Решение по жалба с рег. № ППН-01-193/28.03.2018 г.

Комисията за защита на личните данни („Комисията”/„KЗЛД”) в състав: членове– Цанко Цолов, Цветелин Софрониев и Веселин Целков, на редовно заседание, проведено на 10.10.2018г., на основание чл.10, ал.1, т.7 от Закона за защита на личните данни, разгледа по основателност жалба с рег. №ППН-01-193/28.03.2018г., подадена от Р.Ш. срещу „О.А.” ЕООД.

Административното производство е по реда на чл.38 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).

Жалбоподателката сезира Комисията, след като установила, че след прекратяване на трудовите ѝ правоотношения с „О.А.” ЕООД на 15.03.2017г. бившата ѝ работодателка Е.Р. неправомерно е използвала личните ѝ данни (ЕГН и имена), за да достигне до информация относно образувано от нея дружество– „С.К.К.” ЕООД.

Г-жа Р.Ш. е притеснена, че бившият ѝ работодател притежава копие на личната ѝ карта и може да използва данните неправомерно за незаконосъобразни цели. Заявява, че в досиетата на всички назначавани работници във фирми на г-жа Е.Р., където е управител или съдружник, има приложени копия на лични карти, които остават в досието и не се връщат или унищожават.

Жалбоподателката допълва, че името ѝ е било използвано от г-жа Е.Р. в сайта на „К.Б.К.”, в което дружество никога не е работила.

Г-жа Р.Ш. моли за съдействие копието на документа ѝ за самоличност да бъде иззето, за да бъдат защитени личните ѝ данни.

Към жалбата няма приложения.

В условията на залегналото в административния процес служебно начало и задължението на административния орган за служебно събиране на доказателства и изясняване на действителните факти от значение за случая, с писмо изх. №ППН-01-193/2018#1/07.06.2018г. „О.А.” ЕООД е уведомено на основание чл.26 от АПК за образуваното административно производство. Предоставена е възможност за изразяване на становище с относими доказателства. В Комисията е постъпило такова с рег. №ППН-01-193#2/25.06.2018г. за неоснователност на жалбата.

Управителят информира, че извършването на справка в Търговския регистър е публично и достъпно за всички лица. Дружеството „С.К.К.” ЕООД е вписано в регистъра и при извършена справка по името на дружеството е получила достъп до регистрите, но в лично качество като физическо лице. Г-жа Е.Р. заявява, че не разполага с копие на личните документи, а и не са ѝ необходими, тъй като тази информация е публично достъпна. С оглед изложеното счита, че посочените действия не попадат в обхвата на обработването на лични данни. Същите не са извършени в качеството на администратор на лични данни и не са изпозлвани данни, които са служебно известни. Наименованието на дружеството не представлява лични данни по смисъла на чл.2, ал.1ЗЗЛД.

На следващо място представляващият „О.А.” ЕООД заявява, че не притежава копие на личната карта на жалбоподателката. Счита, че ако към момента на създаване на трудово правоотношение, а именно 02.06.2008г., г-жа Р.Ш. е имала възражение относно обработването на личните данни, то е следвало да ги релевира в преклузивните срокове по чл.38, ал.1 ЗЗЛД– 1 година от узнаването, но не по-късно от 5 години от извършването. Трудовото правоотношение е прекратено на 15.03.2017г.– повече от година, откакто жалбоподателката последно е имала достъп до деловодството на фирмата.

По отношение на посочването на две имена в сайта на „К.Б.К.” ООД, г-жа Е.Р. счита, че посочването на две имена е абсолютно недостатъчно да идентифицират лицето, това е неспецифичен признак и не попада в определението за лични данни по чл.2, ал.1 ЗЗЛД.

Към становището няма приложения.

За да упражни правомощията си, Комисията следва да бъде валидно сезирана.

Разглежданата жалба съдържа задължително изискуемите реквизити, посочени в чл.30, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, а именно: налице са данни за жалбоподателя, естество на искането, дата и подпис, с оглед на което жалбата е редовна.

Жалбата е процесуално допустима– подадена в срока по чл.38, ал.1 от ЗЗЛД от физическо лице с правен интерес. Същата има за предмет твърдение за неправомерно обработване на лични данни на жалбоподателя и е насочена срещу администратор на лични данни. С жалбата е сезиран компетентен да се произнесе орган– Комисия за защита на личните данни, която съгласно правомощията си по чл.10, ал.1, т.7 от ЗЗЛД разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите на лични данни, с които се нарушават правата на физическите лица по ЗЗЛД.

На проведено на 12.09.2018г. заседание на Комисията жалбата е приета за процесуално допустима и като страни в административното производство са конституирани: жалбоподател– Р.Ш. и ответна страна– „О.А.” ЕООД, в качеството на администратор на лични данни. Страните са редовно уведомени за насроченото за 10.10.2018г. открито заседание на Комисията за разглеждане на жалбата по същество. С оглед изясняване на случая е възложена проверка от екип на Комисията, която е обективирана в Констативен акт №ППН-02-711/27.09.2018г.

На проведеното заседание страните не се явяват, не се представляват.

При така установената фактическа обстановка Комисията разгледа жалбата по същество, като я приема за неоснователна въз основа на следните изводи:

Регламент (ЕС) 2016/679 и Законът за защита на личните данни уреждат защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Целта е гарантиране нанеприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните.

В жалбата са изложени три твърдения за незаконосъобразно обработване на лични данни на г-жа Р.Ш.

Първото твърдение се отнася до използването на лични данни– три имена и ЕГН, от управителя на „О.А.” ЕООД за достъпване до информация относно учредено от жалбоподателката дружество. В случая е използван Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ), чиято основна функция е информиране на третите лица за вписаните в него обстоятелства и по този начин се цели по-голяма сигурност в търговския оборот. Обстоятелствата, които се вписват в регистъра са нормативно установени, а посоченият регистър е публичен и всеки има право на свободен и безплатен достъп до него (чл. 11, ал.1 от ЗТРЮЛНЦ). Съгласно чл.32, ал.2, т.2 и 3 от ЗТРРЮЛНЦ справки могат да се правят по името или ЕГН на съдружник или едноличен собственик на капитала на дружеството. При извършена служебна справка в ТРРЮЛНЦ се установи, че само по трите имена на жалбоподателката може да се достигне до информацията за учреденото от нея дружество, без дори да е необходимо използването на ЕГН. Използването на информация от публични регистри не представлява неправомерно обработване на лични данни.

Второто твърдение за незаконосъобразно обработване на лични данни се изразява в съхраняване на копие на лична карта на г-жа Р.Ш. в трудовото ѝ досие в „О.А.” ЕООД. В Наредба №4 от 11.05.1993г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, издадена от министъра на труда и социалните грижи, е посочено, че при сключване на трудов договор е необходим документ за самоличност, който се връща веднага. В този смисъл копие на лична карта не следва да се прилага към трудовото досие на служителя. Във връзка с това твърдение е възложена проверка от служител на Комисията, обективирана в констативен акт рег. №ППН-02-711/27.09.2018г.

При проверката е установено, че дружеството има сключен трудов договор с Р.Ш. от 02.06.2008г. Трудовото правоотношение е прекратено на 15.03.2017г. В тази връзка, на проверяващия е предоставено трудовото досие на физическото лице– оригинал и заверено копие. Сред документите не е открито копие на документ за самоличност на лицето. В молбата за назначаване на работа от 02.06.2008г. г-жа Р.Ш. е посочила, че прилага единствено автобиография.

За пълнота на проверката и във връзка с изложеното в жалбата, че копие на документ за самоличност се съхранява в трудовото досие на всички служители на „О.А.” ЕООД,проверяващият изиска и му бе предоставен достъп до трудови досиета на други служители на дружеството, на случаен принцип. В трудовите досиета не бяха открити копия на лични карти на служители. Управителят на „О.А.” ЕООД предостави заверено копие на едно от проверените досиета– трудово досие на А.Б.– служител човешки ресурси. С оглед констатираното при извършената проверка не се установи неправомерно съхраняване на копие на лична карта на жалбоподателката.

Третото твърдение е за използване името на г-жа Р.Ш. в сайта на „К.Б.К.” ООД. Това твърдение е насочено по-скоро лично срещу Е.Р.– управител на „О.А.” ЕООДи съдружник в „К.Б.К.” ООД. При извършена служебна справка в сайта на посоченото дружество не се установи посочване на имената на г-жа Р.Ш. Действително в сайта на „К.Б.К.” ООД са представени служителите в дружеството. За тях са посочени две имена, а за някои и снимка. Само две имена не представляват лични данни, тъй като не водят до безспорното индивидуализиране на физическото лице. Две имена в съвкупност със снимка може да доведе до индивидуализация на лицето, но както беше посочено– не се установи информацията за г-жа Р.Ш. да е публикувана, нито нейния обем, поради което твърдението на жалбоподателката остава недоказано.

Комисията за защита на личните данни, като взе предвид фактите и обстоятелствата, изнесени в настоящето административно производство и на основание чл.38, ал.2 от ЗЗЛД,

Настоящото решение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му, чрез Комисията за защита на личните данни, пред Административен съд София– град.