа на изложеното, на основание чл.27, ал.2, т.6 от АПК във връзка с чл.2, пар. 2, б.„в” и с чл.57, пар. 1, б. ,,е“ от Регламент 2016/679, Комисията

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни пред Административен съд – град Пловдив.